Колко стар си, за да си позволиш да мечтаеш? Или да обичаш? Или да изпитваш надежда?
Добре, де, няма нужда от толкова превзета риторика в стила на Facebook групите с религиозно-светски уклон, целящ да повдига духа на смачканите от житейските обстоятелства хора. Ясно е, че въпросите са риторични. Ами ако сменим абстрактните понятия като „любов“ и „надежда“ с нещо по-конкретно като например „дискотека“ и „къси панталонки“? Или 20-годишен любовник, червило с цвят „Shocking Pink“ и абонамент за фитнес? Тогава усещам как отговорите ще бъдат далеч по-уклончиви.
Живеем общество, което слага знак за равенство между младостта, от една страна, и безгрижието и свободата да взимаш тъпи решения и да си правиш, каквото ти душа иска, от друга. Затова и сме склонни да гледаме изпод вежди, т.е. осъдително, онези на възраст 40+, които се държат по начин, който „не им отива на годините“.
Да, обаче хората не искаме да остаряваме. Мразим да остаряваме.
Някои от нас сме ужасени от мисълта, че един ден няма да можем да правим нещата, които някога са ни носили неподправена радост и необуздани емоции. И че в един нехубав момент от календара на живота вместо да подгизнем от погълната текила в някой бар и после да се изчукаме с непознат между колите на пустия паркинг, се оказваме в кабинета на доктора, който се опитва да бъде духовит, докато ни съобщава старческите диагнози: „Пич, хич не ми харесва тая простата как се е надула като жаба“ или „Момиче, остеопорозата чука на вратата…с бастун!“.
О, миг, поспри! Тъй хубав си ти!
Моя фризьор, близък приятел и набор Илиян-Хесуса не можеш да го откриеш не по телефона, нито в социалните медии, нито дори с обучено полицейско куче пет дни преди и след рождения му ден. Това неговото не е Сатурнова дупа, човече, а направо едина Марианска падина, която се намира на Сатурн!
Когато го питам защо така, какво точно изпитва, когато наближи рожденият му ден, той не може да отговори. Или не иска. Казва само, че светът му става тъмночерен и нито иска да се вижда с хора, нито да говори с тях. И си повтаря: „Веднъж да мине, веднъж да мине…“. Добре де, и като мине, какво? Пак ще си на 24, а не на 49? Шакира може и да изпя, че „hips don’t lie“, обаче в случая с възрастта, ЕГН-то върши тази работа то не лъже.
Сещам се и за друг случай. Пак приятелка: интелектулка, с мозък като оксфордския речник, сдържана, поддържана (но без корекции), привидно позитивна, изобщо жена на ниво. Преди две години сядаме в един бар да се почерпим за юбилея ѝ и тя, какво ѝ стана, ама като видя цифрата 50, изписана в поздравителната картичка към подаръка, се разрева като пача. Казвам ви, по-смущаваща гледка от тази може да бъде само, ако видите баща си без гащи.
Иначе през останалото време от годината и двамата се държат все едно нищо.
Хесус ходи от време на време на ботокс и други пруги разкрасителни процедури (както и на татуист!), а интелектуалката просто се прави, че не забелязва, че вече е в менопауза и тушира мрачните мисли, производни от този факт, с покупки на нелепи дрехи в бонбонени цветове и екскурзии до, както ги рекламират, най-романтичните места на света.
Вижте още:
Няма да открия топлата вода като кажа, че сред представителите на определени обществени прослойки като например на хомосексуалните мъже, трайно необвързаните, както и на тези без сериозни семейни ангажименти, неприязънта към остаряването е особено силна, за да не кажа, че понякога избива в клинично състояние. Доктор-Фаустовците са сред нас и много често те дори не крият (или не могат да скрият!), че неумолимият ход на времето им съсипва доброто настроение. Затова и правят всичко възможно да поставят остаряването в поза партер на тепиха на времето. Те не са хора, които, като героинята на Бети Дейвис от филма от 1942-а година Now, Voyager, мечтаят да прекарат втората половина от живота си „in single blessedness“ – в люлеещ се стол, с котка и папагал за компания. Напротив, те са хора, които биха боядисали себе си, котката и папагала в сигнално жълто и биха отишли с тях на бар.
