Не е възможно да претичате през интернет и да не попаднете на тези завладяващи заглавия…
„Свекърва ми го сготви и ние се ококорихме”
„Щях да падна, като чух този лесен трик от зълва ми”
„Етърва ми сама го направи и ни втрещи”
„Като видях как кумът ми е украсил тоалетната, много завидях”
„Една комшийка го прави отдавна, и аз се научих – сега смайвам всички.”
Колкото по-простодушно и с малко думички – в смисъл малко на брой, ни се разкаже някаква незначителна случка или ни се представи „уникален” предмет на изкуството, толкова по-добре. Разговорните, диалектните и жаргонните изрази правят общуването ни лесно – ние разбираме целия текст, а и авторът може да си го прочете, и евентуално да го проумее. Защото без предлози и граматически съгласувания трудно става ясно съчинението по картинка.
Думичките са малко, но пък са повторени и завъртяни стотици пъти, докато ни се набие в кратуната, че по-добра готвачка от свекърва й няма, по-страхотна къщовница от зълвата – също, и като капак – безпощадно сръчната етърва.
Лелите също надничат тук, ето го и кумът, вижте и комшийката…
Калеко, лелинчо, шуреят са по-рядко срещани персонажи. Може те просто да не са толкоз сръчни, може още да не са се сетили да направят вазичка от руло на тоалетна хартия или да облепят рамката на бабиния портрет със срязани коркови тапи!?
Има богат снимков материал от домовете на изкусните родственици и приятели. Всички те подсказват, че фотографиите са правени в чужбина – има чужди знамена, надписи, символи, знаци.
Та къде живее етърва ти, душко!?
Каквото и да говорим, тези текстчета са чувствително по-приятни от „България в сълзи”, „България плаче!”, „България в шок!”…
Дали често са смешни – разбира се! Какво значи заглавието „Синът на управник катастрофира зверски, има жертви”!? Ето какво се случило – тригодишният син на кмета на село Трилисичане се бутнал с тротинетката си в цъфналата джанка на двора и сгазил една гъсеница.
Защо обръщаме внимание на неща, на които се стремим да не обръщаме внимание!? Защото медиите си викат: „Читателите са много прости, да пишем елементарно!”, а пък читателите си казват: „Медиите много изпростяха, пишат някакви елементарни неща!”.
И така попадаме в една центрофуга с бясно завихряне, че излизане няма.
Я, вижте етърва ми какво текстче е написала!
