Нямам никаква идея как е правилно да възпитаваме децата си, но ще споделя опита си от моите три.
Докато правех плахи опити в режисурата, баща ми ме учеше: „С актьора трябва да се държиш като с цирково животно. Да удряш с камшика, когато трябва, и да му даваш захарче, когато изпълнява добре – постоянно и методично. Иначе ще ти отхапе ръката.” Същото важи й при отглеждането на деца, като разликата е, че едните акат на манежа, а другите в пелени.
Основните грешки, които наблюдавам у родителите, са в две посоки. Непостоянство и желание да му угодиш, за да не крещи. Не може два пъти да го караш да поздрави и десет пъти да пропуснеш, защото то вижда, че минава метър и няма какво да се хаби. Не може два пъти да го накараш да се обуе само и десет пъти да го обуеш ти, защото бързате. То не е малоумно и вижда, че е по-добре да си бърка в носа, докато му слагаш обувките, отколкото да се мъчи. Не е нужно да сте и прекалено взискателни, защото рискувате да го обезличите, но набележете няколко неща в определения етап, които считате за важни и не правете компромиси.
С близнаците ни беше лесно, защото с тях нямахме време за глезене. Нямаше как да се приспиват на ръце, защото нека някой опита да ги държи двете едновременно за 15 минути. Огладняваха по едно и също време и за да не изчаква едното за сметка на другото, получаваха шишета, подпрени на кърпа като в „Майчин дом” и така се хранеха самостоятелно. На шест месеца им се връчиха лъжици и проядоха сами преди да проходят.
После, когато тръгнеха в различни посоки, беше важно кое ще стигне по-бързо до улицата и спасяваш него.
Другото се тътри по грапавата бетонна площадка и кърви, но поне от коленете, а не след удар в броня. Когато едното се покачи на един метър, а другото на два, скачаш към това с двата метра. Първото се размазва, но поне само от метър. Неща като ставане от масата, играене с храната и капризи към нея, просто не им се случваха.
Спирам с ретроспекциите и малко към настоящето. В момента са на пет и трудно мога да се сетя за нещо, което да не правят сами. През уикенда стават и пазят тишина, защото майка им, бебето и хъркащият татко още спим. Правят си закуска и хапват на някой детски филм. Евентуално се сбиват, защото имат разногласия кой да бъде той, но им минава бързо. После отсервират и се преобличат. Дъщеря ми подсеща сина ми за зъбите, защото момчетата все пак сме бастуни и някои неща ни се изплъзват. Отдавна знаят, че първо се пуска студената вода, а после топлата, като при спиране е обратното. Това научиха лесно след едно-две изгаряния под душа.
Малкият върви по техните следи и дърпа бързо. Общо взето инвестицията на време и постоянство започна да се отплаща. Не бъркайте тези методи с тирания и деспотизъм. Щяха да са такива, ако не бяха обливани с любов. Външна, изразена любов. Нямаше да има смисъл в нищо от изброените неща, ако се чувстваха и изглеждаха като травмирани войници с приведени глави.
Не знам как е правилно да се възпитават деца. Не гледам и други деца, а деца всякакви. Но тези ми харесват.
