Когато съпругът ми и аз се запознахме и започнахме да излизаме преди 20 години, с майка му се разбирахме добре. Все още се разбираме добре. Можем да проведем приятен разговор. Тя е негова майка и баба на децата ми и аз уважавам това. Но определено има проблем. И що се отнася до мен, изглежда крещящо. Веднага ще го споделя. Тя ревнува и ми се нахвърля с най-пасивно-агресивното поведение, което някога сте виждали. И аз изобщо не го разбирам.
Защо една възрастна жена би ревнувала от съпругата на сина си?
Не го разбирам. Но тя демонстрира точно това и ми се струва доста грубо.
Може да става въпрос за дреболии: например, когато сложихме мулч в градината си, небрежно споменах, че предпочитам да е черен, но за съжаление, е имало в наличност само кафяв. Още на следващата седмица тя имаше черен мулч в своя двор. Не живеем близо и дори нямаше да разбера, ако не беше публикувала във Facebook колко много харесва новата си пролетна визия.
Тя искаше да ме надцака и го направи. Споменах го на съпруга ми и той каза, че прекалявам. Не мисля, че прекалявах.
Вижте още:
Проклятието на мъжете, които се „женят“ за мама
Друг път си купихме нова пералня и сушилня. Това не беше нещо, което сме взели, защото правим ремонт или имаме средства за произволни покупки; просто нашата сушилня спря да работи. С къща, пълна с малки деца, не можех да се справя с това. Решихме да сменим и двата уреда. Имаше по-голям смисъл от финансова гледна точка, защото предполагахме, че скоро и пералнята ще излезе от строя, а и егоистично исках моделите да съвпадат.
Бях наистина развълнувана от покупката, защото това бяха първите нови пералня и сушилня, която някога сме имали. Още на следващата седмица тя излезе и купи същата марка, избра по-скъп модел. А за какво ѝ е? Нямам идея. В дома ѝ има и двата уреда и са си напълно наред. Нямаше начин обаче аз да имам нещо по-добро от нейното, затова тя побърза да ги замени.
Този път и съпругът ми се съгласи, че нещо не е наред, и реши да говори с майка си.
Тя измисли някакви глупости, че това било добра сделка и нейните уреди нямало да траят вечно, тъй че просто решила, че му е време. Той спомена, че е доста „случайно“, че току-що сме сменили своите уреди и попита защо ѝ трябва по-скъпият модел. Същите стари глупости: „Беше супер изгодна оферта“. Съжалявам, не го вярвам.
Веднъж за рождения ми ден съпругът ми ми купи наистина хубави слънчеви очила. Бяха скъпи и разкошни, но имах кръгъл рожден ден и той държеше да получа нещо хубаво. Стана така, че ми ги подари пред нея и тя каза: „Съжалявам, че аз имам само евтини слънчеви очила“. Наистина ли? Защо? Защо иска да развали един прекрасен момент помежду ни? Защо се меси на четиридесетгодишна двойка, когато празнува специален момент? Просто няма нужда от това. Дребнаво е и е гадно.
Съпругът ми и аз работим усилено. Не сме получили нищо даром. Той печели добре и сме в състояние да осигурим на децата си неща, каквито той не е имал като дете. Това също ѝ е проблем. „Ти не разполагаше с най-новата електроника, а си отгледан добре.“ „Защо децата ви трябва да се занимават с толкова извънкласни дейности? Не може ли да се забавляват?“ „Явно вие двамата просто живеете в различен свят, предполагам.“
Ето нещото, което най-много ме дразни.
Защо трябва да защитаваме житейските си решения пред нея? Не е нейна работа. Никой не я моли да ни финансира. На около 40 години няма нужда да я питам дали е правилно да си купим нова къща, защото ще имаме бебе. Но когато ѝ го съобщихме, беше ясно, че и тя ще започне да търси за себе си. Ние сме нейният Вуте, на когото да му е зле, и тя просто иска да не изостане от нас. Но кому е нужно това, по дяволите? Защо просто не се радва за нас?
Може би аз съм луда, но не трябва ли родителите да се радват и да се гордеят с успехите на децата си? Не трябва ли да има някакво усещане за лично постижение във факта, че си отгледал възрастен, който може да се грижи за себе си и семейството си? Или трябва да позеленееш от завист и да направиш всичко възможно, за да убиеш радостите и вълненията им?
Ще взема първото. Не ме разбирайте погрешно, понякога съм разбивала това поведение на пух и прах. Например, когато тя критикуваше новата кола на съпруга ми, защото забелязала по черната боя малко мръсотия и прах след няколко седмици. Тя направи подла забележка и аз казах: „За бога, остави го на мира. Или му подари ваучер за автомивка. Просто спри да се заяждаш с него“.
Помните ли онзи израз: „Ако нямаш какво хубаво да кажеш, си замълчи“? Ох! Ще продължа да се старая в името на съпруга и децата си, но няма да ѝ играя по свирката. Няма да правя комплименти за нови покупки, направени напук, или да споделям подробности за това, което е ново и вълнуващо в живота ми, само за да може тя да го развали. Тя ми показа, че просто ѝ допада да е пасивно-агресивна. Научих няколко от нейните трикове и с удоволствие ще ѝ ги демонстрирам, ако има нужда. Не ме изпитвайте, госпожо.
Обещавам никога да не бъда такава със собствените си деца. Не, няма да им крада вълнението и радостта, само за да изглеждам или да се чувствам по-добре. Ще се гордея с техните постижения и ще ги поздравя. И никога няма да поръчам за къщата си това, което знам, че те искат за себе си. Вместо това ще изпратя поръчката при тях, само за да ги подкрепя. Никога няма да се състезавам с децата си. Ще им позволя да победят. Те си вършат работата и го заслужават.
*Оригиналният текст е публикуван в сайта Scarymommy.com.
Вижте още:
Писмо до свекърва ми от другата страна
