Ако имаш или вече си отгледал малко дете, най-вероятно си бил „щастливият свидетел“ на една специфична фаза от развитието му, когато то непрекъснато крещи. Не от гняв или на инат. Просто това е начинът му на комуникация в един период от растежа.
Фазата най-често се случва на възраст между две и четири години. Може да спре точно толкова внезапно, колкото е започнала.
Защо малките деца крещят толкова много?
Понякога е очевидно – искали да са сами да изберат чорапите си, но ги е избрала мама, искат чужда играчка на детската площадка, не искат да си легнат толкова рано. В други случаи е трудно да се определи причината, в нея изобщо може да липсва логика.
Често крещенето им показва нужда от внимание. Те чувстват, че трябва да викат, за да бъдат чути и забелязани. Важно е да запомниш, че това колкото и да е неприятно, е нормално за възрастта им. И да не отговаряш със собствените си крясъци, защото така ще стресираш детето допълнително, а и ще създадеш лош прецедент, че такъв модел на общуване е приемлив. Какво можеш да направиш вместо това?
Понякога му позволявай да е шумно
Само че избери правилната ситуация. В определени моменти малките деца имат нужда да са буйни и да отпуснат глас. Ако им разрешиш безопасен и приемлив начин да упражняват силата на гласа си – например с пеене на висок глас у дома – това ще им помогне да научат по-добре как да управляват силата на звука и да имат контрол над себе си.
Обърни го на игра
Кое дете не обича игрите? Първо можете да да тренирате заедно как да използвате най-високия спектър на гласовете си, дори да се състезавате кой ще извика най-силно. След това можете да опитате същото упражнение, но тихо, с шепот. Ако по този начин не им е достатъчно интересно, може да предложиш да имитирате коте, риба, змия, или друго тихо животинче.
Вижте още:
Насърчавай крещенето извън къщи
Разбира се, не на места като ресторанти, автобуси или самолети, където никой не е длъжен да се съобразява с навиците и странностите на всички останали. Ако детето крещи у дома, можеш да предложиш разходка в парка или в детския кът. Дори самата внезапна промяна на местоположението, може да послужи като достатъчна изненада за малчугана и той да изгуби желание да вика. И наистина, ако семейството ви ще вечеря навън, важно е да проведете разговор предварително и да обясните защо не е уместно да притесняваме непознатите хора наоколо.
Погрижи се да уморят добре
Понякога крясъците се дължат на излишната натрупана енергия. Една бърза разходка с кучето, надбягване в парка или по-активна игра у дома могат да укротят детето и да успокоят обстановката. Помниш ли например забавната игра „Не стъпвай на пода“, която научихме от романа „Пипи Дългото Чорапче“?
Не забравяй ти да говориш тихо
„Дълъг е пътят на поучението, кратък е пътят на примера“, обича да казва баща ми. Ако ти самият си достатъчно спокоен и сдържан, детето подсъзнателно се стреми да следва тона на гласа ти. Много е важно възрастният да се въздържа от викане, когато иска да привлече вниманието на детето или друг член на семейството. По-добре е дори да не викаме някого от съседна стая, а да отидем на място и да му кажем това, което е нужно. И, да, знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се приложи.
Зачитай емоциите на детето
Каквато и причина да стои зад детските крясъци, тя е свързана с някакво чувство и е важно детето да вижда, че родителят го е забелязал. Утвърждаването на съответната емоция може да направи чудеса. Дори с една проста реплика като „Знам, че вече искаш да се прибираш“ или „Разбирам, че ти е горещо с това яке“.
И най-вече, не се предавай
Стандартен съвет е да не се поддаваш на никакви молби или искания, отправени с крясъци. Иначе има опасност детето да се научи, че това е най-бързият и лесен начин да си постигне своето. Може обаче да получи още един шанс да общува правилно и да изрази желанията си по по-градивен и възпитан начин. Добра идея е да го окуражиш да повтори казаното със спокоен тон и без излишни нерви, за да го обсъдите и да измислите приемливо решение. Ако успее да го направи, си заслужава да си извоюва известен малък компромис от страна на родителя.
Нека не забравяме. Основната ни цел е да се справим с детските крясъци дългосрочно. Наред с нея обаче върви и още една – като родители да успеем да запазим нервите и спокойствието си, докато да дойде този благословен ден.
Вижте още:
