„… е като салама“.
За повечето българи, така завършва прочутата фраза на Дон Кихот. И на мен толкова ми се е набила в главата, че бях почти склонна да вярвам, че е правилният цитат. Въпреки че добре си спомням рекламата, от която реално произлиза. Всъщност това беше един маркетингов трик, много добър при това. Добър, защото правилно стъпваше на нашата народопсихология, която едновременно е готова да се присмее на класическата литература и на изконните човешки ценности.
Не знам доколко ни е дарена. Факт е обаче, че имаме много повече свобода, отколкото са имали тези преди нас. Проблемът е, че едно нещо като не го използваш, го губиш. И с нашата свободата така – отива си малко по малко. От 180 държави, ние в продължение на над 5 години, не можехме да влезем в топ 100 по свобода на словото. После някой се разбунтува, възвръща се част от свободата, може би за момент разбираме как работи демокрацията…и после пак наново. Тази година сме на 71-во, от 91-во миналата година (а в периода 2002-2006г. сме били в топ 40).
„Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш…Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш.“
Това е най-големият препъни-камък обаче – да си я вземеш. Защото свободата е не само сладост, но и отговорност. Истински свободен е само онзи, който може да поеме сам отговорност за живота си и за изборите си. Именно затова се намира на върха на копието. Често обаче я чакаме. Чакаме я да дойде наготово и да ни спаси. Да сме свободни от задълженията си, да сме свободни от шефовете си, да сме свободни от страховете си, да сме свободни… от ограниченията си?
Кое всъщност прави свободата толкова сладка? Дали е липсата на всичко, което си мислим, че ни потиска, или точно обратното – наличието на избор. Не е ли свобода да можеш да избереш дали А, дали Б, а може би В? Обаче отдавна сме се превърнали в общество, което се страхува да избира.
Вижте още: „А едно време какви деца имаше“: Либерализмът е свободата да кажеш, че либералното възпитание не струва
Избирателната активност в годините на демокрацията е една прогресия… надолу. Обърната с главата надолу като цялата ни държава. Започваща с 90,3% през 1990г. и завършваща с 40,69% през пролетта на 2023г. Чудя се какво да очаквам за местните избори през октомври и въпреки че всичко подсказа, че активността ще е между 35 и 40%, някак си се надявам да е 50+. Защото колкото и да е маркетингов трик, рекламният слоган („Свободата, Санчо е като салама, който ти така лекомислено режеш. Имаш ли я, не я цениш“) е болезнено точен за нашата реалност.
Пожелавам си свободата никога да не е като салама. Пожелавам си физическото ни оцеляване да не определя духовното. Пожелавам си свободата да е наистина благо и да го ценим, като всеки поеме отговорността, която идва с нивото на свобода, което има и му е дадено.
Вижте още:
Как се възпитават милиардери? Майката на Илон Мъск знае отговора
