Вземането на решение да нямам деца беше едно от най-трудните ми решения. Едно от най-личните и най-задълбочените. Едно от най-рисковите. Едно от тези, които в дългосрочен план вероятно ще ми костват най-много.
Въпреки че за много хора създаването на семейство и отглеждането на деца е естествен и задължителен етап от живота, за мен това не е така. Още като малка не бях човекът, който си играе на майки с деца. Разбира се, всяко решение е индивидуално и трябва да се уважава. Радвам се за всички свои приятели и приятелки, които вече са родители или са тръгнали по този също нелек път. Уважавам избора им. Понякога се чудя дали срещам спрямо себе си същото.
Вижте още: Жената, която качи Еверест след раждане, бременна и само със заплатата си на чистачка
След сериозно обмисляне и изследване на себе си, на личните си предпочитания и ценности, аз стигнах до заключението, че не желая да имам деца, още в 20-те си. Срещнах партньор, който споделя моите виждания по този въпрос.
Вярвам, че не би било правилно да имаш деца заради някого. Нито пък да се откажеш да имаш деца заради някого.
Решението ми да не създавам семейство в традиционния смисъл на думата ми дава възможността да се фокусирам върху себе си и своите лични цели и амбиции. Мога да градя кариера, да пътувам и да се посвещавам на хобита и интересите си без да се чувствам ограничена от отговорността да възпитавам и отглеждам деца. Когато казвам „кариера“, не визирам, че се стремя да изкарвам много пари, или да върша нещо, за което хората да ми казват „браво“. Чисто и просто да вървя по собствения си път необезпокоявана.
И като споменах пари… Децата изискват значителни финансови ресурси – за да им осигуриш качествено образование, сигурно здравеопазване, храна, облекло, хобита. Решението ми да не раждам ме освобождава от тези финансови задължения и ми позволява да управлявам по-добре личните си финанси и да се наслаждавам на финансова стабилност, дори и без да изкарвам много.
Вижте още: „Децата състаряват. Аз нямам и изглеждам много по-млада“
В света, в който живеем, проблемите свързани с опазването на околната среда и изменението на климата са все по-сериозни. Свързано с това, решението ми да не имам деца е и решение, взето от екологична перспектива. Смятам, че едно от най-ефективните начини да се намали натоварването върху околната среда е да ограничим растежа на световното население. Все пак признавам, че не този беше водещият ми аргумент.
Познавам себе си добре. Знам какво искам и какво не искам. Важно е да се признае, че не всеки човек е „предразположен“ към родителство. Не всеки разполага със силното желание и влечение да отглежда и отговори на нуждите на детето. За мен е важно да призная и уважа това отсъствие на влечение и да не поемам отговорност, за която не съм наистина подготвен. Когато си срещнеш своя човек, са ми казали, то ще си дойде само. Не, пичове, когато срещнах своя човек, той мислеше като мен.
Вземането на решение да нямате деца е лично и интимно и не трябва да бъде обект на осъждане или неуместни коментари от другите хора. В крайна сметка, важно е да се вслушваме в себе си и да изберем пътя, който е най-съгласуван с нашите ценности, желания и вътрешно усещане за щастие и завършеност.
А тези, които страдат най-много, от създаването на деца, „защото така се прави“, са всъщност децата.
Вижте още:
Като си имаш свои деца, ги гледай както си искаш. Или пък не?
