Стриктли спийкинг, когато дискъсва корпорет метърс, човек е преферабъл да юзне пропър език. Поради това ме екскюзнете за част от уърдинга, който ще аплайна в следващите редове. Ако ще четете – тенк ю ин адванс!
Казват, че човек може да екзитне корпорацията, но корпорацията никога няма истински да екзитне човека. Дано не е вярно.
Маркетинговата представа за успешния човек в съвременния свят е праволинейна и не позволява отклонения. Този човек се отличава с дедикейшън (това е като мотивейшън, но една стъпка по-високо – готов си да инвестираш себе си, но без да си задаваш изобщо въпроса мейква ли това сенс); с аджилити (умението да адаптираш ценностите си спрямо това какво се очаква от теб днес); с добър ремюнерейшън пакидж (не е задължително да е добър на фона на този на останалите ти колеги, но със сигурност трябва да блести на фона на смехотворните заплати на тези твои познати, които преследват мечтите си и работят за каузите си, докато ти ден през ден попълваш една и съща таблица и контрибютваш за маржа в Q4); бихейвиър (безскрупулността да се усмихваш, независимо кой и защо те прави на нищо и да се гордееш, когато хабиш тонове хартия, за да разпечаташ листовки за ауеърнес кампания как корпорейшънът ти е спасил тонове пейпър, понеже има състейнабъл политики), и, разбира се, най-крушъл аспекта на корпорет човека, а именно неговият кен-ду-атитюд (Ще ми нарисуваш ли този син триъгълник със зелен молив и в кръгла форма? Шуър, кен ду! Ще скеджуълнеш ли мийтинг в следработно време, че да обсъдим дали в следващата ни корпорет комуникация да кажем, че градим брайт фючър или болд фючър? Кен ду, аф корс!).
Когато реколвам своя собствен корпорет паст, от времето, когато се опитвах да фитна във всички експектейшъни спрямо себе си, се чудя кое е най-овър-да-топ безумието, което ми се е случвало.
А/ Веднъж за Коледа получих от корпорейшъна гифт пакет: той съдържаше пъзел с ценностите на компанията, топче за пинг-понг с логото на компанията и личния ми фейвърит – хавлиена кърпа в бранд цветовете на компанията. Тази кърпа беше арт изпълнение – безлично човече катери върхове на планини, а на всеки от тези върхове пише ценност от брандбука – „брейвъри“, „вальо“ (първоначално се конфюзнах, че така се зове някой от мениджърите), и друг айдентикал булшит. Кърпата ни беше подарена с посланието всяка сутрин, когато се будим и умиваме лицата си, да се сещаме за ценностите, които ще ни ръководят през деня. Дезайърнах да ѝ файндна друг апликейшън и започнах да бърша пода с нея след тогавашния ни домашен любимец, но се оказа, че практически кърпата я биваше в попиването толкова, колкото и корпорейшъна в екзекюшъна на неговите ценности.
Б/ Друг път корпорейшънът ни отведе на тиймбилдинг във файв стар хотел на брега на морето в Гърция. Някои колийгс ги бяха форснали да канселират отпуските си, за да се присъединят към евента. Дори на рождениците беше казано, че е супер да джойннат, тъкмо ще селебрейтнем тогедър. Смелс лайк тийм спирит. На брега на гръцкото море ние спенднахме три дни по 12 часа в конференс руум, лишен от уиндоус (не, не програмата на Бил с ваксините, а тия старите, скучните, обикновените прозорци, стъкла, джамове, дето баба ти ги е обтейнвала още преди корпорейшъна). За да не скучаем вечер, или, недай боже, да се ентъртейнваме поединично, имахме подготвени активитис – тийм уъркшопи за препарейшън на коктейли в бранд цветовете, решаване на пъзълс, в които да открием ценностите на корпорейшъна, проявени в различни емплойи поведения… Не че всичко това беше мандатори, просто всеки, който не партисипейтне, можеше да забрави за всякакъв промоушън.
В/ Веднъж СИО-то ме сгащи в елевейтъра (не в смисъла на #МеТоо) и каза със сериозен тон ъф войс, че трябва да спийкнем по темата защо аз не юзвам продъкта, който продюсваме, а се спирам на друг тип бързооборотни гуудс.
Г/ Друг път ме делегейтнаха да отида до Олд Загора и да се върна на същия ден, за да супервайзна един крушъл просес – брандиране на боклучийски кофи за корпорет фест с логото на корпорейшъна. Трябваше да мейкна шуър, че логото върху контейнерите за траш е достатъчно визибъл. Спойлър алърт: не е имало и няма да има корпорейшън, който да намира логото си за биг енаф където и да било. За корпорейшъна сайзът има значение.
Д/ Уанс ме мързеше безкрайно много да напиша поредната безкръвна, безсмислена и неказваща абсолютно нищо корпоративна комуникация, а и вече отдавна не ми пукаше достатъчно, че да се постарая. Деърфор прибегнах до услугите на един доста куул туул – Корпорет Булшит Дженерейтър – и написах целия си текст с рандъм генерирани оттам предложения. Никой никога не разбра. Дори не гетна съспишъс.
Повечето корпорейшъни ще ви кажат, че те въобще не са никакъв корпорейшън – даже напротив, те ръководят бизнес модела си от стартъп ентрепреньорите и провайдват млад, фреш и френдли енвайрънмент и хоризонтална структура на мениджмънт, в която на единия спектър на хоризонта ти изкарваш 1300 лева и бонус ваучер за Коледа, а на другия спектър на хоризонта координаторът ти изкарва 13 000 лева, както и 13-а, 14-а и 15-а заплата, апруввайки документейшъна, който си препеърнал. Само че хубавият корпорейшън и под скъсан чул се рекогнайзва, и ето някои от признаците му:
Локейшънът и фасилитито
Всеки уважаващ себе си корпорейшън се намира далеч от дистракшъни – в бизнес парка или на на някое тихо, но същевременно комуникативно място, в близост до метростанция, или директно извън града. Трябва да се признае, че някои осигуряват транспорт или възвръщат разходите за транспорт, но са по-скоро майнорити. Добре, че от пандемията насам все повече корпорейшъни преминаха към гъвкав или изцяло хоум офис модел, та да не се налага всеки ден да рийчваш в продължение на час-два тяхното фасилити. А фасилитито…. Еееех, фасилитито! Когато култът към личността се замени рязко с култа към продукта, потретите на лидери в реален размер по стените на офисите отстъпиха място на брандинга – гигантски лога, надвишаващи човешкия ръст, и бляскави продуктови фотографии и бранд послания, ежеминутно ти припомнят защо си там и кому следва да се кланяш, навсякъде, където се обърнеш. Корпорейшънът не намира стойност в прайвът спейса, дори бяга от него като дявол от тамян – та нали оставайки за пет минути сам извън тоалетната (която неминуемо е с врата изрязана отгоре и отдолу, иначе кой те знае какви ги вършиш вътре), може да вземе и някоя самостоятелна мисъл да ти мине през майндсета, а това би било ънберабъл за всички. Алтернативата – опън спейс – идеално фасилитира всякакъв майнд контрол, гарантира супервижън 24/7, излиза по-чийп на емплойъра, и го комуникира към теб самия с думите, че ти може да не риълайзваш, но така ти е по-приятно и по-удобно.
P.S. В един мой любим корпорейшън, точно преди да си тръгна, вече стартираха с имплементейшъна на тракинг систъм, който проследява колко време си спенднал в тоалетната, за да се приспадне от работното ти такова.
Дрескодът
Не че корпорейшънът ще те принуди да облечеш някакъв конкретен юниформ, но в повечето случаи ще сложи лимитс на това как не може да изглеждаш. Дайвърситито си е дайвърсити, ама че е по-добре да изглеждаш като профайл пик в Линкдин, по-добре е. Без прилежащата риза и усмивката със зъби и амбициран поглед леко нагоре, това няма как да хепънне. (Един от йога учителите ми нарича това „Я се усмихни като съветски революционер, загледан в светлото бъдеще!“) Презентейшънът е важен – затова задълженията се маскират като опортюнитита, като кежуъл фрайдей, когато може да дойдеш с избрани от теб дрехи, уау! Така ще забележиш, че цял един ден може да си облечен както ти е приятно, вместо че цели четири дни се налага да се обличаш както си принуден. За холидейс или гранд ачийвмънтс корпорейшънът понякога раздава брандирани с лого дрехи, бекпекс, дъждобрани, ъмбрелас или пазарски кесии – да си имаш. После се намира кой кежуъл да те попита ти, апропо, това защо не го носиш, и не си ли прауд да си бранд амбасадър.
Уърдингът
Уърдинга го виждате вече цял текст – ако не ви анойва, имаме смол крайсис. Нищо лошо и нередно в чуждиците, които навлизат във всеки един език естествено и поради необходимост, но наистина ли в обедната почивка сийзънваме салатата си, докато просто ѝ добавяме олио и оцет? Вземете произволно избрано изречение, тип „в петък работя до към шест“ и го преформулирайте в “ като унийк и валюабъл асет в петък контрибютвам по болд аджендата за брайтър фючър за следващите дженерейшънс по аджайл скеджуъл, според който след шест евенчуъли оставам да брейнстормвам със собствените си мисли“. Готови сте за корпорейшън. Само не забравяйте да завършвате всеки рекуест, въпрос или пасивно-агресивен критийк, който изпращате някому, с благодарене ин адванс. Или казано на чист български – „нямаш право да откажеш“.
Фрий таймът
За предпочитане е да няма такъв. Освен да уплътниш работното си време, което по принцип ти влиза в задълженията, корпорейшънът стимулейтва оставане след официалните часове, обикновено го нарича гъвкав скеджуъл. У нас заплащането на овъртайми е рядкост, но пък стимюлюейшънът може да заеме всякакви различни шейпове на усмивка по радиото. Добър екзампъл от мой екс корпорейшън бе връчването на сертификат, наречен ABCD – Абов енд Бейонд дъ Кол ъф Дюти. Получаваха го тези колийгс, които са пренебрегнали личното си време, близките си, интересите и празниците си, за да участват в колове, и да филват и филват ексел шийтс. На печелившите – конграчулейшън!
За предпочитане е и друго – ентъртейнмънтът в свободното време да се случва организирано, фасилитирано и полузадължително наложено от корпорейшъна. Чарити, волънтийринг, хепънинги, евенти, уъркшопи, пърформанси, таун холове… наричайте го, както искате, просто елате, не че е задължително, но ще забележим, ако ви няма. Част от това са коледните партита (кой знае защо, корпорейшънът задължително нарича Коледа „X-mas“) и тиймбилдингите, където имаш шанса да получиш кърпа, да решиш пъзъл с корпорет вальос, и разбира се, да се щракнеш в брандиран фото фрейм за следващия профайл пик в Линкдин или да оставиш бед импрешън с това, че не си отишъл, тръгнал си твърде рано, или не си се щракнал във фрейма. Тъй че, като ти кажат в мейл до всички „сейв дъ дейт“, ю бетър сейв ит. Тръст ми он дис уан.
И още нещо: никой тиймбилдинг не е тиймбилдинг, ако в някакъв момент не дойде да пърформва селебрити тип Михаела Филева, с предварително подготвен от маркетинг, ейчар или комюникейшън отдела спонтанен спийч на тема „леле, какъв готин тийм сте, вие сте страхотни хора, това, което правите, превръща света в по-добро място“. Междувременно това, което правите, е например производство на вредни хранителни продукти, съдържащи палмово масло. Но всеки от нас има нужда от джъстификейшън, че върши нещо добро и красиво, а маркетинг, ейчар и комюникейшън гайсовете са добре ауеър с това. Знаят и че брейнуошингът помага.
Състейнабилитито
Преди някоя и друга година някой правилно се е сетил, че може би произвеждането на излишни или вредни за здравето продукти, неправомерната експлоатация на ресурси като въпросното палмово масло, замърсяването на околната среда и държането на стотици хиляди хора в относително корпоративно подчинение не изглежда много пазарно, особено в ерата на неограничените информейшън и комюникейшън, когато щеш, не щеш, виждаш някои неща и започваш да се замисляш за тях. Трудното решение би било да се променят порочните практики. Лесното – да се инвестира един инсигнификант бъджет в състейнабилити инишативс и да се маркетираш като сошъли респонсибъл. Или да се направят няколко ауеърнес кампании на тема майноритис, прайд монт, емпауърмънт на жени, или нещо подобно, което звучи пазарно към момента. Дава възможност за брандиране на значки, пинове и къпкейкчета с лого и прайд флаг.
И файнъли… респонсибилитито.
Ама не сошъл таковата, с което се маркетираш спрямо състейнабъл целите на ООН. Не: обикновеното еже-дейли респонсибилити за всеки таск, всяко активити, всеки десижън, който се случва в рамките на брайт и болд структурата, в която праудли участваш. Всичко посочено преминава през безброй левъли на апрувал, понякога достигайки чак до хедкуортъра на твоя корпорейшън – в държава, където не си бил и няма да бъдеш, до човек без лице, който никога не те е виждал и никога няма да видиш, но за сметка на това ти е пращал каунтлес нюзлетъри на тема колко валюабъл асет си ти, както и е бил актьор в режисирани дискъшън сешънс с предварително одобрени куесчънс от емплойис.
Отговорността към крайния потребител остава в ръцете на тези работници, които се намират най-ниско във веригата – на тях се пада честта да обират всяка негативна обратна връзка, да съдействат, да регистрират всяко възникнало ишу и да го архивират в безкрайни таблици и файлове, които никога няма да рийчнат истинския десижън мейкър. Вашето обаждане е важно за нас, моля, останете на линия.
Да живеем в смесица между „Боен клуб“ и „Прекрасният нов свят“, да употребяваме новговор и да се държим 24-каратово усмихнато и безграничностно максимализирано като човек в реклама на магическо лекарство срещу болки в кръста, докато всъщност се чувстваме като героя на Юън Макгрегър в „Трейнспотинг 1“ – години наред сме възпитавани и тренирани да мислим, че успехът може да изглежда единствено така, че може да се случи само по този начин. Че трябва непременно да участваме в производствения процес на редица продукти и услуги, които не са нужни никому, или поне не в мащабите, в които се произвеждат, а някои от тях са вредни за всички около нас. Че трябва да вадим повече пари, за да си купим тези продукти и услуги. Че ни трябва нова кола, и нов телефон, и нов блендер, ново обзавеждане… на всеки няколко месеца/години – трябва да сме в крак с времето, а и защо иначе се стараем да изкарваме всички тези пари. Че почивката ни се измерва със звездите на хотела. Че красотата ни се измерва с броя и цената на използваните кремове. Че стойността ни се измерва с бранда, за който работим. Че мечтите ни се измерват с чужди бизнес цели. Че видимостта ни се случва в социалките, а там снимаме коледната си елха и под нея – брандирана торбичка с продукта. Че е гордост да си бранд посланик, вместо посланик на твоите собствени каузи и идеи. Че ако не принадлежиш към такъв модел, си особняк, пропадняк, загубеняк, не знаеш какво искаш, не си дораснал да разбереш, че всъщност искаш точно това, ама той ще ти дойде акълът, ще дойде. Че сигурността е по-висша цел от смисъла, и че постигането ѝ може и трябва да се случи с цената на абсолютно всичко друго. Че онова, за което сме мечтали на 17-18, е глупаво и детско, че животът, истинският живот не работи така. Че безбройните кол центрове, сървис центрове, къстъмър кеър центрове, и дъщерни дружества на глобални производители на бързооборотни стоки дават единствената възможност за що-годе безопасен и подсигурен живот и това е привилегия за нас и/или децата ни, за хора, които са изпитвали страст към културология, и политология, и журналистика, и португалска филология, и кулинария, и изкуство, и алтернативни форми на образование, и социални каузи. За хора, които са искали да бъдат някого, да бъдат част от общност, да изграждат по-добър и по-справедлив свят. Благодаря. Не, благодаря. Предварително.
Вижте още:
Йогата не е спорт, а противодействие на „съвършената“ американска мечта
