Експериментът, за който ще ви разкажа, е обезпокоителен. В началото родител и бебе си играят заедно, таткото (или майката) се усмихва и му гука, бебето пляска с ръце и се смее – истинска семейна идилия. След това, подтикнат от изследователя, който провежда експеримента, бащата обръща лицето си настрани от количката или детското легълце и когато отново поглежда към детето, лицето му е напълно безизразно, каменно. Бебето се опитва да накара таткото да се усмихне отново, но той поддържа тази гримаса, оставайки неутрален и неотзивчив. В рамките на няколко минути детето се разстройва, плаче, гърчи се и отчаяно се опитва да установи връзка. При втора подкана таткото отново се обръща и когато отново поглежда към бебето, той отново е нормалното си аз, това успокоява бебето и то бързо се възстановява. Бебето забравя всичко и се връща към времето за игра, сякаш нищо не се е случило. Само зрителят остава потресен.
Родителското внимание е изключително важно за здравословното развитие на бебетата и малките деца – това не е новина за никого, нали?
Експериментът е вече 40-годишен. И красноречивите му, понякога потресаващи резултати, могат да се наблюдават и заснети, за да ни покажат колко важно е да обръщаме внимание на децата си.
Всъщност, Едуард Троник, създателят на експеримента с каменното лице лице, не заключва, че родителят трябва да обръща внимание напрекъснато. Изводите му са други – най-вече свързани с качеството на съвместно прекарваното време. Признава, че когато започва експеримента, не е очаквал връзката на бебето с другите хора да се окаже толкова силна и ефектът от прекъсването ѝ да е чак така отрицателен.
Той дефинира като най-опасно да не се обръща внимание на детето през време, което е предназначено да бъде прекарано съвместно.
Когато пренебрегването продължи достатъчно дълго, виждате как бебетата губят постурален контрол и всъщност се строполяват в столчето си. Или започват да се самоуспокояват, като смучат опакото на ръката или палците си. Тогава те наистина се отделят емоционално от родителя и не поглеждат назад,“ споделя Троник през 2013 г. пред „Уошингтън Поуст“.
По-нататъшни изследвания установяват, че пренебрегването може да продължи през зрелостта на детето, да се превърне в негов собствен модел на поведение и да се формира поколенчески цикъл, който е изключително труден за прекъсване. На базата на всичко това искам да ви кажа, че…
Може би е време да преосмислите използването на смартфон около вашето бебе.
Когато някой родител се заиграе с модерното си телефонче, физическите му реакции са точно като тези в експеримента с каменното лице. Това потвърждава и Каспар Адиман, психолог на развитието. В YouTube можем да видим тази невъзможна за объркване прилика – родители с празен поглед, само че този път вперен в екрана на устройството им.
Голяма част от причината използването на смартфон да имитира експеримента с каменното лице е зрителният контакт, който е важна част от нормалното взаимодействие родител-дете, твърди Адиман. Изследователите са открили, че когато родителите и бебетата се гледат, техните мозъчни вълни всъщност се синхронизират. Ако родителят не гледа лицето на бебето си, защото „скролват“ и „браузват“, няма как да се получи синхронизацията и връзката между родител и дете се прекъсва.
Адиман подозира, че проучванията на ефекта на телевизията върху бебета предлагат представа как родителското използване на смартфон може да повлияе на малки деца. Телевизията има тенденция да замества живото общуване между родител и дете. Часовете, прекарани пред телевизора, са време, което можеше да бъде прекарано с някого, който говори и взаимодейства с бебето – това би начинът, по който то развива езикови и други умения.
Тъй като бебетата са активни учещи, всеки път, когато родителите се взират в екрана, е време, когато те не взаимодействат и бебето не учи. Родителят е партньор за бебето, учи го как да взаимодейства с хора. При всяко взаимодействие лице в лице бебетата се учат на умения като как да изчакват реда си в общуването и как да водят разговор, дори от най-ранните си дни.
Доведена до крайна степен, липсата на внимание може да има сериозни последици за емоционалното развитие на детето. Например родителите със следродилна депресия са склонни да проявяват емоционална недостъпност към детето и да не изразяват лицеви емоции при общуване. Ако това необвързано родителско поведение се удължи, липсата на ангажираност, емоционална реакция и участие водят до дистрес. Хроничният дистрес може да накара децата да развият тревожност, създавайки тези деца за други емоционални или поведенчески проблеми в бъдеще.
Бебетата и малките деца жадуват за емоционална връзка и е опасно за тях да не я получават.
Разбира се, следродилната депресия не е напълно аналогична на използването на смартфон. Повечето родители не са емоционално откъснати заради телефоните си непрекъснато. Родител, който гледа в телефона си за кратки периоди от време, и компенсира с дълготрайно ангажирано внимание, няма да създаде на детето си сериозен проблем.
Типът внимание също е решаващ за емоционалното и социално обучение на детето и за предпочитане е интерактивното внимание. Въпреки че може да не ви се струва кой знае какво да си играете на „познай кой е“, или да говорите с бебето си, докато го храните с намачкани моркови, децата научават много чрез тези взаимодействия.
Част от това, което научават, се случва на изцяло емоционално ниво. Децата усещат липсата на ангажираност и ентусиазъм, дори на подсъзнателно ниво, когато са наистина малки. Положителното внимание, от друга страна, помага на децата да се чувстват обичани, обгрижвани, сигурни и подхранвани. Малките деца научават всичко за това как да взаимодействат социално с други хора от ежедневните взаимодействия, които имат с родителите си, с лицата, които се грижат за тях, и с другите възрастни около тях.
Експериментът с каменното лице е показателен, защото защото демонстрира ефекта от нарушаването на това взаимодействие. За щастие повечето родители се ангажират активно с децата си през повечето време. Това е особено вярно сега, когато много родители, имащи късмета да работят от вкъщи, могат да лавират гъвкаво между времето пред екрана и времето за деца повече от всякога. За много малки деца това време вероятно все още е било благодат, защото и двамата родители да са вкъщи повече означава повече време за общуване като цяло. Но в един свят на постоянно разсейване и онлайн известия, всички ние бихме могли да бъдем малко по-внимателни към времето, което прекарваме, взирайки се в бездната на екраните си.
Вижте още:
