На странни експерименти е подложен нашият хомо-сапиенс през последните няколко години. Съвременната ни човешка цивилизация, която има представа за историята си едва от няколко хилядолетия – но все пак не от няколко години! – изведнъж се оказа отписана изобщо.
„Отписването“ на човечеството като такова в момента се случва не точно от съвсем реалната заплаха за използване на ядрени оръжия, които ще унищожат – или най-малкото ще увредят брутално, планетата чисто физически. А се случва по линията на най-ценните и висши човешки умения: сортирането и препредаването на информация, използването на езика като средство за изразяване и споделяне, създаването на изкуство и наука, че дори и играенето на игри…
Заплахата за човека като вид всъщност идва от страна на шепа самозабравили се технологични милиардери, които ден след ден къдрят шокиращи изводи, свързани с новата им любима играчка, която продава добре акциите на водещите компании на борсите.
Всичко, брандирано с Изкуствен интелект – AI – в момента позлатява допълнително технологичните предприемачи. А като следствие на огромната власт, съсредоточена в ръцете им, всяко тяхно изказване добива ореола на мъдра мисъл.
Така дори чудовищна глупост, изразена от което и да е технологично гуру, лесно получава цялото внимание на света, плюс загрижени цъкания за бъдещето ни като вид.
Поредният пример идва от шампиона по бомбастични изказвания Илън Мъск, който е първи в класациите сред най-богатите хора на земята и неприлично богат по критериите на всички времена.
В собствената си социална медия X той заяви, че „шахматът е решен“:
Технологиите според него били толкова напреднали, че от играта един вид вече нямало смисъл.
Всички ходове се знаят, всички комбинации са ясни за компютърния интелект, така че за какво да съществуват Федерации и изобщо да съществува този смешен спорт.
Мъск, който явно е роден да „решава“ нещата и го прави със замах на диктатор, вероятно никога няма да разбере, че шахът всъщност не е задача за решаване и никога не е бил. Шахът е най-вече игра и като такава фокусът в нея е върху процеса, като удоволствието се състои в демонстрирането на човешката мисъл. И пак подчертаваме – ЧОВЕШКАТА мисъл.
Та тази „глупава“ човешка мисъл (същата, изобретила компютъра) може и да не е толкова бърза и всеобхватна като алгоритъм и доста по-мудно да обработва възможните решения и варианти за действие, но може и да постига завидни и най-вече непредвидими неща. А това, че в шаха, освен мисъл, има и психология, и умение за концентрация и самообладание, и желание за надмощие, което не е свързано единствено с въртенето в главата на правилните ходове – това вече е нещо, което доста трудно може да се обясни на рационалните технологични радикали.
При това, аз съм убедена Мъск ще „реши шаха“. Както съм убедена и в това, че хората ще продължат да го играят, въпреки, че той го е „решил“. С надеждата технологиите да излязат от играта, за да може тя да съществува и да прави хората щастливи.
Тук трябва да поставим един основен въпрос: кое всъщност претендираме, че заменяме чрез изкуствен интелект във визуалната сфера: артистите или занаятчиите? Ако става дума за създаване на визуално съдържание с главозамайваща скорост – няма по-добри от новите технологии. Това, че се бълват изображения, приличащи на пластмасови имитации на кукла Барби и че ръчичките на хората все още приличат на чуканчета (че дори и броят на пръстите още не могат да улучат) е ясно, че ще се промени. ИИ ще стане все по-добър в детайлите. Но в същността си визуалният интелект ще си остане най-слаб именно в онова, в което вездесъщите гурута го рекламират най-силно: да създава нови, креативни и интересни визии.
Ами не. Изображенията дори на най-съвършения софтуер ще си остават еднотипни и клиширани и това няма как да се промени, докато входните данни за обучение на приложенията са толкова предвидими. Засега очевидно доминиращият брой данни се състои от масови снимки и репродукции на евтино и високо изкуство. Забележете – ИИ не прави никаква разлика между естетическите стойности на изображенията, което обещава тотален смях в добрия случай. А в лошия: тотална визуална дезинформация.
В това отношение технологичните гурута би трябвало (но никога няма) да признаят, че по отношение на възможността да преценява и степенува естетически стойности (ако перифразираме думите на Тодор Живков за социализма): „Визуалният ИИ е едно недоносче“. Тогава какво да очакваме повече от него?
Да, това недоносче ще върши черната работа, безспорно. Когато говорим за занаятчийство, дори в момента ИИ значително улеснява създаването на музикални видеоклипове, прави много по-евтини филмовите продукции, успешно създава илюстрации за статии без особени претенции и имитира непретенциозни фотографии.
Но дори и в масовата му употреба съществува опасността окото твърде бързо да се умори от еднаквите образи. И това е нещо, което технологичните гении няма как да предотвратят. Колкото и добре да обучиш робота, той никога няма да ти осигури спонтанността и усещането за новост, което носи създаденото от човек визуално произведение. И да, засега технологията е още нова, но скоро нейната предвидимост в областта на визуалните изкуства, ще стане скучна и незадоволителна дори за най-масовия и посредствен потребител.
Може би затова е необходимо технологичният сектор бързо да я опакова и да я продаде, преди всички да са се усетили, че може би все пак не става дума за чак толкова голяма революция, колкото твърдят.
Абсолютно същото важи за генерирането на текст. Извинявам се много, но това, че се е появил ChatGPT наистина ли означава край на авторството, както вещаят технологичните месии?
В крайна сметка дълбоко се съмнявам, че този текст (който явно сте прочели, ако сте стигнали дотук, благодаря 🙂 – може да бъде генериран от изкуствен интелект.
ИИ е инструмент, безспорно полезен в много сфери. Да, все още и самите компании се чудят точно как да го приложат в масова употреба, затова го пъхат в смартфони, таблети и къде ли не – често без особен смисъл. И, да, тази технология тепърва ще я използваме. И ще се… забавляваме с тази нова човешка играчка.
Но, хайде, моля, нека да бъдем по-внимателни, когато слушаме бомбастичните приказки на гадателите с контролни пакети акции.
Вижте още:
Ще „изяде“ ли изкуственият интелект хляба на пишещите?