Преди да станем родители обикновено рисуваме в главата си идеален сценарий, чрез който си обещаваме да не правим куп неща, които намираме за неправилни в отглеждането на детето.
Някои от лошите модели са ни останали от детство и сме сигурни, че „като родители няма да постъпваме така, както са постъпвали нашите“.
Заредени със стремеж да счупим наследствения навик или онова, което ни се е струвало грозно, когато сме наблюдавали други родители, се впускаме в ролята на възрастния в семейството.
И, о, изненада!
Всички обещания, които сме си дали, преди да имаме деца, само доказват, че сме били напълно незапознати с това какво е да си родител. Постепенно, по ирония на съдбата, започваме да вършим именно онова, за което сме казвали „никога няма да“…
Казвали сме си например:
Но когато си родител това се превръща в невъзможна задача. Ето, бебето започва да пищи по неизвестна причина и изведнъж нервите ни се откъсват като отрязани корабни въжета и… крещим неистово.
Със сигурност на следващия критичен етап от отглеждането на детето, който е около втората година, нервите ни няма как да издържат и отново ще крещим… понякога не само по един път на ден.
Дори да сме спокойни като Буда в медитация, предстоящите глупости в детската градина и предучилище ще ни принудят да повишаваме тон или да викаме все по-често. И със сигурност ни се наложи да крещим периодично в пубертета… от яд, от гняв и от безпомощност.
Дори да изпитваме угризения, че не сме добрите родители, които сме си въобразявали, че ще бъдем, пак ще викаме… Дете няма как да се гледа с железни нерви. А и честно казано, не би било нормално.
О, ще се изнервяте, и още как. Чак ще се чудите как сте си представяли обратното, преди да имате дете. И не само, че ще се изнервяте, но и ще изпадате в истерия – понякога и най-редовно.
Вижте още:
Мо-оля? Още докато е съвсем малко, ще се криете вечер да ядете шоколад тайно след като заспи. Или сладолед. Или нещо, което е забранено все още за него. Ще го лъжете за много неща, които не са полезни, като казвате, че не са вкусни. Ще лъжете, че сте добре, когато вижда насълзените ви очи и ще твърдите, че всичко е наред в отношенията ви с другия родител, когато всъщност жестоко сте се скарали.
О, да, забравихме и официалните лъжи – че има Дядо Коледа, че бебетата ги носи щъркела, че телевизорът спи и затова не работи, че някоя играчка е заминала на ваканция и затова я няма, че книжката я боли, когато я късат…
Напротив, точно като тях ще бъдете. И колкото по-дълго сте търпеливи и не се оплаквате, толкова по-зле ще избухнете в един момент. Защото гледането на дете не е импулс, нито сцена, която трябва да бъде изиграна най-добре. Това е дългогодишен маратон, в който всеки, абсолютно всеки родител, ще бъде в даден момент смъртоносно уморен, отегчен, ще мрази ролята си и жестоко ще му бъде писнало да гледа деца… Но няма да го каже на тях, а на приятелите си. Които, ако нямат деца, е много вероятно да останат с грешното впечатление, че този човек нещо се оплаква…
Звучи чудесно под формата на декларация, но наподобява по-скоро предизборно обещание, отколкото нещо, което е реално изпълнимо.
Нима няма да пренебрегнеш детето, когато ти е много интересно да си говориш с приятели, срещнати на улицата, но то те дърпа постоянно да тръгвате? А когато искаш да си говориш с другия родител, но детето смята, че трябва да прави шумов фон и да е в центъра на внимание именно тогава?
А когато ти се спи и искаш само за миг да затвориш очи, но не ти разрешават? А когато си изнервен или гладен? Ще пренебрегваш детето си и още как – но не в смисъла да го лишаваш от емоционалното и физическото си присъствие. Макар че никак не е изключено и това да се случи… Вероятно ще трябва да приемеш и тази възможност.
Ще го предпочитате. Ще гледате смешни видеа, вместо да си играете с детето. Ще си чатите с приятели, вместо да му обръщате внимание. Ще гледате рецепти, съвети за чистене, инстаграм постове, тик-тоци… Но не и неговата игра. Ще искате да публикувате негови снимки, но детето няма да знае, че правите това, а ще вижда, че го пренебрегвате заради смартфона си. И в неговия свят телефонът ще започне да изглежда като най-важното нещо на земята…
Никога не казвайте „никога“. Защото домът с дете е постоянно разхвърлян и често е по-мръсен, отколкото този на хора без деца. Родителите нямат много време за оправяне, а и оправянето е много по-сложно, когато някой постоянно разхвърля. Но нека го приемем – невъзможно е хем да си добър родител, хем да имаш подредена къща, хем да ходиш на работа и да изкарваш пари. Няма как да стане и вече сте го разбрали.
Искате да кажете, че няма да се запуснете след като имате дете? Това е похвално, но вероятно вече знаете и че поддръжката на прическа, маникюр, грим, както и закупуването на козметика и хубави дрехи изисква две неща: пари и време. И двата ресурса намаляват значително като имате дете. А ако искате поставяйте външния си вид на първо място. Когато това се окаже за сметка на детето, рязко ще промените приоритетите си.
Вижте още:
