Това е истинската история на двойка, познати на родителите ми. Те се разведоха още в моето детство, преди поне 30 години, тъй като не можеха буквално „да се дишат“. Нищо необичано дотук.
Необикновеното обаче е, че оттогава насам – почти половин живот – и двамата продължават да обитават заедно общия апартамент. Понеже (поне според жената) – от години не си говорят, си заключват стаите с отделни ключове. И все пак е неизменно да се засекат в коридора, тоалетната или банята. Какво правят в такъв случай? Отново по думите на жената: в такива случаи се гледат с омраза.
Ще попитате защо не са разделили апартамента, не са го продали и не са си продължили с животите? Ами защото мъжът никога не смятал за редно да напусне жилището, което си било негово от преди брака, а жената нямала къде да отиде. Всичко това се запечатва от неговото нежелание да продава апартамента и така… Десетилетия наред.
Ако съдим по историите, споделени във форум на Reddit уж разделените, но живеещи заедно, се превръщат в истински „препъни камък“ за новите си връзки.
Някои от потребителите на форума са абсолютно крайни: „Избягвайте срещи с мъже, които все още живеят с бившата си“, други са по-умерени: „В крайна сметка, ако вече нямат нищо общо и всеки е поел по пътя си и се среща с други хора, какво значение има дали споделят едно жилище или не?“.
Но генерално мнението е, че ако живееш в едно жилище с бившия или бившата – работата ти не е съвсем чиста. Най-малкото поставяш сериозни предизвикателства пред новия си партньор.
Разбира се, има всякакви случаи и са възможни всякакви доводи в полза на това да продължите да споделяте общо пространство с бившия/бившата. Сред най-разпространените са:
Можете да го/я почакате „да си стъпи на краката“, за да се изнесе в рамките на няколко месеца. Но година-две-три? Наистина ли ще се изнесе? Дали пък единият от двамата все още няма желание да възстанови връзката в пълния й блясък и затова не се изнася? Дали пък някой ден другият няма да обърка и вместо в канапето в хола няма да се озове в бившето семейно легло в спалнята?
Ако децата знаеха само колко ужасни неща в животите на възрастните се случват под претекст, че са в тяхно име, вероятно стоенето на мама и татко в един апартамент само заради тях, ще им се стори най-невинното. Но далече не е така. Какви сигнали пращате на децата си, драги „живеещи-заедно-разделени“? Че раздялата е нещо, което не се случва на физическо ниво ли? Че емоционалните граници са без значение? Че материалното удобство е над емоционалната хигиена? Че не можете да вземате решения? Че сте неспособни да направите още една крачка напред след раздялата ли?
Ако е така, тогава си стойте заедно като двойка. Но ако не сте заедно, какъв е смисълът да се държите все едно сте двойка и да делите едно и също пространство? В този аргумент си личи ясно емоционална анагажираност към другия, която означава, че взаимните чувства не са продоляни.
Ако чуете такъв аргумент от мъж или жена, с която излизате – бягайте надалеч! Той или тя ви заблуждава или заблуждава себе си, че връзката е приключена, докато това е далече от истината. Дори да ви уверяват, че „отдавна нямат нищо сексуално“ с бившия/та – и дори фактологически това да е вярно – вие си имайте едно наум…
Някои двойки, особено такива с деца, са склонни да използват финасови аргументи, за да оправдаят оставането в общо пространство, независимо от раздялата си. Ако живеят заедно, за да пестят пари, значи всъщност живеят в съжителство. Дали сексът е част от тяхната връзка или не мигновено става маловажно, на фона на това, че очевидно общите финансови интереси продължават да част от сметката…
Независимо от аргументите, оправдаващи съжителството заедно след раздяла, в крайна сметка има и едно доста по-елементарно съждение.
Днес, когато дори нямаме нужда от брак, за да бъдем с някого, обикновено юридически го наричаме „съжителство“ – двама души, които делят общо пространство заедно като двойка и често отглеждат общо дете/деца. А как отбелязваме края на „съжителството“? Най-символичният край на една съвременна връзка в крайна сметка е „стягането на багажа“ – буквалното физическо отдалечаване.
Може ли да прекъснем връзката, ако физическата близост продължава да е на лице?
Много е съмнително, освен ако не сте постсоциалистически садо-мазохисти като посочената в началото на този текст двойка. Те явно се наслаждават на общата си омраза в общото си пространство. Добре. Стига да не се представят за „разделени“, когато се опитват да забъркват трети лица в неяснотата на емоционалното си блато…
Вижте още:
