Преди няколко дни се озовах в популярна софийска кръчма с група хора, сред които мой приятел и бременната му съпруга.
Всичко изглеждаше нормално с перспектива за приятно, докато не дойде сервитьорката да събере поръчките, при което приятелят ми поръча няколко неща и каза, че желае СИРЕНЕТО ПО ШОПСКИ ДА СЕ ДОНЕСЕ ВЕДНАГА, ПРЕДИ САЛАТИТЕ И БИРИТЕ, с императивен тон, подсказващ, че той е, в най-добрия случай, поне собственик на заведението.
Тъй като знам, че не е, реших, че човекът сигурно е много гладен, а както знаем, гладните хора са раздразнителни, агресивни и неприятни. Самият аз съм такъв. След минута обаче стана ясно, че сиренето по шопски не е за него, а за бременната му жена, която не е яла от обяд, а това автоматично означава, че целият персонал на кухнята трябва да остави другите клиенти на произвола на съдбата и да запретне ръкави да приготви сиренето й по шопски за минута и половина.
Самото момиче се притесни и го скастри, че няма да умре, ако не погълне 300 калории на секундата.
Оставих случката да изтлее и нямаше да си я спомня, ако ден по-късно не се беше случило да съм в друга кръчма, отново в голяма компания, този път с три бременни и съответно трима мъже на бременни жени.
Противно на общоприетото мнение, бременните обикновено не са досадни, мрънкащи създания, които изискват светът да се върти като пумпал около тях и да им доставя кисели краставички през минута. Горките жени стоически носят огромните си кореми и допълнителните си килограми, и търпеливо тътрят подутите си глезени, опитвайки се да не ангажират де що е изникнал човек около тях с нуждите си. Искрено им съчувствам и всеки ден благодаря на Вселената, че не ме е дарила с матка. Мъжете им обаче, изобщо не проявяват подобна търпимост към външния свят.
Те обикалят в кръг около корема на жена си, като спътници около пръстена на Сатурн, изпъчени като петли, сякаш току що са взели „Оскар“, „Нобел“ и „Пулицър“ накуп, а детето им в същия ден е било прието в Йейл със стипендия, покриваща доживотно брилянтното му съществуване отвъд Океана.
Разбирам гордостта на мъжете, които вече са станали бащи на сладки бебета, забавни дечица, възпитани тийнейджъри или пораснали свестни хора. Но в етапа, в който наследникът им тежи не повече от килограм, на какво точно се дължи тази гордост, граничеща с налудност за владеене на света?
Да бъдем реалисти: към този момент те просто са се изпразнили.
И още нещо: защо толкова много хора се отнасят към бременните, все едно не са бременни, а болни? Елементарните обноски в сферата на етиката изискват да се отстъпи място на бременна жена в тролея или на опашката и това е съвсем в реда на нещата, защото който не е бил бременен (казва жена ми), не знае какво е да висиш на километрична опашка, докато в корема ти бушува извънземно, което натиска пикочния ти мехур, а кръстът ти крещи веднага да полегнеш на дивана или ще се взриви.
Но непрекъснатото обгрижване, което бременните често получават от твърде загрижените си съпрузи, може да е повече от дразнещо.
„Недей да гледаш този филм, има насилие в него!“, бе скастрил друг мой приятел бременната си приятелка, докато гледала „Костенурките нинджа“.
„И си изяж орехите, полезни са за мозъка на бебето“, добавил същият герой, докато бременната искала да яде единствено сладолед и пържоли.
Всяка сутрин тя се събуждала от звука на „Фантазия в ре минор“ на Моцарт, защото бебето трябва да слуша класическа музика, а щом приятелят ми излезел за работа, надувала Rammstein. Защото й се слушали Rammstein, по дяволите.
Та хайде, моля ви: бременните ви жени са прекрасни и е удоволствие човек да дели с тях една маса, пейка или дори стол (ако последното беше възможно). Няма да изкупите вината си за разширените им вени и за това, че ще пиете уиски с приятели, докато те се прегъват на четири от контракции, като полагате за тях прекалени, нежелани грижи.
За Бога, тези жени носят деца, не боледуват от тежка болест. Оставете ги да дишат!
