Започнах да разпознавам тези ужасяващи реплики в речта на недоброжелателите, когато от кахектично-кокалеста мадама с остри ръбове и без извивки, се превърнах в татко Барба.
Изреченията, които уцелват в сърцето всяка жена, имала нещастието да качи някой и друг килограм, са като лилави медузи в привидно спокойни и бистри води. Както си плувате като един доволен кит (тук не правим никакви сравнения), изведнъж медузата се появява отдолу и ви парва. Докато се усетите, вече сте с обрив. А ако сте по-чувствителни или още не сте свикнали с усещането да искате да разбиете кантара в главата си, може и да поплачете.
„Охо, семейният живот ти се е отразил!“
В превод: Уау! Приличаш на косатка, какво се случи? Ами да, може би семейният живот ми се е отразил. Може би вече предпочитам да дъвча печени крилца на дивана пред телевизора с мъжа си, отколкото да стоя на неудобен бар стол с блудкав коктейл, заедно с още пет момичета, и да се оглеждам за познат или непознат пич, правейки се, че се забавлявам. И това може да е довело до няколко излишни килограма. Може да съм спряла да се движа, защото работя прекалено много и нямам време за спорт. Може пък да имам метаболитен синдром или някакъв епичен хормонален бъг, от който да качвам по два килограма на ден. Или да закусвам с десет мекици, да обядвам с осем пици и да вечерям с четири баници. Моя работа си е, вие защо не си гледате вашата?
„Ехеееее, честито! Още една бъдеща мама!“
Не, не е „честито“, кучко. В корема ми няма зародиш, а излишна мазнина. Нямам намерение да кача още 20кг в идните 9 месеца, но дори да го направя, след това няма да ги родя. Имам право да надебелея без да съм бременна. А да честитиш бременност на някой, в чиято бременност не си абсолютно убеден (пример: жена, която е в деветия месец и пуфти от жега през януари, или жена, която ражда точно в този момент), е проява на груба селяния, която не може да си позволиш, дори ако си родом от село до Карнобат.
„А, Еви, ти ли си, бе? Не можах да те позная.“
Добреееее. Качила съм пет килограма, откакто сме се видели за последно. Или десет. Ако ще да са трийсет. Спортменството и елементарните обноски изискват да се опиташ да скриеш изненадата си и да замажеш факта, че не си ме разпознал веднага. Наясно съм, че очите ми може да изглеждат по-малки, защото тлъстините, които се намират на мястото на бившите ми скули ги притискат, но ако се загледаш внимателно, ще видиш, че очите са си същите. И ти си оплешивял, но не се плесвам по челото, когато те видя и не крещя: „Лелеее, колко ти е гладко темето! Не можах да те позная!“
„Взех си карта за един много як фитнес и има страхотен треньор, ако искаш ела с мен някой път“
Тази псевдодоброжелателна покана е като да си говориш с някого отблизо и той да ти предложи дъвка. Ясно е, че приятелката/колежката/роднината, която предлага да се присъедините към нейните фитнес занимания има най-добрите намерения на света, но знаете с какво е осеян пътят към Ада. Вместо деликатно да ми намекваш, че съм се превърнала в хипопотамка, бременна с близнаци, по-добре направо ми кажи, че имам лош дъх и ми дай проклетата дъвка.
„Мъжете не обичат кокали, нали знаеш?“, „Истинската жена има извивки“, „Модните списания са виновни, че има слаби жени“ и други „успокоения“
Когато някоя от тези премъдри сентенции е небрежно подпъхната в материята на уж приятен разговор, той рязко взема застрашителна посока и някой може да пострада. Ако сте в позицията на човека, който забелязва, че една жена е качила килограми, не се опитвайте да я успокоите с някакви клиширани глупости. Дори и новодебелана, жената си остава жена. И рискът да ви лепне един цигански шамар изневиделица винаги е наблизо.
