Не им завиждам на съвременните момчета и мъже в западната цивилизация, хич не им завиждам. Намират се в особена пресечна точка на социокултурни промени. Такава, в която ако си някоя жена каже „леле, този ще го пръсна“, получава обществена оценка „slay, queen“, но същият коментар праща мъжа в категорията на патриархалните прасета.
От една страна, от мъжа все още се очаква да бъде глава на семейството и да е способен да се грижи за жената до себе си, но и да не натрапва патриархална култура и модел във връзката и семейството си. Очаква се да прави първата крачка, но да открие вярната мярка как да не се превръща в сексуален хищник. Да гради кариера, но да не мисли само за пари. Да бъде силен и мълчалив, но също така и чувствителен и открит. Да стане добър, ангажиран и грижовен баща, докато старите му приятели от квартала все още мислят, че то си е срамота да се занимаваш с „женски работи“, като да изведеш на разходка детето. Да полага грижи за външния си вид, но да не прекалява „като някакъв женчо“.
Да плати ли сметката на първа среща? Да задържи ли вратата пред дама? Да занесе ли цветя? А да прави ли скъпи подаръци? Да те изпрати ли? Да те целуне ли, без да пита? Да бъде ли проактивен и настоятелен? Уместно ли е да направи комплимент за външен вид? Сексистко ли е да нарече някоя жена „секси“, или пък обратното – да си каже направо, че не го привлича изобщо? А защо не е сексистко, когато го казват на него? Сигурно ще сбърка, както и да постъпи.
Ако си свястно момче, което търси верния тон, верния подход, компаса, с който да навигира правилно в социалното си поведение, предполагам, че никак не ти е лесно – вероятно в момента се чувстваш както жените от десетилетия насам се чувстваме, а именно като неизвестното в уравнение без верен отговор, където някак трябва да съвместяваш девица, порно звезда, майка, домакиня, професионалист, кариерист, феминист, малко момиче, интелектуалец, скромна девойка, уверена жена, приятелче за бира, разумен трезвеник, майка ти, най-добрата приятелка на майка ти, поддържана красавица и човек, който не е толкова повърхностен, че да мисли как изглежда. Не ти завиждам, от опит го казвам.
Ако ли пък някои мъже са кофти хора и не им пука как се държат и дали поведението им може да наранява и обижда другите, пак не им завиждам. Да си кофти човек просто е незавидно.
В другата, струва ми се по-широко разпеространена хипотеза, сигурно понякога ти иде да си кажеш „майната му и на феминизма и на всичкото“. Всъщност не е толкова трудно – ако спреш за малко и чуеш вътрешния си глас, ако помислиш какво би допаднало на теб самия като отношение.
Понеже, преди да сме мъже или жени, ние всички сме най-вече хора.
Традиционната концепция за кавалерство в западната култура включва като обичайни практики плащането на сметката на срещи, пренасянето на тежки предмети, дърпането на столове, отварянето на врати, правенето на път на дамата, опитите за впечатляване чрез материални жестове, подаването на връхната дреха. Тези малки действия минават за рицарски, романтични, учтиви, но има и друга перспектива за тях.
Очакването, че те трябва да се случат непременно, е несправедливо – и към мъжете, и към жените. Психолозите, които изследват този набор от кавалерски жестове, ги определят като форма на „добронамерен сексизъм“. Той изхожда от предпоставката, че жените се разглеждат като по-слаби, като по-морално чисти, като по-нуждаещи се от закрила. Тук виждам два отделни проблема – от една страна, няма причина върху жените да се възлагат подобни очаквания, от друга обаче, няма причина и от мъжете да се очаква да си карат постарому, що се отнася до обичайни жестове, но същевременно да възприемат жените от различна от консервативната и традиционна перспектива.
Добронамереният сексизъм има положителен тон, но изследванията установяват, че хората с по-високо ниво на тези нагласи също са по-склонни и към враждебен сексизъм, просто защото разликата в пола е твърде определяща за тях. Враждебният сексизъм включва открито негативни и подозрителни възгледи за жените. Въпреки че може да изглежда парадоксално, че доброжелателният сексизъм и враждебният сексизъм са свързани, теорията за амбивалентния сексизъм твърди, че доброжелателният сексизъм е запазен за „добри“, „сгодни, „подходящи“, „истински“ жени тези, които се съобразяват с традиционните роли на пола. Враждебният сексизъм обикновено е насочен към жени, за които се смята, че се стремят да узурпират властта на мъжете.
Изследванията показват, че има редица негативни резултати, свързани с доброжелателния сексизъм. Например, скорошен експеримент установява, че излагането на доброжелателни сексистки коментари кара жените да се справят по-зле с когнитивна задача и е по-вероятно да мислят за себе си като за некомпетентни. При доброжелателен, но сексистки комплимент, жените показват сърдечносъдови реакции, подобни на тези при изпитана заплаха.
В контекста на личните и романтични взаимоотношения е установено, че мъжете с по-висок доброжелателен сексизъм са по-склонни да предоставят ориентирана към зависимостта помощ на своите партньорки, като например предоставяне на готови решения, които пренебрегват уменията и усилията им. Жени в такива връзки впоследствие се чувстват по-малко компетентни и по-зависими от партньорите си.
Проявите на кавалерство са обвързани със съзнавани или несъзнавани очаквания.
Ако ти си традиционният мъж, значи тя трябва да бъде традиционната жена в замяна – да отговори с мило поведение и благосклонност на жестовете ти, да прояви готовност да бъде пасивна, благодарна, отзивчива с теб. Това е романтичната версия на до болка познатия стар стереотип, че мъжът ловец изкарва парите, а жената чака вкъщи, отглежда децата и никога не я боли глава. Понеже отговарянето на очаквания е реципрочен процес. Направил си скъп подарък. А сега какво?
Мой колега от факултета по право веднъж ми споделя за причините защо използва платени секс услуги. „Ако отидеш на среща с жена, трябва да платиш всичко, да се държиш възпитано, да ѝ ходиш по задника, да се правиш на джентълмен, докато тя се съгласи да имате някакъв контакт. С проституцията поне е пито-платено: знам за какво точно съм си платил и няма изненади.“ Не, приятелю, не е наложително, дори точно обратното, да правиш никое от изброените неща, ако то не ти идва отвътре и ако просто очакваш „насрещна престация“, както го наричаме във факултета по право. И, между другото, не си джентълмен, съжалявам.
Кавалерството е сделка на разменни начала, която често оставя неудовлетворени очаквания. А би могло и да не бъде.
Да почерпиш някого, да го похвалиш, да поканиш някого да излезе с теб, или да му помогнеш с дребна услуга, не е непременно жест, който трябва да е свързан с пола и стереотипите за пол. Аз често черпя и приятелите, и партньорите си, когато имам желание да им окажа внимание. Просто казвам „днес имам желание да почерпя, имаш ли нещо против?“. Обикновено нямат. В обратната ситуация аз също нямам.
С изпращането до дома е по-сложно. Да си го кажем често, обикновено ни е приятно да бъдем изпратени, ако става дума за човек, когото рано или късно бихме искали да поканим да се качи. В противен случай никой не държи всеки, който го познава бегло, да е наясно с местоживеенето му. Понякога има други планове след това. Понякога иска просто да повърви и да си помисли. А понякога компанията ти не се е оказала приятна, но не иска да ти го каже в лицето.
Да не изпратиш жена до дома ѝ е повече от окей. Да я изпратиш – също, стига преди това да се поинтересуваш има ли и тя желание да бъде изпратена, и да не стоиш в продължителна неловка тишина пред входа с очакващ поглед, докато тя се чуди как да се сбогува и най-после да те накара да си вървиш. Не е окей единствено да тръгнеш след нея като сянка, глух за всякакви намеци в стил „е, хайде, аз съм натам“.
Освен до Цариград, с питане се стига и до отговори на въпроси.
Съвсем малко повече диалогичност може да помогне на всекиго да разбере дали жената, с която излиза, харесва цветя и подаръци. Ако изобщо той самият иска да ги прави, защото изобщо не е задължително. Далеч по-достойна за уважение проява на уважение (тавтологията е нарочна) е да се интересуваш какво мисли, да слушаш какво говори и всъщност да те интересува. Да слушаш е комплимент, далеч по-стойностен комплимент от това да обясниш на някого, че е секси.
Често срещани са и мъжките, и женските оплаквания, че не са останали „истински“ жени или мъже. Каквото и да значи това. Понеже не се раждаме и не живеем с лиценз и срок на годност, а тази истинност е единствено архаичен стереотип, който може би най-сетне е в процес на рушене, а може би, и това е по-деградивната опция, в процес на замяна с друг такъв. И ако имаш възражения, че жените около теб си търсят някого с пари, или пък мъжете наоколо се държат мачистки, може би ти не търсиш на правилното място, а може би има нещо в собственото ти поведение, с което не си съгласен, а продължаваш да го правиш и очакваш, а то не води до желаните от теб нагласи и реакции.
Да бъдем поставени на равна основа, между другото, освен всичко останало, означава и това да приемаме, че за редица мъже и жени консервативните модели са желани и приети и да не ги осъждаме, ако искат да си карат постарому. На света има както мъже, които искат да проявяват грижа и да понасят финансови и логистични отговорности, така и жени, на които допада традиционната женска роля на домакиня, майка и любовница. Ако не мислим като тях, не е наша работа да ги съдим.
„Ромео трябва да умре“ не е нищо повече от екшън с Джет Ли и Алия. Няма нужда Ромео да умира. Само да задава повече въпроси.
Вижте още:
