Малките деца – на възраст от 1 до 3 години – са истерици и това го знае всеки родител. Да, добре, може да се обясни, че са много нестабилни емоционално, защото не познават света ни и дрън-дрън-ала-бала. Но ето че в тази им възраст, ние – майката и бащата, понеже другите винаги могат да ни върнат тодлъра обратно под наша пряка опека при първия нажежен момент – някак си, неясно как, трябва да сме спокойни и стабилни емоционално, много спокойни и много стабилни.
Понеже причини за истерични изблици и търкаляне по килима, паркета, балатума, тревата, снега, локвите, пясъка (а пред другите хора още по-лесно) – колкото и каквито поискате! И няма, просто няма начин да предположим кога и защо ще ни връхлети свличане до земята и пищене до небето. Ето за доказателство само някои причини, поради които малкото съкровище се случва да вие като ранен назгул, който трябва да съобщи на далеч разположените му другари, че го боли, като за последно:
Всички – всички! – бисквитки са свършили (защото ги е изяло)…
От нослето му излизат сополи.
Котката не изпълнява нито една от командите му. Нито идва, нито ходи на задни крака. Нито носи молива.
Понеже в колата е искало да завиете натам, а вие сте завили в друга посока (а вие сте завили така, просто понеже не сте били за „натам“).
Защото не вали сняг, а то иска да вали сняг.
Защото вали сняг, а то иска да не вали сняг.
Не му давате да изляза по бански в снега на двора.
Снежната топка се топи, когато я донесе в жилището.
Заекът – да, домашният ви любимец – не говори.
Мравката не може да го носи, когато я възсяда. Да, истинска мравка, която е открило на площадката, не иска да го носи!
Една пуканка е паднала на пода и сега е мръсна.
Разглеждате с него старите снимки. И мъничето вижда, че на морето са само мама и татко. Без него! Нищо, че то още не е било родено.
Балончето не иска да го вдигне във въздуха и да полетят заедно.
Не му разрешавате да яде молива.
Сладоледът е студен!
Не му позволявате да ви пъха пастели в ноздрите. Нито във вашите, нито в своите, нито дори в ноздрите на котката!
Иска да си играе със Сид (от „Ледена епоха“). Истинският Сид. Сега!
Иска да яде „шмшик“, а вие не му давате. Вие дори не знаете какво е „шмшик“, но явно го нямате в хладилника, защото сте проверили заедно и е причина за още повече децибели.
Чипсът, който е сложило във водата, вече не е хрупкав…
Защото не е коте.
Детското е свършило. А то иска пак същото. Сега! И не иска да излезе от кино салона, докато не пуснат пак същото. Сега!
Иска братче. Сегаааа!!
Искало е сок, сипали сте му, но сега иска мляко, а не сок!
Защото му казвате, че трябва да изчака за детската ясла – ще го заведете, но сега не може, понеже все още е 3 часът през нощта.
7 часът е вече. Но повече не иска да ходи на ясла, искаше „вчера“ (малко по-рано, в 3 часа, през същата нощ).
С партньора ви сте се целунали. А то не дава (така и не сте разбрали кога детенцето ви разрешава и кога не).
Понеже нямате кораб. (Да, истински…)
Защото когато му миете ръчичките, водата го мокри!!
Защото когато плаче, сълзите го мокрят!!! (Да, и не разбира, че ако спре да плаче, няма да има сълзи, които да го мокрят, а плаче още повече…)
Пилешкото в чинията му не изглежда като пиле.
Вижте още:
