Приятелска двойка и техният 7-годишен син бяха на гости на вилата ни миналия уикенд. Говорихме си за отглеждането и възпитанието на деца – за предизвикателствата на среда, за училище, за свободно време, за извънкласни дейности. Времето беше идеално като за края на лятото и момчето се отдалечи от възрастните, докато седяхме на двора за късен обяд. Той бързо намери потока, който минава до нашия имот и започна да строи язовир, след поигра на баскетболния ни кош, опита да сглоби къщичка за птици, излезе да потърсо други деца по съседните къщи. Докато наблюдавах как момчето си намира занимания, открих, че си мисля колко необичайно е напоследък да видя малко дете, което се навигира само в играта си. Ето едно дете, което правеше почти точно това, което аз щях да правя на неговата възраст. Без структурирана от родителите дейност и без екрани. Всичко това в момента ми изглежда като странна снимка на отминалите дни.
Децата от семействата около средната класа сега прекарват голяма част от времето си в структурирани дейности.
Тъй като нивата на тревожност при децата продължават да остават необичайно високи, родителите и лицата, които се грижат за деца, се борят да намерят правилния баланс между прекомерното програмиране на живота и абсолютно неструктурираното време в живота на детето. Няма точен брой часове, в които да е добре децата да участват в дейности. Родителството обаче ме научи, че е желателно да обсъждаме регулярно с децата си и да ги оставим да участват сами във вземането на решение. Децата така или иначе ще гласуват необмислено. Тогава е добре да опитаме да разчитаме знаците на децата. Летаргичното дете, което пъшка и върти очи при мисълта, че отива да играе баскетбол или отказва да се упражнява на пиано преди седмичния си урок, вероятно показва и с поведението си от какво има нужда и какво не получава.
Понякога детето се нуждае от външна мотивация, за да направи това, което е в дългосрочен най-добър интерес. Няколко нежни подтиквания от страна на родител, за да насърчи детето да съдейства, не е лошо нещо, стига дейността да е нещо, в което детето може да очаква да се справи добре или към което е проявило интерес. Твърде много дейности и детето рискува прегаряне – а знаем от работа колко ужасно е това. Твърде малко и детето може да се окаже недостатъчно стимулирано и да разчита много на екраните, за да се забавлява.
Организираните дейности са само един от начините децата да се развиват физически, психологически и емоционално. Неформалната игра също е ценен източник на развитие на умения като саморегулиране, креативност, независимост и решаване на проблеми. Не забравяйте да предложите на детето си баланс между формални и неформални възможности за игра.
Когато предлагате на дете възможност да участва в структурирана дейност, наблюдавайте нивото на ангажираност на детето. Чака ли на нисък старт до вратата, за да си тръгне при първа възможност? Става ли затворено или мрачно? Говори ли с ентусиазъм за наученото, вълнува ли се да пробва само? Трябва ли вие да му напомняте и да го подтиквате да практикува само между отделните уроци? Разчитането на езика на тялото на детето, повече от неговите думи, е лесен начин да разберете колко заето иска детето в живота си.
Вижте още: Децата днес растат твърде бързо. Или всъщност твърде бавно?
Запитайте се дали дейността, която сте избрали за детето си, е подходяща за неговите способности. Или изборът на дейност е по-скоро свързан с вашите предпочитания и визии като негов родител? Дори ако сте обичали да ходите на актьорско майсторство като дете, това не означава, че детето ви трябва да играе на сцена. Особено ако е очевидно по-добро в музиката. Или в кънките на лед.
Не забравяйте, че дейностите също са начин да научите децата на житейски умения. Дали дейността, в която сте записали детето си, е нещо, което ще му помогне да се впише сред своите връстници, семейството си или общността си? Това умение ключово ли е за неговия успех или благополучие (като да се научи да плува)? В по-планински климат това би било да умее да се катери. В някои общности това означава дете, което може да се грижи за животни. За някои семейства е ключово владеенето на поне един инструмент или изучаването на език, защото всички в семейството вече го умеят. Когато такива дейности съобщават на детето, че принадлежат, тогава стойността на дейността е много по-голяма, отколкото ако е „трябва да се направи“ в края на и без това дългия ден на детето.
Вижте още: Спамът, наречен „Viber група на класа“
Важно е да знаете, че неструктурираната игра също може да има своите предизвикателства. Какво, по дяволите, прави едно дете, което не участва в множество дейности, когато всяко друго дете в квартала му е? Чувал съм баби и дядовци да казват на внуците си „излез да си играеш навън“, без да си дават сметка колко рядко се среща вече деца да си играят навън самостоятелно и без надзор.
Шестгодишното дете, което гостуваше, в крайна сметка си намери съседчета, с които да се запознае и да поиграят, но това в съвременността е по-скоро изключение, отколкото правило. В приятелски жест едно 8-годишно дете попита сина на моя приятел какъв спорт тренира, на което момчето наистина нямаше отговор. Семейството му живее в града ни отскоро и за момента предпочита за свободното си време повече къмпинга и пешеходния туризъм пред рутините на структурираните дейности. Виждах момчето да търси отговор, объркано.
Вижте още:
