Туп.
Колелцата на самолета се удрят рязко в пистата. 11-те часа полет от Мюнхен най-сетне са се стопили и тълпа сънени, поомачкани хора с възглавнички на врата и куфари се изсипват през ръкава на летището в Сан Франциско.
Някога наречен Йерба Буена от испанските заселници през 18 век, днес Сан Франциско е окръжен център на едноименния окръг в щата Калифорния и световна столица на свободната любов. Пред хотела, в който отсядаме, се веят три знамена: американското, калифорнийското и знамето с дъгата. Корнелия Нинова не би харесала това, но на Западното крайбрежие на никого не му пука.
Срещу хотела има някаква голяма вода, за която решавам, че е Тихия океан, но се оказва Санфранциския залив: агорафобично водно пространство, в което не личи почти никаква намеса на природата или на хората. Само един стридояд сякаш ходи по водата като Христос.
Първото, което ми прави впечатление, когато навлизаме в центъра на града, е че някак уютно прилича на София – мирише на тоалетна, по ъглите спят клошари, количеството на боклук по улиците не само не отстъпва на българската столица, а я превъзхожда значително.
Според скорошни американски преброявания, бездомните в Сан Франциско са над 8000 души, а преди няколко години градската администрация формира специализиран екип, носещ гордото име The Poop Team, който е натоварен с ненавистната задача да почиства екскрементите от публични места.
На всяка пряка има типични туристически магазини с магнитчета за хладилник, тениски, суитчери и пепелници и всичко изглежда леко мърляво.
Тръгваме към Pier 39: една от задължителните за посещаване дестинации. По пътя минаваме през закусвалня с размерите на завод за цимент, в която се продават едни от символните за града хлебни животни: хлябове и закуски, оформени като костенурки, тюлени, октоподи т.н.
Отпред има голямо виенско колело, което обаче не носи стила и духа на виенското колело във Виена, нито дори на това в някогашния Софияленд или онова в парка на Сандански. И то, като повечето неща, които до момента сме видели под безцветното небе на „Свети Франциск“, стои някак злокобно. Това впечатление се подсилва от затвора Алкатраз, който се вижда отвсякъде.
Зловещият остров, който е бил дом на някои от най-бруталните престъпници на Щатите през 30-те и 40-те години на миналия век, стърчи сред океана като айсберг, в който се оглежда градът. Макар в момента Алкатраз да е туристическа забележителност и от 1986 г. – национален исторически паметник на САЩ, мястото има някаква мрачна притегателна сила.
Неслучайно „Скалата“ вдъхновява Дон Сийгъл да режисира филма „Бягство от Алкатраз“, базиран на едноименната книга от 1963 г. от Дж. Кембъл Брус. За затвора се носят страховити легенди като например топлите душове, които изглеждали като лукс за затворниците, но всъщност се правели с цел свикване с топлата вода, което правело преплуването на студените води на залива до сушата практически невъзможно.
Снимка: Getty Images
Теченията там също не са за пренебрегване: около Алкатраз няма плажуващи туристи с привлекателен тен. И все пак, ако искате да занесете парче от историята на затвора у дома, в туристическите магазини има изобилие от плюшени мечки с раирани костюми, ключодържатели с лика на Ал Капоне и шапки, на които пише „Alcatraz”.
Едно от местата, на които може да намерите купища такива магазини, е гореспоменатият Pier 39. Леко встрани от Сан Франциско на местните, кеят е оживена феерия от всевъзможни цветове и звуци.
Пазари, заведения, видео магазини, улични спектакли, каубойски магазини, карусели и сюрреалистично космополитна тълпа, която се носи по дървения под, оформят духа на кея.
Мястото е част от Fisherman`s Wharf (Рибарският кей), където освен гледка към Алкатраз, се предлага култовата мидена супа, сервирана в издълбана питка от кисело тесто и още куп морски деликатеси, в сравнение с които от кулинарна гледна точка Халкидики може да ви отеснее.
Една от топ забележителностите на Pier 39 са калифорнийските морски лъвове, които някога са се заселили там за ужас на местните. Какво правиш ако група морски хищници от раздел Перконоги се настани на една от най-големите атракции в града ти? Отговорът: оставяш я там. И каниш туристи от цял свят да идват да я съзерцават.
Всяко място, на което има и намек за природна или градска забележителност, е обособено като туристически обект и навярно това не се отнася единствено до щата на богатите.
Леко встрани от Калифорния, в съседна Невада, се намира градчето Virginia city, в което стотици туристи се стичат, за да се возят на влакче до мините, в които някога е „върлувала“ златната треска. На всеки метър от Virginia city има автентично облечени каубои, които се стрелят с пушки, къщи, в които желаещите могат да търсят духове или да стрелят по гърмящи змии, и бирарии, кръстени на Марк Твен.
Ако същите хора имаха властта да превърнат в туристическа атракция мините на Бобовдол, щяха да го направят, и още как. Знаете ли, че недалеч от площадката на бившия открит рудник „Миньор“ също има затвор? Ето, ако имаше кой да прави туризъм у нас, щяхте да го знаете.
Но да се върнем в Сан Франциско.
Няма как да отидете дотам и да не снимате Golden Gate Bridge: един от символите на града, който, за добро или лошо, почти винаги е потънал в мъгла.
Ако успеете да намерите място, от което може да гледате моста на спокойствие, пред вас действително ще се разкрие магическа гледка на пикиращи кафяви пеликани, нощни чапли, корморани, платноходки в перленосиви вълни и загърнат в мъгла червен мост. Впрочем, ако сте любители на птиците, градът на мостовете ще ви е интересен: в залива има доста голямо биоразнообразие от птици, които не се срещат по нашите ширини.
Снимка: Getty Images
За да намерите място, от което да съзерцавате Golden Gate Bridge обаче, трябва да помислите къде е добре да паркирате. В центъра на града навсякъде има табели, които възпитано ви съветват да не оставяте колата си без надзор заради честите разбивания на коли и грабежи, които са запазена марка на Сан Франциско.
Това ни принуждава да се движим разделени: докато част от нас отиват да видят известната шоколадова фабрика на площад Girardeli, другите остават в колата, тъй като преживяването „открадната кола под наем“ не е точно в must-do листа на всеки турист. Разбира се, може да не мислите негативно и да се разходите спокойно из уличките, разчитайки че престъпността се случва на другите, но позитивната мисъл ще си е на ваша сметка.
Като стана дума за Girardeli Square, там ще намерите доста приятно изглеждаща шоколадова фабрика от червени тухли, която е превърната в жив градски комплекс с арт магазинчета, кафенета и магазини за шоколад „Жирардели“, които са един от символите на Сан Франциско и има защо.
И въпреки че автомобилният подход към града може би не е най-удачният предвид риска от кражби, имайте предвид, че пешеходните разходки из него може да накарат белите ви дробове да се потрудят.
Сан Франциско е известен със стръмните си улици и с викторианската архитектура, която заема тротоарите им. Най-забележимата от тези улици е Lombard Street, по която минаваме с колата и все едно се спускаме по ролба в аквапарк.
Lombard Street официално е най-кривата улица в света: има 8 завоя, въртящи се само през една жилищна сграда и отвисоко прилича на змия. Ако си падате по хортензии, това е вашата улица: всеки завой е сякаш избухнал в цвят, а ако има задръстване – ще имате късмета да се насладите на цветята по-дълго. Не е изключено да срещнете и Waymo – самоуправляващите се коли, които обикалят из Сан Франциско.
Снимка: Getty Images
На пръв поглед изглежда малко призрачно – нещо като автомобилният конник без глава, който броди в мъглата, но явно е удобно, тъй като за един ден видяхме над 20 таксита без шофьори.
Докато минаваме по съседната пряка на Ломбард, покрай GMC-то ни профучава линейка за морски бозайници, с което градът веднага ми се издига в очите с няколко етажа.
В заключение, ако искате да видите Сан Франциско – действайте.
От София до Мюнхен полетът е само час и половина, а оттам до гей столицата на света (прощавай, Корнелия) са някакви нищо и никакви 11 часа и около нищо и никакви 3000 лв. Какво му плащаш.
И не забравяйте тениската със затворнически десен от Алктраз.
Още пътувания:
Финландия – страната на незалязващото слънце
Япония, за която толкова трудно се разказва
