Не съм Наталия Кобиликина, и слава Богу. Не съм и мотивационен лектор, нито лайф коуч, нито някой, който знае точно как да си изживеете живота. Нека бъдем честни, поне пред себе си – никой не знае това с абсолютна сигурност, дори и да се отнася за него самия. Даже съм забелязала, че колкото повече не знае обикновено, толкова повече акъл обича да раздава на другите. Забелязала съм обаче и друго – някои мъдрости за връзките, които, поне от моята перспектива, всеки път отново и отново се потвърждават. Дори когато ми се иска да не се потвърждаваха. Гарантирам ви обаче едно. Всяка от тях е лично преживяна.
Вижте още: Кобилкиното войнство ме дразни, хейтът по него – също
Когато запознаваш родителите си с партньора си, винаги те притеснява повече едно измежду две неща… Какво впечатление ще направи партньорът ти на родителите ти, или какво впечатление ще направят родителите ти на партньора ти. Това е огромна разлика между хората, от която до голяма степен зависи потенциалната хармония в една връзка.
Ако един човек говори и негативни неща за родителите си, това всъщност е добър знак. (Стига, разбира се, това да не значи да злослови и да ги подиграва.) Показва две важни негови характеристики. От една страна, че не идеализира семейството си и привързаността му към роднини не е токсична. От друга – че може да вижда грешки у близките си хора и това да не му пречи да ги обича.
Жените, които смятат, че трябва да бъдат третирани „като жена“, и мъжете, които искат да те третират „като жена“, са за избягване.
Ако не намираш общ език с нито един от приятелите на човека до себе си, това най-вероятно е връзка, която няма бъдеще.
Не, не е мило, не е романтично, и не е проява на здравословно поведение някой непрекъснато да те „спасява“ и да ти прави непоискани услуги. Покровителствено е, смаляващо е и дълбоко в себе си крие мотивацията да бъдеш обвързан от идеята, че дължиш нещо на някого, и че не можеш да се оправиш без него.
Вярно е, че има немалко хора, които забравят, че имат приятели, когато създадат връзка, деца или семейство. Те не са добри приятели. Вярно е обаче и че има приятели, които те карат да се чувстват виновен, скучен или глупав за това, че приоритизираш връзката, семейството или децата си. Те също не са.
Твърде често хората спират да те харесват именно заради нещата, заради които са започнали. Озлобяват се срещу теб и започват да се стремят да те променят и пречупят.
Едни не могат да понесат да виждат слабост у близкия си. Други го обичат именно заради тези слабости и изпитват импулс да закрилят. И двете любови са токсични. Нетоксичната просто ще те приеме. С все слабостите ти. И ще те мотивира да работиш над тях. Заради себе си. Не заради нея.
Вижте още: Момичетата мечта от екрана, които направиха токсичните връзки привлекателни
В работата си по този сайт тук съм срещнала различен тип автори. Някои пишат феноменални текстове, когато им падне, през няколко месеца, без да съгласуват тема предварително, сякаш работата на хонорар означава за тях единствено лично поле за изява. Други пишат текстовете, за които сме се уговорили, когато и както сме се уговорили, съобразяват се с обратна връзка, дават идеи, обсъждат. Често в тези текстове няма толкова въображение, колкото в другите. Ясно е кои текстове са ти нужни, когато се събудиш болен, без творчески идеи, или с махмурлук. Ясно е и кои искаш да четеш, когато не ти се прозява.
Това не е избор „или-или“, просто и двете са нужни. Така е и ако го съотнесем към живота. Само по себе си едното никога няма да е достатъчно в партньор. Струва си единствено да търсиш комбинацията. А цената за това е да приемеш риска, че може никога да не я намериш.
Вижте още:
Самопомощ и мотивация: „Еми, не знам, брат, ти си знаеш“ в 300 страници
