На филм по Hallmark взимането на решения изглежда много лесно. Избираш между едно хубаво и едно лошо нещо – фасулска работа, изобрът е ясен. И пак отнема 90 минути екранно време.
На практика стои малко по-различно. Нещата са две хубави. Или две лоши. Или още по-често две компромисни. И впрочем, не са две, а шестнайсет. И всяко зависи от другите. Навързани са на кълбо като змийски опашки, ама някои от змиите са отровни, други са удушвачи, а трети са обикновени смокове.
Също така са наредени едно върху друго като кула от карти, ама ти си с вързани очи и не си сигурен кое е отдолу и кое е отгоре. Трябва да ги разбуташ на сляпо и при най-малката грешка може да ги събориш. Впрочем, може да не сгрешиш нищо и просто да ги срути лек полъх на вятъра. Всичките.
Обаче, стъпвайки, няма да знаеш дали стъпваш в блато. Дали стъпваш на ескалатор и – ако е е ескалатор изобщо – дали е за нагоре или за надолу. Дали не са плаващи пясъци. Дали примамливият куп есенна шума, събран на брега на езеро, просто не крие къде е границата между брега и дълбокото. Дали не стъпваш на гърба на черния овен. Не, не онзи от рекламата на евтино уиски. Другият – от „Тримата братя и златната ябълка“, който тича към долната земя.
Решавайки да прережеш пъпната връв на една конкретна възможност, унищожаваш в зародиш всички онези шансове, последици и социални връзки, които изхождат от останалите възможности. И най-вече: своята собствена личност, която би се развила във всяка отб другите потенциални ситуации.
Изборът е ръката на Морфей. Само че ти, в качеството си на Нео от OLX, не знаеш дали искаш синьото или червеното. Също така си далтонист и нямаш представа кое всъщност е синьото и кое – червеното. Също така хапчетата са цяла шепа. И в нея има повече от едно синьо, повече от едно червено, както и цветове, каквито не познаваш. Също така шепата е свита в юмрук. А ти трябваше да си решил вчера.
От любимия си филм „Mr Nobody“ съм запомнила един цитат. „Докато не избереш, всичко остава възможно.“ И още един. „Всеки път е правилният. Всичко би могло да е нещо друго. И пак да има същото значение.“ И това е положително. А също така и не е.
Неумението да решаваш те дърпа назад. Изборът – накъдето си иска.
Вижте още:
