По-рано този месец попаднах на онлайн уебинар за родители, насочен към „управлението на нежелано поведение на детето“. Бяха дадени и примери за такива поведения – разпознаваеми универсални моменти в ранните години на детството като търсене на внимание, използване на неподходящ език, проблеми с тревожността при раздяла с родителя.
Мислех по такива теми още преди да стана баща, но още повече след това. Те възникват естествено и толкова често в живота на загрижения родител, който работи усилено, за да подпомага растежа на детето си. Когато обаче видях термина „нежелано поведение“ внезапно ми хрумна: откъде накъде „нежелано“? Неудобно и стресиращо – това да, но този списък със смущаващи за родителя поведения е и още нещо. Списък с поведения, отразяващи нормални етапи от детското развитие. Всяко от тези поведения редоставя възможност за развиване на основни социални и емоционални умения за справяне.
Повечето от социалните и поведенчески сигнали на бебето – усмивка, плач, суетене, смях – представляват търсене на внимание например. Те са нещо добро, защото защото бебето се нуждае от вниманието ни за да оцелее. Нуждае се и да научи социалните сигнали, така че да може да общува, растейки.
Децата в детска градина и предучилищна експериментират с нецензурния език, да. И това също е нормално, просто може да постави родителите и гледачите в неудобно състояние. Никога няма да забравя например как дъщер ми беше попитала за една позната на улицата „докога ще говориш с тази кучка“. Нейна ли беше грешката? Очевидно не. Беше чула думата в сериалите, които гледа с нас у дома. Децата не могат да не забележат (и да се насладят) на експлозивната сила на грубия език. Те постоянно стават свидетели на размяната на подобни реплики от и между възрастни – от екрана, в музиката, дори в ежедневната възпитана реч. Родителите, които не псуваме и не обиждаме у дома, все пак казваме неща като „мамка му“ или „по дяволите“.
Вижте още: Дете без граници е като „луд с картечница“
Тревожността при раздяла с родителя – например при оставяне на ясла или на градина – също е нормална. Тя е стъпало на стълбата към самоувереността и автономността, поради което бих предпочел да го наричам осъзнаване при раздяла. Добра идея е да се подготвите да бъдете „изоставени“ от някого, от когото имате нужда. А и в моя опит оптимистичното беше, че тревожността продължи много по-дълго при мен и при жената до мен, отколкото при „изоставените“ на градина деца.
То е част от безкрайното родителско приключение за декодиране на порастването, доколкото ни е възможно. Грешка след грешка до онзи трансцендентен момент, когато детето ви потвърди с поглед, че сте се разбрали взаимно. И че наитина му помагате да се справи със ситуация, която до преди минутка е изглеждала неуправляема.
Изключителното приключение да създаваш и оформяш живот, за който си отговорен, изглежда напоследък е загубило чувството за вълнение и радост. Докато се ровя в блогове и групи за родители, „претоварен“ е често срещано явление, както и „стресира“, „изгорял“, „изтощен“. Да, всичко това го има – изпитвал съм го и продължавам да го изпитвам понякога. Всичко това са валидни усещания и понякога изглежда, че няма да се справиш с тях и просто ще паднеш от ръба. Нормално е да ги има и е положително, че се говори за тях.
Обаче… Няма много вълнение или наслада. Третирането на родителството в социалните медии е, сякаш изключва останалите аспекти от неговата цветна палитра. Да си баща или майка се представя само като изключително мрачно, изпълнено с безпокойство, напрягащо и тревожно. Защо някой би се подложил на всичко това? Докато раждаемостта пада, аз – макар и отдавна баща – се питам кой и защо (по дяволите!) би решил да предприеме такава крачка, при положение че родителството се разглежда публично само като затвор и като стрес. Гарниран с търпене на нежелано поведение.
Смисъла на живота всеки от нас определя сам за себе си и грешни отговори няма.
Но избягвахте тази заешка дупка с нежелания кошмар от родителството! Вместо това, съсредоточете енергията си върху това, което би го направило по-щастливо за вас и за децата ви:
Родителството ни дава шанса да осигурим сигурността, която може би никога не сме чувствали сами. Ако го направим, уебинарите срещу „нежелано поведение“ ще фалират.
Вижте още:
