Романтиката и качествено разказаните истории не винаги вървят ръка за ръка, но когато го правят, остават в сърцата ни завинаги.
Месецът на виното и любовта е идеалното време, за да може всяка жена да си припомни онези любовни истории на голям екран, които са я накарали да се размечтае, да се смее с глас или да си поплаче…
Всички сме го правили по един или друг начин. Всички сме се увличали в някой сюжет с идеята, че един ден може да се случи и на нас или, недай си боже, никога да не ни се случва.
Големите, великите, онези за които се пишат стихове и се пеят песни, любовни истории често са простички и интимни в същината си. А киното е увековечило сериозна част от тях.
В месеца на любовта сме събрали романтични истории от големия екран, в които ще намерите за всеки по нещо – от епичната любов, през невъзможната, детската, романтичната, чак до онази, в която битът взима превес. Имаме всичко.
Приятно гледане!
Класиката е класика и това никога не е случайно. Епичният любовен роман на Маргарет Мичъл е написан и излиза през 1936-а, филмът на Виктор Флеминг се появява през 1939-а и в продължение на 20 години държи рекорда за най-много спечелени награди „Оскар“ – 10 на брой.
Но не в това е голямата сила на „Отнесени от вихъра“. Тя е в начина, по който Мичъл и по-късно сценаристът Сидни Хауърд успяват да уловят духа и тенденциите на Юга по време на Гражданската война в Америка и да го преплетат в една от най-епичните, вълнуващи и трогващи милиони по света любовна история.
Скарлет О`Хара и Рет Бътлър се превръщат в символи на любов, по-голяма от самия живот, а Вилиан Лий и Кларк Гейбъл стават секс символи, икони и най-големите звезди за поколения зрители.
Не може да говорим за любовни филми, любов на кино или изобщо за класики и да не споменем царицата на жанра – Джейн Остин. Абсолютното и безспорно произведение, бижуто в короната на Остин, е нейният най-известен роман „Гордост и предразсъдъци“.
Почти всяка жена мечтае да е Елизабет Бенет и да срещне някакво подобие на мистър Дарси. Ние сме далеч от тези мисли, но пък романтичното ни чувство се засилва, когато гледаме поне една от филмовите версии по романа.
Препоръчваме последната такава от 2005-а с Кийра Найтли, комбинирал в себе си комедия и трагедия, романтика и неочаквани обрати.
Абсолютната класика на Труман Капоти е дала на света на литературата най-интересния, палав и забавен женски персонаж – Холи Голайтли.
Филмовата адаптация по него пък е дала на киното една от най-нежните, изтънчени и класни холивудски актриси на 20 век – Одри Хепбърн. Тя е повече от прекрасна в ролята на елитна компаньонка, която бяга от самотата, скуката и търси любовта, не където трябва.
Холи Голайтли е овладяла триковете на женското начало – тя привлича погледите и оставя мъжете с увиснали ченета.
Капоти маскира нейния образ в привидна любовна история, но в крайна сметка поставя нейния провинциален стремеж към издигане по стълбицата на успеха в центъра на този пищен спектакъл.
Ах, романтика и Сабрина! Дали ще си пуснете оригинала с Одри Хепбърн и Хъмфри Богарт, или по-новата версия с Харисън Форд, Джулия Ормънд и Грег Киниър, е ваш избор – ние препоръчваме и двете.
Този романтичен филм, дело на Сидни Полак, който режисира по-новата версия, и на Бил Уайлдър на филма от 1954-а, разказва за младата Сабрина. Тя се завръща в родния си дом, пораснала и разхубавила се, за да открие своята любов от дете – млад секси милионер.
Уви, някъде там се появява и студеният му арогантен брат, който прави от любовната история многоъгълник.
Филмът е от по-малкото известни заглавия, които с препоръчват около Свети Валентин, но няма човек, който да е съжалявал, че е гледал която и да е от двете версии.
Филмът на София Копола вече е модерна класика. Той ни отвежда в космополитен Токио и ни запознава с гъвкавите извивки на 19-годишната по онова време Скарлет Йохансон. Партнира й Бил Мъри, който, както винаги, е титанично добър в ролята на отегчен актьор, дошъл да заснеме реклама на водка и да се махне за момент от апатичното си ежедневие.
Тяхната любовна история е нестандартна и мелодична като композиция на Моцарт, която се носи под светлините на модерния Изток, под вещото ръководство на мадам Копола.
В „Полунощ в Париж“ Уди Алън започва да прави лек и плавен преход от любимите си места в Европа към следващата си мания – 60-те години и великите неща, случили се тогава.
Мъж отива в града на любовта Париж с годеницата си, само за да открие, че може да се пренесе в друго време. Мечтата да живеем някъде в миналото, защото твърдо вярваме, че би било по-добре за нас, се прокрадва през цялото време. За да бъде разпедушинена накрая по един изключително елегантен начин. Само както Уди Алън умее.
Романтичен може би е най-клишираното нещо, което може да се каже за този филм. И все пак той е и това. История за краха на любовта и бъдещето, в което имаш право да изтриеш някой от ума си. Защото ние сме това, което пазим в главите си. А това този филм казва, че без истории и образи сме нищо.
Сюжетът проследява началото и края на връзката на любовна двойка. Болезнен, смешен и тъжен на моменти, този филм казва нещо важно, което важи на 100% за любовта: хубавите неща ни се случват, не когато ги искаме, а когато сме готови за тях.
„Имате поща“ е онази модерна класика, която показва как започна всичко.
На модерния млад човек, който е свикнал да браузва, пише, поства и готви мусака с веган кайма едновременно, сигурно ще му се стори насмешлив и някак наивен, но за времето си – 1998 година – и за голяма част от нашето поколение, той илюстрираше една както реална, така и някак футуристична история.
Мъж и жена се запознават онлайн – те общуват по тотално остарелия и безумен в наши дни най-пръв мейл. Срещат се и в живия живот, но нямат представа, че те са хората, които си пишат.
На живо не се харесват, но виртуално са безумно влюбени един в друг. Това поражда смешни, нелепи и абсурдни ситуации. Филмът ни връща вярата в романтиката, жестовете и идеята, че нещо може да се пренесе от виртуалния свят в истинския живот. Иначе какъв е смисълът?
Джузепе Торнаторе е магьосник, стане ли дума за чувствени разкази, любов и красиви жени на високи токчета.
В този прекрасен, похотлив и сексуален филм на италианския майстор, в центъра е сочната Моника Белучи, която изглежда като привидение от нечий мъжки сън.
Тя пуши, носи червено червило и разхожда дългите си крака и големи гърди из уличките на провинциална Италия, за да пробуди сексуалния заряд в душата на младо момче.
Първата любов е незабравима и „Малена“ е абсолютното олицетворение на този принцип. Красив, нежен, чувствен, сексуален и малко тъжен, „Малена“ е нашето европейско предложение за почитателите на качественото кино.
Независимо дали обичате романтика, любов и имате дълбоки чувства, или не.
Завършваме с класиката в жанра, разбира се. През 2003-та сценаристът Ричард Къртис прави революция в разказването на любовни истории и успява да бутне от първото място по коледни филми на всички времена „Сам вкъщи“.
„Наистина любов“ разказва няколко любовни истории, всяка от които показва различните видове любов – страстната, изкушаващата, грешната, детската, приятелската, истинската, тази, която няма да продължи, втория шанс…
Човешки направен и напълнен догоре с най-големите имена на британското кино, сред които Хю Грант, Ема Томпсън, Бил Найти, Мартин Фрийман, Кийра Найтли, Колин Фърт, Алън Рикмън и още, и още, „Наистина любов“ е класиката за онези, които избират любовта пред пакостите.
Вижте още:
