Емоционалната интелигентност е онзи нашумял, попкултурен термин, който не присъства официално в психологическата наука, но най-общо индикира наличие на известна чувствителност към Другия, която ни позволява да се движим из живота, без да съсипваме хората около нас.
Общо взето, дефицитна стока и трудно умение. Във време, в което децата се възпитават в духа на селската амбиция, утвърдителната агресия и високото самочувствие без причина, не е чудно, че емоционалната малоумност цъфти като тия прелестни люляци, които ни покосяват краката с любовния си, майски аромат.
Ако обаче се чувствате като черна овца, която не наранява всички по пътя си, и подозирате, че не се вписвате достатъчно в културата на тотална нее*ателност към другите, е добре да демонстрирате на целия свят, че сте емоционално тъп като говедо. Как ли? Прочетете тези безценни насоки:
„И при чичо беше така и скоро след това почина“
Днес, когато живеем по-дълго от всякога, хипохондрията ни тресе по-силно от всякога. Социалните мрежи са безкраен извор на неадекватни молби и въпроси и далеч по-неадекватни съвети и отговори. Особено в сферата на здравето, която, естествено, вълнува всички.
Та ако искате да блеснете с неподозирана емоционална тъпота, влезте в която и да е Фейсбук група от типа на „Дефицит на Б12: какво да правим“, „Хронични възпаления – взаимопомощ“ или „Инсулинова резистентност survivors“ и действайте. Когато някой пусне скрийншот на изследванията си, коментирайте смело, че ваш роднина е имал същите стойности на тромбоцитите и скоро след това си е отишъл скоропостижно. При аутопсията не установили точно от какво.
Или дебнете за отчаян здравословен проблем, особено на територията на психичното здраве, и коментирайте отдолу с мъдрост: „Това звучи прекалено сериозно, не е за тук. Обадете се на лекар веднага!“. Няма как човекът отсреща да не ви е признателен за емпатията и адекватната намеса. Много е хубаво да оперирате на терена на хора с тревожни разстройства, които са лесно сугестивни и често всеки рандъм онлайн коментар може да ги натика дълбоко в страховете им.
Затова проникнете в групи за паническо разстройство например и когато някой напише, че пак има сърцебиене и отново го повлича паника, напишете с големи букви, че това не е добре и че сърцебиенето може да е симптом на остър инфаркт на миокарда, той знае ли го това? Или че замайването може да е ранен симптом на отключване на хебефренна шизофрения. А ТОВА знае ли го?
„Много странно. Сашко пък проговори много рано“
Откровен и дълбок разговор на детската площадка. Притеснена майка, чието двегодишно дете все още не може да рецитира „Опълченците на Шипка“ споделя с другите мами тревогата си. Те я гледат странно, все едно току-що небето се е отворило и тя е паднала при тях върху шарена комета.
Ако станете свидетел на такава сцена, веднага се включете с тотално неразбиране на нейните притеснения. Дайте пример с вашето дете, което на възрастта на нейното вече е изнасяло презентации пред широка публика. Като видите, че в очите й заблестяват сълзи и вече е сигурна, че двегодишното неговорещо дете завинаги ще остане Маугли в соцуима на успелите градски хора, може да спрете. Целта е постигната.
„Ами той си е виновен, какво да ти кажа“
Осъждането на жертвата в дадена ситуация е сред топ начините да блеснете ярко с емоционална интелигентност колкото на лоботомиран врабец. Коментирайте смело всеки инцидент, в който има жертва и насилник и бъдете оригинални, като влезете в обувките на насилника и насолите жертвата.
Поредната жена, застреляна от мъжа си, който в пристъп на ревност е извадил пищова, защото май е намигала на съседа отсреща? Ами тя си е виновна. Да не е намигала. Като си има мъж, какво се заглежда… това християнските ценности вече никой за нищо ги няма. Джендъри.
Семейство е загинало, пометено от надрусан абитуриент с нов Range Rover, но без книжка? Ами да са внимавали повече. На пътя е така. То пък всички забавления искат да ни отнемат…
„Според мен тоя мъж не е за тебе, ама ти си знаеш…“
След десетилетия на мъчителни любовни връзки, последвани от дълбоки, екзистенциални кризи, ваша приятелка си е хванала ново гадже. Момчето изглежда приятно, скромно, може би леко смотано. Взима по-малко от 8 бона и не е душата на компанията. Иначе се държи добре с нея и тя се чувства спокойна и в относителен душевен комфорт за първи път от 28 години.
Не оставяйте нещата така. Бързо я привикайте на разговор на четири очи и й кажете, че това може би не е мъжът за нея. Че заслужава нещо по-добро, някой по-красив, по-умен, по-заможен и авторитетен. Разбийте на пух и прах всяка нейна представа, че може би не е нужно да чака перфектния, съвършен, безгрешен партньор докато не навърши 82. Кажете й, че ако не изпитва помитаща страст и дълбока любов, от тия отношения смисъл няма. Не е оргазмирала четири пъти след първия им секс? Не, това не е човекът за нея.
Дори оня, който в продължение на четири години говореше как ще зареже жена си и продаваше амфети в свободното си време беше по-добър избор. „А той какво прави всъщност, чувала ли си го?“.
„Не знам, брат, ти си знаеш“
Много уместна реплика, когато искате да демонстрирате, че не одобрявате това, което другият прави, но сте над нещата и няма да се месите в личния му живот. Приятели сте, откакто през 91-ва обирахте всички джанки в квартала, но сега няма да се включвате с коментар на житейското му решение да започне да взима хероин на 38.
Или става дума за вашата собствена майка, която се притеснява да си сложи ваксина срещу COVID-19, защото е прочела, че с ваксината й слагат и чип в мозъка, с който могат да следят по колко пъти ходи до тоалетната и да използват тази информация за зли цели. Не се опитвайте спокойно и аргументирано да обясните на жената разни неща за фалшиви новини и теории на конспирациите, а директно я резнете с „Не знам, ти си знаеш“ и я оставете да тъне в страховете и заблудите си. Все пак, не бива да нахлуваме в чуждия живот.
И накрая: порете житейските вълни като военна подводница и не се съобразявайте с рибите покрай вас. Вие сте подводница, а те – риби. Гледайте себе си, бъдете себе си и се гордейте, че сте себе си.
Другото ще се нареди.
