Родител си, успял си да не заспиш от адска умора, докато уж избирате филм с другия родител (който ти се е доверил, защото, ето, вече се отнесе), на дивана, след като някак сте изкъпали децата, изразходвали сте им останалата енергия и сте ги приспали. Гледаш си ти, приятно унасяйки се в страната на Морфей, избрания филм и ти се иска да върви леко и небрежно, защото ей сега също ще прегърнеш съня. Обаче ето че направо ти се изплюват в лицето с нереалистична сцена, в която детето там е показано като идиот! Или може би ти си идиотът?! Щом ти я поднасят с очакване да я приемеш. Разсънваш се, ядосан си и се чудиш как така може:
Това някой второкласник ли го е измислил?! Някой без деца, който си мисли, че само родител като теб е некадърен така да си възпита децата, че като им кажат и те изпълняват. Сериозно?! Без да има „ама пие ми се вода, ама пишка ми се, ама не ми се спи, ама искам приказка/песничка/стихотворение/малко-на-телефона-ти/малко-детско/малко-шоколад/гуши/още-триста-гуши/цуни/още-десетстотин-цуни/….“. И не, драги, това не са невъзпитани деца, това са нормални деца!
Защото ДЕЦАТА СА СИ ТАКИВА! А това във филма не е дете, то е дресирано животно, то е психически потиснато създание, което си ляга веднага, без да отвърне нищичко, защото го е страх, че ще го пребият зверски, както всеки път иначе и тук – ето тук! – трябва да се намесят шибаните социални, а не след сигнал от анонимен съсед мижитурка, който е чул, че детето ти пищи, понеже се е приближила до окото му милимундичка от капка от пяна от шампоан, докато най-после му миеш косата, след три месеца преговори, и е решил, че го биеш, видиш ли, докато някак ти самият се чувстваш жертвата в онази ситуация в банята. Жалък, малък съсед. И жалък, малък сценарист!
Например детето пита: „Тате и мамо, вие развеждате ли се?“ или „Мамо, защо тате плаче в банята?“, или „Тате, ти наистина ли си долно и лъжливо лайно, както каза мама?“. И отговорът е общо взето – „Спокойно, не го мисли!“. Може би са го сложили този момент в сценария, за да не си кажат зрителите, че няма логика да не реагира детето на това, което вижда.
Вижте още: Филмите по детски книги, които да гледате с децата си
Добре, ама! Първо, това хуманно отношение ли е към детето във филма?! Второ, така ли се възпитават бъдещи родители – кажи на хлапето там да ходи да си играе и да не се обажда, когато нещо го тревожи?! Трето, на това наистина ли някой е способен да повярва?! Не, не и ако е родител този някой! Родител, на когото са му се изплюли в лицето! Защото не могат сценаристите келеши да не знаят, че едно от малкото неща, от които детето не се изморява никога, е да пита. То задава въпроси. То така диша. Поне докато и родителят му диша! Да, вярно че обикновено пита някакви глупости, които ти е трудно и да запомниш. Но кой е срещал дете в истинския живот, което да спре да пита, след първия даден отговор, който не е и никакъв отговор, а си е направо подигравка: „нищо, нищо, трай си там“!
Това се случва, когато големите трябва да си поговорят нещо, което не е за детските ушички. И, както при първия пример с лягането, някой от родителите, а понякога и бавачка, дядо, съсед, полицай, брокер, шеф на родител, обирджия казва на детето това, защото е дошъл за важен разговор (или обир – при последния пример). И детето, видите ли, просто изпълнява?! Кротко и тихо отива и си играе?! Алоо?! Връзка с реалността? Някаква?
Вижте още: „Опенхаймер“: 3,2,1… шедьовър!
Можеш да изброиш десетки по-реалистични детски реакции при „Иди да си поиграеш!“. Като се почне от „Скучно ми е!“, „Не знам на какво“, „Не искам, няма!“, „Ако ми купиш/дадеш еди-какво-си!“, „Ти няма да ми казваш!“, „Защо?!“, „Ако и мама/тате дойде да си играем“, „Не ми се играе!“, „После“, „А аз, като поисках сладолед, ти не ми купи, а сега искаш и ти нещо от мен. Не!“, през отиване, но с надничане, подслушване и идване обратно след три секунди за вода, въпрос, искане на нещо, каквото и да е, та чак до пълно игнориране и поведение все едно изобщо не ги е чуло, с пълна липса на каквато и да е реакция; както и комбинации от тези. И ето че се ядосваш и си викаш: тия нищо ли нямат в главата или вееерно си мислят, че е толкова лесно да управляваш детето си. И започваш да се сещаш стотици примери, в които си правил всичко възможно и не си постигал нищо. И отдавна вече не следиш филма, а и сънят ти се е отложил.
Така. Че детето, както казахме горе, задава според нас глупави въпроси, това изобщо не означава, че тези въпроси са глупави. По-скоро са досадни и сякаш умишлено насочени към това да те изкарат от нерви. Но много от питанията, които отправят хлапетата, и от начина им на формулиране, са доста креативни и интересни. Е, как да останеш спокоен, когато видиш във филм как мързеливият сценарист е сложил сцена, в която детето задава направо малоумен въпрос, малоумен и за възрастта на детето, и за човешко същество на която и да е възраст. Просто защото не е успял да измисли друг начин да придвижи напред историята или – по-често – да даде на зрителите или на даден герой във филма информация, без която историята ще зацикли (или няма да бъде разбрана от зрителя). Както казахме – мързелив сценарист! А най-често – и некадърен, и неуважителен. И си казваш – защо изобщо си пуснах филм, а като нормален, уморен, живеещ в реалността родител не заспах още при избирането…
Вижте още:
