„Това е яслата с мамичките“. Така едно момиченце на две годинки и три месеца определя „Зеленият морски двор на Варна“. Oще с влизането през входа на споделеното пространство за ранна детска социализация разбирам защо. Облепената с хартиени рибки и детски ръчичики външна врата в емблематичната за Варна сграда на Морското казино е заобиколена от бебешки колички. Аз малко се тревожа дали в изцяло детския свят, в който ми предстои да попадна, ще има място и за мен. С прекрачването на прага се превръщам в един от тихите наблюдатели на случващото се вътре.
Тук е детска микровселена, в която възрастните – екипът и родителите – присъстват деликатно и ненатрапчиво, без да стават аниматори на игрите. Това се случва с две основни цели – да се подпомогне ранната социализация на детето и да се идентифицират и адресират потенциални проблеми в общуването, включително аутизъм и псевдо аутизъм.
„Зеленият морски двор на Варна“ функционира по методите на френския психоаналитик Франсоаз Долто – една от първите значими фигури в детската психоанализа, създателка на Зелените къщи за ранна детска социализация и превенция преди повече от 50 години.
Методите, разбира се, са адаптирани така, че да отговарят на времето и на спецификите на средата в града. На местно ниво това е проект, излязъл катедрата по Хигиена и Епидемиология на Факултета по обществено здравеопазване на Медицински университет – Варна. Функционира вече пета година, по два дни всяка седмица, с подкрепата на Морско Казино – Варна, както и на Община Варна за част от годината, а в самото начало и с тази на Френския културен институт. През останалото време екипът работи на доброволни начала, защото единодушно вярва в дълбокия смисъл на каузата си.
Какво се случва в Зеления двор?
Ранната социализация е „период, в който децата правят плавен преход между нуклеарното и разширеното семейство и попадат във външна среда“, разказва ми д-р Екатерина Вълчева, специалист по детски болести и хигиена на детско-юношеската възраст, която ръководи екипа на „Зеленият морски двор на Варна“, включващ още педиатър, психиатър, психолог, ерготерапевт, логопед, социолог, юрист, специалисти по детско развитие и бибилиотечно-информационни дейности, супервайзъри. „При нас средата е едновременно позната и защитена, но и съдържа нови лица, нови контакти, нови взаимоотношения, пътувания в различни светове, игри. По този начин се извършва много плавен преход между това, което детето е научило у дома и новите му необходимости, това да попадне в детския колектив. Детето придобива увереност, учи се да общува, заучава от другите чрез имитиране. Родителите могат да наблюдават развитието на останалите деца на същата възраст.“
Добре дошли са всички деца от първите седмици на развитието си до три годинки и 11 месеца.
На първо място, включването им е от помощ за преминаването към постъпване в детска ясла или детска градина. Помага и на родителите.
„Много често детето е готово да се отдели от родителя, но родителят не е. Често сме свидетели на това родителят да занижава компетентностите на детето“, разказва д-р Вълчева.
Децата се учат кое е тяхното лично пространство, как да спорят помежду си за играчка, как да инициират игра, как да усъвършенстват движенията си, как да създават приятелства и как да са по-уверени, кого и как да допускат до себе си. „Свидетели сме на невероятни сцени на приятелства от пръв поглед между деца“, допълва д-р Вълчева. Понякога екипът се намесва, но само в краен случай – при конфликт, за да постави граница докъде може да се развие дадено действие, или пък например при хиперопека от страна на родител. В такива моменти специалистите дискретно насочват към друга посока в общуването.
Още по-деликатен е моментът с откриването на потенциален проблем при детето и комуникирането му към родителя. За всеки родител е необходим индивидуален подход – за това са единодушни както д-р Вълчева, така и останалите членове на екипа, с които успявам да поговоря: логопедът и арттерапевт Станислава Спасова, психологът Десислава Александрова и психиатърът д-р Явор Ченков.
При наблюдението на децата специалистите следят за развитието на моторика, реч, общуване, привързаност, очен контакт, игра.
Станислава и Деси споделят, че признаците на потенциален проблем могат да бъдат от различно естество. Липсата на реч на две години е основен признак. Под липса на реч се разбира да няма никакви звуци, усмивки, гледане на хората в очите, включително и на майката, нито пък сочене с пръст или други опити за комуникация, реакция на шумове. Може да се наблюдава неумение децата да играят с играчки, или да имитират шумове или звуци на животни, липса на ориентация, че с чашата се пие, а с лъжицата се яде. Обикновено е, защото децата не са научени какво да правят с играчките. Около година и половина децата опитват да съставят изречения с думи и срички, и то такива, с които се опитват да ги разбират и другите хора, не само мама. На около 2-годишна възраст децата имат речник с около 200 думи.
Явор, който определя самия себе си като едно вечно пораснало дете, следи и за още нещо, а иемнно как децата общуват с играчките си. Той се старае да намери общ език на емоционална база дори и с тези деца, които все още не говорят.
„Свръхконсумацията е проблем!“
„Ако затрупваме децата с максимално много играчки, ще са окрилени и ощастливени само в началото, но всъщност няма да могат да открият различните аспекти на всяка една поотделно.“ По-малкото играчки ги провокират да използват въображението си и да са проактивни в играта. „Понякога аз самият се учудвам колко много различни неща са способни да измислят децата“, заключва той.
„Историята на Ивето, която неусетно порасна в „Зеленият морски двор на Варна“ и сборникът с текстове „Споделено за и от екипа на „Зеленият морски двор на Варна“ са двете подготвени и издадени от специалистите книжки, насочени съответно към деца и към родители. Съвсем истинската история на Ивето е издадена съобразно всички полиграфски изисквания за възрастта, откъм текст и илюстрации, и съдържа първия създаден в България шрифт, подходящ за хора с дислексия. Книжката е подготвителна за децата, които за пръв път ще идват. Изданието за родители е от помощ на ангажираните майки и бащи да разберат по-добре методите на работа в пространството, както и начина, по който децата им общуват.
Станислава уточнява, че съществува и явление псевдо аутизъм, при който детето физически е в норма, но дава признаци на аутизъм.
Показателно за това е например дали то се чувства комфортно да осъществява зрителен контакт.
По думите на Деси, необръщането на внимание на детето от страна на родителя е в основата на аутизма и на проблемната социализация.
От 0 до 6 месеца е аутистичният стадий на развитието и ако се прекъсне връзката между детето и родителя в този етап, детето може да си остане в него, разказва тя. При аутизма няма две еднакви проявления – от Канер до Аспергер поведенията са индивидуални при всеки отделен човек.
Аутизмът се развива поради прекъсване на връзка с родителя и със средата. Прекъсването на връзката с родителя затваря детето към средата, а възстановяването ѝ го прави по-открито към средата. Телефоните и телевизорите са признаци на такава прекъсната връзка.
Най-често срещани проблеми, поради социалната изолация, се наблюдават най-вече в изминалите две години от началото на пандемията от COVID-19.
Това, че родителят работи от дома и е покрай детето, не означава, че е достатъчно. Присъствието в една и съща стая не е същото като взаимодействието, не създава емоционална връзка. В подобен стил на общуване грижата се замества с екран, споделя наблюденията си д-р Вълчева.
Ранната емоционална занемареност е пагубна за детското развитие.
Тя е свързана с недостатъчно общуване вътре в семейството, липса на достатъчно грижи, свързани с обучителния процес – на детето не се говори, не му се показва, бива оставяно само с играчка или устройство.
Под 1-годишна възраст екраните са забранени от всички възможни структури по света и у нас. До 4 години има известно различие – Българската педиатрична асоциация препоръчва никакви екрани до 2-годишна възраст. Според СЗО може с образователна цел да се въвежда бавно и поетапно, но по не повече от час на ден, категорична е д-р Вълчева. „Детският мозък работи по определен начин, по който детето забравя да отговаря на стимули от заобикалящата го среда. Екранът доминира над всичко останало в заобикалящия свят. Симптомите от пристрастеността към него са почти същите като при ранна форма на аутизъм“, уточнява тя.
По думите на Станислава при зависимите от екрани деца се наблюдава трудно въвеждане на нови храни и изобщо пасивно отношение към храната, което също е един от признаците и на аутизма.
Във възрастта до три има много голямо припокриване на симптомите на емоционална занемареност и липса на истинско общуване и симптомите на аутизма.
Разликата се прави фино, бавно и постепенно, обсъжда се в рамките на целия екипа на „Зеленият морски двор на Варна“, за да се съгласуват наблюденията. Пристрастените към екран деца правят впечатление с определени движения и ритуалност, често свързана с повтарянето на едно и също детско филмче. Детето имитира това, което е видяло от екрана, за да компенсира липсата на общуване. Периодични са случаите детето да разбира английски думи, но да не може да говори на български език заради екрана.
Истинското предизвикателство е да бъде доведена тази информация до знанието на родителите, така че да не бъдат изплашени или отблъснати, но и да не се пропусне правилният момент.
При идентифициране на проблем екипът подбира чрез индивидуален подход правилния начин да насочи родителите към необходимите ресурси и практики, чрез които да помогнат на детето си. При нужда ги препраща към компетентни структури. Своевременното предприемане на мерки е ключово за елиминирането или свеждането до минимум на проблемите в социализацията.
„Моят опит е, че се чака твърде дълго“, предупреждава Деси. „Често родителите мислят, че проблемът ще се изглади с тръгването на ясла. В яслата обаче не се акцентира достатъчно на този проблем, там ги учат повече на самостоятелност. Социализацията в държавните ясли минава малко на едро.“
Проблемът започва да се търси около третата година, когато вече се изисква много по-сложна и продължителна работа, особено ако става дума за аутизъм. Не е късно, но е много по-комплексно. От тази гледна точка педагогическата работа в детските ясли също би била от ключово значение.
Що се отнася до образователната система, според специалистите от „Зеленият морски двор на Варна“ е важно да се работи за социализация в средата, а не за вкарване в рамките на образованието – по-скоро тази рамка е това, което трябва да се промени.
„Децата понякога са като индикация, която да ни покаже колко съсредоточени сме ние в нашата ограничена представа за нормалност“, отбелязва Деси.
Нуждата на родителите от подкрепа също не остава незабелязана за екипа от специалисти.
Ситуацията на анонимност, която „Зеленият морски двор на Варна“ предлага, помага на родителите да се отпуснат и да имат доверие да споделят тревогите си, ако имат такива – имената и данните им не се записват. Явор разказва, че някои от тях са склонни да обсъдят дори и проблемите си у дома, които така или иначе афектират детето и развитието му. Д-р Вълчева пък споделя, че някои от родителите впоследствие се връщат като доброволци в пространството.
По негови думи най-често придружаващият родител е майката. Идват обаче и бащи, баби, детегледачки, по-рядко и дядовци и други членове на семейството. Радва се да наблюдава, че има все повече ангажирани бащи, които желаят да придобиват все по-голяма роля в изграждането на характера и взаимодействието с децата, вместо да се живее в стария стереотип, че майката гледа детето, а бащата носи парите.
Иначе пространството е достъпно за всеки, функционира на принципа на дарения – посетителите пускат монетки в дарителска кутия, а чрез събраните суми се поддържа пространството. По-добре е децата да пускат стотинката, споделя още д-р Вълчева – „това им създава усещане за емпатия и принадлежност, учат се едно от друго, освен това ритуалът им дава безпогрешно усещане за край на посещението“. Дори начинът, по който детето хваща монетата е показателен за специалистите за фината моторика на детето.
Към момента част от екипа работи по създаването на безплатен онлайн инструмент за развитието на родителска компетентност, адаптиран към спецификите на съвременните деца.
„В момента работим с поколението Алфа (деца, родени между 2010 и 2025 г.), което е подпоколение на Генерация Z. Децата от това поколение приемат възрастния като приятел и като равностоен партньор, което е много видимо и в пространството. Много деца например говорят на родителите си на име, имат самочувствие за справяне с технологии, задават много въпроси и искат информация, чувстват се на едно ниво с родителя. При общуването с такива деца следва да се подхожда като към равностоен партньор – приятел, да им се иска информирано съгласи“, обръща внимание д-р Вълчева.
Според нея, всеки метод на възпитание си има предимства и недостатъци, най-важното е човек да познава собственото си дете, да бъде в ролята на активен родител, за да използва всички ситуации за постоянно общуване с детето, да поддържа постоянен процес на учене.
Категорична е, че личността на детето трябва да бъде зачитана – не родителят да се налага над детето, а да се взима предвид какви са потребностите му в момента, какво е готово да научи. Например, ако иска да учи цветове, да не го заставяш да учи форми. „Стимулираме на ранен етап да се вкарват книжките като начин на общуване.“ Това не изключва родителят да е авторитетна фигура в семейството. Дори напротив: когато има правила, има и граници, знае се докъде да се спре. Зачитането на личността на детето също е част от изграждането на родителския авторитет.
Докато си говорим, аз самата наблюдавам как моите събеседници следват с очи днешните гостенчета на „Зеленият морски двор на Варна“. Кипи непрекъсната динамика – пристигат и си тръгват деца и родители. Някои от най-малките искат да помахат за „здравей“ или „довиждане“, да се похвалят с нова играчка, да потърсят с очи приятелче. Тръгвам си заредена с приятно усещане за лекота и смисъл. И, колкото и странно да прозвучи, отпочинала. През последните два часа не съм станала „жертва“ на нито една синя светлинка от екран. Само на истинско общуване. С или без думи.
Вижте още:
Експериментът с каменното лице ще ви откаже от ползването на смартфон до детето /+ВИДЕО/
