Има хора, за които е трудно да имат деца по ред здравословни причини, а след това нямат желание, възможност или късмет за допълнителни опити за зачеване и/или осиновяване, но пък винаги са мечтаели за наследник.
В другата крайност обаче са онези хора без деца, които съвсем доброволно и осъзнато са решили, че не желаят да раждат и да се грижат за някой друг, освен за себе си и партньора си.
За съжаление, обществото все още гледа твърде осъдително – особено на жените, които са взели осъзнато и осмислено решение да нямат деца. „Ще съжаляваш“ – чуват много жени, докато са още във фертилна възраст, а нямат деца. Както и: „Децата са чудесни!“, „Животът няма смисъл, ако не оставиш поколение“. Сред най-честите и потискащи реплики е още по-грубото и патриархално: „Ще остарееш и няма да има кой да те погледне“… Или пък идиотското и отново осъдително: „Никога няма да се чувстваш завършен/а, ако не дариш живот“.
…
Каквото и да говорят другите обаче, хората, които са взели осъзнато решение да нямат дете, имат своите аргументи. Може би се чувстват „по-завършени“ без диктата на отглеждането на друго същество? А може би, противно на предположенията – животът им просто има твърде голям смисъл и без да го пълнят с детски плач и смях?
Всъщност редица изследвания показват, че при възрастните вече хора – мъже и жени, които доброволно са решили да останат без наследници, съжаленията за избора съвсем не са толкова големи, колкото би си представял някой, чието най-голямо постижение в живота се измерва с децата и отглеждането им.
Според австралийско изследване от 2015 година, жените, които съжаляват за решението си да нямат дете след 50-годишната си възраст – са едва една четвърт от всички бездетни, докато три четвърти от бездетните си се чувстват чудесно и без детски гласове наоколо.
Друго изследване, публикувано в The New York Times през 2018-а, събира всички причини, поради които американките решават да нямат деца в един или друг момент от живота си. Топ причините са нежеланието да се лишиш от свободното си време (36%), липсата на подходящ партньор, с когото да се създадеш поколение (34%) или невъзможността да си го позволиш финансово (31%). Основна причина много жени да решават да нямат деца е и че майчинството вече се разглежда повече като избор, а не като нещо задължително, както е било при предишни поколения и те просто нямат желание за него.
Независимо от всички изследвания и проучвания, най-интересна си остава дискусията във форум на Reddit, относно съжаленията свързани с липсата на деца при хората над 50-годишна възраст.
Въпросът, зададен от потребител с ник АDreamyNightOwl е:
„Ако сте хора над 50 години и сте избрали да нямате деца – съжалявате ли за решението си? Ако да – защо, ако не – защо не?“
Решилите да отговорят на въпроса, звучат изключително щастливо от осъзнатия си избор да останат бездетни. Изненадващ брой потребители обясняват, че се чувстват радостни, че нямат деца, защото биха били лоши родители. Други казват, че са щастливи, защото могат да се наслаждават на повече свободно време с приятелите си и хората от семейството, отколкото ако имаха деца.
Ето и избрани някои от най-интересните отговори на въпроса:
„Никога не съм имала и най-малкото желание за деца“:
„Обяснявам го на хората така – знаете ли какво е усещането, когато нямаш търпение да научиш детето си да играе бейзбол или каквото и да е, което искаш да му споделиш? Аз не изпитвам това. Просто е липса на родителски инстинкт. Да имам деца никога не е било нещо, към което съм се стремила. Моята половинка се чувства по същия начин.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против децата. И наистина се ядосвам на хората, които ги нараняват и се държат зле с тях. Просто никога не съм искала собствено“ – IBeTrippin
„Никакво желание. Никакви съжаления“:
„Не. Никога не е било нещо, което съм искала. Никакви съжаления“ – BornaCrone
„Смесено усещане“:
„Изпитвам смесено усещане. Не ми пука много за децата и мисля, че щеше да бъде ужасно за нас да имаме. Също така имах възможност да се пенсионирам на 52. Абсолютно съм сигурен, че това нямаше да се случи, ако имахме деца. Така че, да, абсолютно правилното решение.
Но обичам семейството си и се чудя какво би било да имам собствено, да уча детето си на нещата, които знам, и да имам човек, на когото му пука за мен, когато умирам.
Но отново, абсолютно правилното решение е. Аз съм на 55 години и съм много щастлив ДА НЯМАМ ДЕЦА. Това се затвърждава всеки път, когато се сблъсквам с децата на другите хора“ – ProfessorOzone
„Децата не гледаха възрастните си родители и това ме отказа“:
„Съпругата ми работеше в старчески дом години наред. Представете си да виждате години наред как повече от 95% от възрастните хора никога не получават визитация от роднина. Докато не починат и наследниците не се наредят за парче от баницата. Така научаваш, че всичкото това „кой ще те посещава и ще се грижи за теб, когато си възрастен“ е пълна глупост. След това решихме да нямаме деца. Намерихме страхотни приятели и видяхме света. Не съжаляваме. “ – joevilla1369
„Да имам деца не беше изобщо вариант“:
„Не съжалявам точно, че не съм ги имала, но съжалявам, че когато чувствах, че БИХ МОГЛА да имам деца, не бях в достатъчно здрава връзка.
Съжалявам, че не бях по-силна да напусна насилника си по-бързо. Ако бях по-силна, мисля, че може би поне щях да имам избор. Така че да… Изпитвам съжаление за това.“ – MaerakiStudioMe
„Нямам деца, но имам доведени внуци“ – и е по-готино“:
„Не. Знаех в какво се забърквам, когато се съгласих да се омъжа за мъжа ми. Той имаше двама сина от първия си брак и беше направил вазектомия. Той се притесняваше, защото бях толкова млада (той е с 10 години по-възрастен). Помислих сериозно и стигнах до заключението, че животът с него в сравнение с живота без него, но (може би!) с бебе, което още нямам, не е това, което исках. За нас проработи, заедно сме вече 26 години. И като бонус имам 9 внука. Цялата забава, без работата по отглеждането!“ – Zublor
„Щях да бъда лош родител“:
„Нито за миг не съжалявам. Никога не съм вярвал, че ще бъда добър родител. Имам избухлив характер и макар да не мисля, че щях да упражнявам физическо насилие, думите и тонът на гласа ми щяха да бъдат груби по начин, много сходен с тези на собствения ми баща. Не бях щастлив да расна с такъв родител и не бих искал да подлагам никое дете на такъв тип възпитание“. – Videoman7189
„Ние сме готините леля и чичо“:
„Не. И намерих партньор, който чувства същото. Ние сме готините леля и чичо.“– laudinum
„Може би вече щях да бъда дядо?!“:
„На 54 съм. През последните 30 години съм живял сам. В момента с кучето ми се разхлаждаме в хубав хотел по време на непланирана ваканция. Може би вече щях да бъда дядо?! Не мога да си представя какво би било да имам семейство. Понякога си представям един „по-нормално“ изживян живот. Слънце и рози, бяла ограда и т.н., но осъзнавам, че истинският живот не е такъв. Не, не съжалявам, че съм без деца или без съпруга. Понякога животът ми може да е скучен, но после поглеждам назад към цялата драма, която идва с връзките, и си мисля, че все едно съм избегнал куршум. Прекарах 20 години в опити да си намеря съпруга, за да създам семейство. После осъзнах, че часовникът е изтекъл, така че майната му! Всички пари, които бях спестил за бъдещото си семейство, ще бъдат похарчени за мен самия. Хммммм… Какво да си подаря за Коледа?“ – Hermits_Truth
„Няма смяна на пелени – няма съжаления“:
„Не. Никога не ми се е налагало да сменям пелени или да губя съня си, свободното си време и повечето си доходи. Децата на другите хора са страхотни. Най-вече, защото са на другите. Когато хората ме питат „Кой ще се грижи за теб, когато остарееш“, им казвам, че когато стана на 75 години, ще си осиновя някое 40-годишно.“ – fwubglubbel
„Нулево желание за деца“:
„Аз съм на 55 (Ж) и никога не съм искала деца. Просто не ги харесвам много и 20 плюс години майчинство ми звучеше (а и продължава да ми звучи) като присъда. Дяволски голям майчински инстинкт, когато става дума за котки и кучета, но за малки човечета? Никакъв шанс.
И съм много щастлива, че съм бездетна. Не мога да си представя живота си по друг начин.“ – GrowlKitty
„Двойни доходи и липса на деца – страхотен живот“ – EggOntheRun
„Изпитвам леки съжаления“:
„Над 50 съм и съм бездетен. Единственото ми съжаление, че съпругата ми щеше да бъде страхотна майка и понякога имам чувството, че съм я лишил от това, въпреки че и двамата бяхме съгласни, че не искаме деца. Понякога се чудя дали пък аз не съм я подтикнал към това решение. Тя работи с възрастни хора всеки ден и вижда много самотници, така че понякога това я натоварва. Винаги съм се страхувал, че ще се проваля в родителството, затова и никога не съм бил наистина заинтересуван от тази идея. Все пак съм самотник по природа“. – Johnny-Virgil
Вижте още:
„Днес сменяш памперс, утре има кой да сменя твоя“ и други причини да правим деца
