Забелязали ли сте, че напоследък всички са се загрижили за „традиционното семейство“? Някои негови привърженици мислят, че отговорът за „спасяването“ му се крие в патриархалните ценности. А всъщност може да се окаже, че в тях е причината за разпада му, а не надеждата за спасението му.
Факт е, че браковете намаляват. С до 60% от 70-те години на миналия век. Въпреки че има множество причини за това, включително променящата се икономика, има една по-рядко обсъждана причина, която разрушава връзки.
Ако се чудите няма ли как това да се каже с думи прости, значи сте на прав път какво означава.
Терминът алекситимия е психологическо понятие за „неспособност да назовеш чувствата си или да говориш за емоциите си“. Това не означава изобщо, че мъжете не са чувствителни хора, а че просто им липсва емоционалната интелигентност да говорят свободно за това. И възпитанието, че всъщност е окей да го правят.
За съжаление, въпросната алекситимия не изчезва просто така.
Вместо това просто се предава и на жените в партньорства с мъже, които не се освобожадават от тези си задръжки.
Невъзможно е само единият партньор да се справи с всички емоции във връзката. Семейството живее трудно и умира поради това, че другият така и не е разбрал за какво може и за какво не може да говори.
За сметка на това има жени по целия свят, които рутинно плачат, докато спят и са в емоционална агония заради браковете си. При това с ясното съзнание, че нищо няма да се промени към по-добро, докато партньорът им отказва да го назове. Трябва да си социопат, за да не те притеснява това.
Всички тези разговори, които водим за липсата на разделение на труда у дома, за майчинството срещу бащинството и емоционалния труд в брака, няма да бъдат коригирани, докато мъжете не стигнат до корена на своите емоционални нужди .
Има огромен брой мъже, които признават, че нямат идея как да споделят чувствата си с други хора.
Според данни, получени от благотворителната организация за мъжко здраве Movember, която анкетира 4000 мъже в САЩ, Канада, Обединеното кралство и Австралия относно възприятията им за мъжественост и изразяване на емоции, 58% от мъжете се чувстват така, сякаш от тях се очаква да бъдат „емоционално силни и да не показват слабост“, а 38% от мъжете са избягвали да говорят с другите за чувствата си, за да не изглеждат „немъжествени“.
Повече от 29% казват, че целенасочено не са показали емоции или са се сдържали да плачат пред другите, за да запазят своята мъжественост, а 22% казват, че е „малко вероятно“ да говорят с някого, дори ако се справят с проблем, който имат имате проблеми с справянето.
Тези статистики са потресаващи и обезпокоителни по много причини. В крайна сметка всички те водят обратно към патриархалните стандарти и остарелите норми за пола. От ранна възраст момчетата често се социализират, за да се придържат към определени поведения, които са в съответствие с това, което се определя като традиционна мъжественост. Това включва да не проявяват уязвимост, да разчитат само на себе си и да избягват „женствени“ качества като чувствителност или емоционално изразяване.
Този начин на мислене има множество последици, особено за мъжете, които искат да имат дългосрочни връзки. Потискането на емоциите и отказът от уязвимост единствено пречат на свързването с другите.
Истината е, че най-доброто, което мъжете могат да направят за себе си, е да осъзнаят, че нещата няма да се подобрят за тях, докато не научат, че истинската мъжественост означава да се грижиш за емоционалното си благополучие.
Вижте още:
