Втората година от живота на детето е същински капан за родители. Настъпва време за постоянното повтаряне на фразите „не“, „аз мога сам“ и „това е мойто“. Ритане, хапане, плач, избухвания, сълзи, тръшкане по земята. Крещене у дома и навън. Изследвания показват, че истеричнните пристъпи се срещат при 87% от 18 до 24-месечните, 91% от 30 до 36-месечните и 59% от 42 до 48-месечните деца, често ежедневно. Преди и след навършването на втората годинка децата са доста… пънк.
Ужасяващата втора годинка е позната на всеки родител, но би било несправедливо да етикетираме целия период от 18 до 36 месеца така и да поставим всички деца несправедливо под общ знаменател. Този етикет не успява да обхване огромния растеж и развитието, което се случва на тази възраст. Освен това не успява да вникне в развиващия се емоционален живот на малко дете, едновременно сложен, многостранен и вълнуващ.
Какво се случва с децата на тази възраст?
Те се намират в пресечна точка на развитието, където уникалният скок в капацитета е съчетан с известна деградация в поведението. На тази възраст децата започват да установяват своята независимост и да предизвикват наложените им граници, като същевременно трябва да научат начини за справяне с интензивни чувства като страх, гняв, разочарование и тъга. Изследователите все още опитват да дефинират как изглежда нормалната траектория за развитие на емоционалната регулация и какво може да ѝ помогне или попречи. Интензивните, неконтролирани чувства и предизвикателството към авторитетите, в случая най-често родителите, са нормални на тази възраст.
Вижте още: Да победиш детските крясъци
Обаче може да бъде истинско предизвикателство за мама и татко да подкрепят своите малки деца през този етап. Фокусирането единствено върху неприятното на моменти поведение на малкото дете не успява да улови значителната роля, която играе емоционалната грижа в социалното му и психическо развитие през периода. Основен компонент на чувствителното и отзивчиво родителство е способността на родителя да се постави на мястото на малкото дете и да разбере, че поведението на му има смисъл и се ръководи от вътрешни преживявания като чувства, мисли, желания и намерения.
Ето как изглежда ситуацията от гледната точка на детето.
Той се ядосва, когато детето отказва да направи това, което му е казано и му крещи да спре. Това плаши детето и то понякога се затваря в себе си, а друг път ескалира поведението си още повече. То усеща, че родтелят не разбира неговите вътрешните преживявания и долавя, че той самият губи контрол над себе си, докато опитва да го възпитава. Честите емоционални изблици, съчетани с авторитетен стил на родителство, излагат децата на риск от развитие на по-сериозни емоционални и поведенчески проблеми. Колкото и да е трудно, е необходимо родителят да разбере, че основната му роля на този етап е да постави преживяванията на детето си в центъра на ума си. Това изисква от него да се опита да осмисли това, което то съобщава за себе си чрез поведението си и да реагира по чувствителен начин. Това може да помогне на „проблемното“ дете да обуздае силните си чувства.
А ето и как можете да го направите на практика:
Следете внимателно собствените си реакции.
Истериите могат да бъдат емоционално активиращи или емоционално изтощаващи за родителите. Осъзнаването и осмислянето на собствените си чувства ще ви помогне да реагирате по-емпатично на страданието на вашето дете. Когато родителят осмисли борбата си с управлението на гнева и я признае пред себе си, той е по-спокоен, което му позволява да се съсредоточи върху емоционалните преживявания на детето.
Идентифицирайте и валидирайте трудните детски чувства.
Малките деца се нуждаят от помощ от родителите си, за да разберат, че чувствата, които изразяват чрез поведението си, са точно това: емоционални усещания, които ще преминат с времето. Те се нуждаят от помощ, за да ги назоват, да разберат какво ги причинява и да разберат какво може да помогне.
Потърсете скритото им значение.
Не забравяйте да не приемате лично емоционалните изблици. Те не са насочени срещу вас. Разглеждането на неприятната истерия като средство за комуникация помага на родителите да обмислят вероятните причини за страданието на детето и да обмислят възможни решения.
Пожелаваме ви успех, здрави нерви и търпение през този труден период. Ще ви трябват.
Вижте още:
Правилата на „лошата“ майка