Синдромът на момчето, което може да лети и отказва да порасне
Много необвръзани мъже и жени се страхуват, че веднъж щом прехвърлят 40, отношението към тях ще се промени и от потенциални сексуални и/или брачни партньори, моментално ще се преместят в графата „мамчето и татенцето“. Иначе казано, в графата „Не ставаш за е*aне, обаче може ли да си поплача на рамото ти?“. Това е и причината, поради която много необвързани на средна възраст (особено в страните на запад) все още упорито отказват да се оттеглят от клубния живот и продължават да се изживяват като „денсинг куийнс“, макар че телата им отдавна вече не издържат на темпото както преди тридесет години, а метаболизмът им успява да преработи лазанята от сряда вечерта чак в петък сутринта. За алкохола да не говорим.
Заядливите ейджисти , които често се явяват под формата на комшийките на пейката пред входа или поръдъчно-омъжените колежки от офиса, които за нищо на света не биха се облекли „така“, веднага ще скочат и ще размахат осъдително пръст, убедени, че да се купонясва и да се държиш като натопорчен тийнейджър на такава възраст е сра-мо-та. По-обраните откъм емоции и социални предразсъдъци учени ще определят подобно поведение като „синдром на Питър Пан“.
Няма сега да седна да ви обяснявам като Михаил Билалов на случайно попаднали в шоуто му кифли с обща култура на петгодишни кой е Питър Пан, но е задължително да кажа защо приказният герой на Джеймс Матю Бари е дал името си на този популярен психиатричен термин. От синдрома „страдат“ индивиди, предимно мъже, които се страхуват от порастването и отказват да се държат в съответствие с възрастта си. Това са вечните момчета и момичета, които, също като Питър Пан, могат да летят, защото знаят тайната съставка за летенето, а тя е в комбинацията от хубави мисли и магически прах. За разлика от нас, останалите задръстеняци на 40+, които отдавна сме се примирили с не толкова приказната комбинация от кебапче с лютеница.
Прави ли са критиците на модерните Питър-Пановци, Доктор-Фаустовци и Илиян-Хесусовци? Или устите им трябва да се измият със сапун, както казваше баба едно време, задето никой няма право да дава акъл на другите как да си живеят живота и да ги укорява за това, че се обличат или правят неща, които „не им отиват на годините“, за това, че не искат да се предадат на остаряването?
50 наистина ли е новото 20?
За съжаление, това не се оказа вярно дори за неостаряващите момичета от „Сексът и градът“. Май-малкото заради менопаузата. Не казвам, че след определена възраст трябва да спрем да правим нещата, които са ни радвали в младите ни години, но в един момент трябва да осъзнаем и приемем факта, че киченето с флуоресцентни гривни и боядисаният в яркозелено бретон като за рейв парти вече не са нещо „сладко“.
Редефинирането на понятията за „млад“ и „стар“ до голяма степен е свързано с редефинирането на възприятието за млад и стар. През Средновековието да си все още жив и здрав на 50 и да си запазил поне 15 зъба в устата си, е било такава рядкост, колкото днес би било да си на 30 и още да се състезаваш в националния отбор по художествена гимнастика. Благодарение на много фактори, както и на майчицата Еволюция, днешните 50-годишни са дръпнали много напред и може да се каже, че са в разцвета на живота си. Ходят на фитнес, катерят планини, извървяват Ел Камино, женят се по няколко пъти, раждат им се деца, и, ако не с истински зъби, усмивките им светят със скъпи импланти. Нормално е да искат да се съревновават с младите лъвчета и да им напиват водата, дето има една дума. Но когато изостават, а надбягването води само до крампи, но не и до удовлетворение, тогава депресията излиза на сцената и прави поклон.
„Лекарството“ е в изграждане на защитна бариера срещу стигмата на остаряването и изграждането на здравословно отношение към този естествен биологичен процес. Не е необходимо да се състезавате с младите. Нито пък да се държите вкопчени със зъби и нокти в идеята за 25-годишното си аз. Покажете среден пръст на всички, които ви казват, макар и не с думи, а само с поглед, че сте твърде стари за това и онова, и им напомнете, че докато японските или американските учени не разработят метод, който постоянно да регенерира човешкия организъм, всички един ден ще остареят. Дори Шер!
Вижте още:
Ейджизъм и красота под условие: Спорните послания от женските списания
