Откакто стана ясно, че учениците от 1 до 4 клас ще бъдат тествани от учителите, педагогическия, непедагогическия персонал, медицинското лице и родители доброволци (всички горди притежатели на зелен сертификат) в училище – обществото отново беше взривено.
Поредната отговорност, която беше добавена към купчината несвойствени за учителите и училищата дейности, вече е факт, благодарение на „плодотворното“ сътрудничество между МОН и Министерство на здравеопазването.
Послушни (поставени под натиск/оставени без избор) директори се надпреварват да изпълняват безумната заповед, изискваща огромна и скъпа организация, която започва да се проваля още в зародиш – все още липсват тестове за 15 области, а доставчикът е… ИЗБЯГАЛ!? (по думите на министър Кацаров). В обществото се появиха съмнения, че това са „поредните пари, които трябва да се усвоят“ и поредната работа, „която някой друг ще свърши“, за да може „някой да се облагодетелства“ – но това е тема на друг разговор.
На фона на целия абсурд се появява логичният въпрос – „Защо родителите не тестват децата вкъщи?“. На който МОН отговаря – „Нямаме им доверие, защото може да манипулират теста“. Толкова за доверието между общество и институции. После пак се чудете защо сме на последно място по брой на ваксинираните в ЕС.
Тук някъде се прокрадва и въпросът за хигиената.
Тестът трябва да се направи, преди детето да си е измило зъбите, за да може резултатът да е реален. А начинът на провеждането на самия тест (събиране на склюнка в пликче), който „не е задължително да извърши медицинско лице“, но генерира биологичен отпадък, който е грижа на медицинско лице, ще оставя без коментар.
Чудно ми е каква ли ще бъде организацията по миене на зъби след тестването?
Още по-нелогично е, че всички деца трябва да влизат в клас, там да се тестват и ако има дете с положителен тест, то да се изолира в отделна стая. Родителят трябва да се върне до училище, да си го вземе и после дружно всички да си изследват за COVID 19.
Сами се досещате, че наличието на положителен ученик/ученици, поставя под риск здравето на останалите ученици, учители и доброволци, заети с „организацията“ по тестването. И така, ето че се появяват куп въпроси и проблеми, които родители и учители ще трябва да решават сами.
Естествено, отново всичко е съвсем демократично и никой не ограничава нашата свобода, защото родителите „имат право на избор“ дали децата им да бъдат тествани.
Но ако не желаят, последните ще трябва да учат в ОРЕС (образование от разстояние в електронна среда). За да учи присъствено една паралелка, трябва 50% от родителите в нея да са съгласни децата им да бъдат тествани 2 пъти в седмица. Останалите ще учат онлайн. Т. е. на компютър в класната стая ще бъде поставена камера и микрофон, учениците в ОРЕС ще могат да „виждат“ и „чуват“ какво се случва в класната стая и така ще „учат“. Ако съгласните са под 50% всички остават в ОРЕС.
Тази откровена глупост също я оставям без коментар.
Целият този абсурд, пардон, организация – е напоително, ежедневно, яростно пропагандиран от националните медии, които претендират, че отразяват „всички гледни точки“. Въпреки че мнозинството от хората са против тестването. Или по-точно смятат, че е по-правилно, ако го има, всеки да си го прави вкъщи, след това да се измие, да закуси, да види резултата и ако е отрицателен да го вземе и да иде на училище – без отиване в училище по-рано с неизмити зъби и гладен, без първи час по „плюене“, без ангажирането на „доброволци“, без принудата хора без медицинско образование да извършват дейности от медицински характер, които не са разписани в длъжностните им характеристики и без да се създава опасност от контакт със заразени лица.
Пропагандата на нашите „медии“, които неслучайно се кичат с престижното 112 място в класацията на „Репортери без граници“ за свобода на словото, започна усилено от началото на тази седмица. Всяка сутрин ни бомбардират с кадри на щастливи директори на училища, в които мнозинството(!?) от родителите са съгласни децата им да бъдат тествани, има наплив от доброволци и почти всички паралелки ще учат присъствено.
Веднага се появиха заглавия от типа „Малките ученици в София масово ще се тестват“. Естествено всичко това е добре подплатено със „статистически данни“.
Дали защото сме на едно от най-задните места в класацията на PISA за функционална грамотност или защото просто на някой така му се иска – изводите от въпросната статистика бяха представени с явна тенденциозност в нечия полза. Давам два прости примера.
9 ноември 2021 г., „Тази сутрин“, bTV:
„В интервю с директорката на бургаското училище ОУ „П.К. Яворов“ стана ясно, че 151 деца в училището ще учат присъствено или това са 10 от 13 паралелки“.
Веднага зрителят ще си каже: „Ето, масово хората си тестват децата!“. Но простата математика и познанията на един средно грамотен човек, могат да достигнат до напълно противоположен извод.
151 деца в 10 паралелки ще рече, че средно в клас имаме по 15 деца. Всеки учител знае, че в България няма паралелки с по 15 деца. Една средностатистическа паралелка се състои от 22 до 28 деца. Ако приeмем, че средно в паралелка учат по 25 деца, то в ОУ „П.К. Яворов“ в Бургас трябва да учат приблизително 325 ученици от 1 до 4 клас.
Т.е. изводът, който трябва да направим е, не че „родители и учениците масово са съгласни да се тестват училище“. Напротив! Около половината деца от 1 до 4 клас в това училище учат присъствено.
В крайна сметка явно в ОУ „П.К. Яворов“ има 10 паралелки, в които над 50% от родителите искат децата им да бъдат тествани в училище два пъти седмично, но това не означава, че 10 пълни паралелки ще учат присъствено, а означава че приблизително половината от учениците в тези паралелки ще го правят.
Защо ни поднасят информацията по този начин? Вие сами си преценете.
10 ноември 2021 г., „Тази сутрин“ bTV:
Всички паралелки в 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ ще учат присъствено – над 87% от родители са дали съгласие. Това потвърждава в интервю за „Тази сутрин“ радостната директорка на училището. Тя бърза да благодари на Медицинския университет, който е изпратил 15 студенти, които да тестват учениците като доброволци.
Всичко звучи прекрасно, но… Какво да правят всички останали училища. в които Медицинския университет няма да изпрати медицински лица (доброволци)? А на фона на „всенародното щастие“ от тестването, ежедневно се излъчват интервюта с ентусиазирани родители, които са готови да бъдат доброволци…
Какво пропускат медиите? Дали го пропускат умишлено?
Репортажите, които представят родителите, несъгласни с „тестването в училище“, са в пъти по-малко, по-къси и незначителни, въпреки че все още тези родители са мнозинство в нашата страна.
Дори искането на 550 директори, изпратено до министрите на здравеопазването и образованието, учениците да се тестват у дома беше споменато от медиите мимоходом и отново бе задушено от единични мнения, одобряващи действията на правителството.
Репортажи, в които учителите изразяват своето нежелание да играят ролята на медицинско лице или доброволец, на практика няма. И как да има след като всеки се страхува за работата си?
Всички, които не са съгласни със създадената „организация“, са представени в медийното пространство като хора, които са „против тестването“.
Всъщност масовото недоволство не е против тестването въобще, а е против тестването на учениците в училище поради доводите, които изложих до тук.
Защо медиите отразяват за пореден път гледната точка на малцинството (което съвпада с държавната политика) и защо игнорират и пренебрегват мнението на мнозинство? Или защо сме на 112 място по свобода на словото в света?
„Всеки сам си преценя!“…
*Явор Генов е роден през 1992 г. в град Бургас. Той е бакалавър по история и работи като учител в гр. Горна Оряховица. В момента живее във Велико Търново, където продължава образованието си в магистърска програма „География и икономика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята, свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на Съвременната българска история.
Текстът е предоставен на mamamia.bg от aвтора и е част от неговия блог Brasnach.wordpress.com
Още от Явор Генов:
Българският учител – от Дамян Груев до Макаренко Макаренков
