Дъщерята, 7 г.:
– Защо няма да ходим на екскурзия?
Майката:
– Защото министъра е тъ….. Ааа, защото е по-безопасно да стоиш цял ден със съучениците си в класната стая, отколкото да пътуваш с тях един час и да разглеждате забележителност, на която освен вас, едва ли ще има други…
Че родителите понякога сме преувеличено мелодраматични и че можем да превърнем една отменена училищна екскурзия в древногръцка трагедия в три действия – е факт.
На фона на глада в Африка, на лишенията на Грета Тунберг в името на бъдещето на планетата и на последствията от Брекзит без сделка – отмяната на училищните екскурзии във връзка с COVID-19 за някого изглежда като бяло кахърче.
В нашата семейна единица обаче точно тази отменена екскурзия (на 30 октомври, ден след като влиза в сила заповедта на здравния министър) е голяма работа.
Защо? Защото ако досега дъщеря ми се отнасяше ирелевантно към коронавирусната ситуaция, това бе първият път, в който я засегна лично. И първият, в който се наложи да обяснявам управленската (липса на) логика.
През март беше друго („Няма да ходим на детска три месеца, супер“). Сега обаче е ученичка, която като всички не обича много да учи. Затова пък края на тази седмица, която обещаваше екскурзия, я крепеше за поредната доза ранно ставане и писане на ченгелчета.
От понеделник до сряда всеки ден питаше кога е екскурзията. („Остават още два дена, потрай малко“).
Да, ама във вторник вечерта, когато тя е спала сладко, министърът не е. Той е гледал статистики от влошаващата се коронавирусна ситуация и е мислил как да смъкне кривата обратно надолу. Дали го е доизмислил или по някое време е заспал, не е много ясно. Но липсата на логика в издадената заповед не подсказва голям мисловен напън.
Каква например е логиката да не учат гимназистите, ако класовете не се засичат и ако процентът заболели в училищата до момента не е проблемен?
До средата на октомври под карантина бяха едва 63 паралелки. Само за сравнение, поне по думите на заместник-министъра на образованието Таня Михайлова, у нас има има около 34 000 паралелки в цялата страна. Тоест – процентът на заразените беше доста нисък.
Разбира се, не е да не сме очаквали, че няма да се стигне до повторно затваряне изобщо на училищата. Вероятно ще се стигне, но в момента не изглежда нужно да се прекъсва учебният процес за сметка на бутафорното онлайн обучение.
Каква е логиката всички спортове да са без публика, освен Sofia Open 202o? Сигурно, защото на тениса не се крещи и не се слюноотделя толкова, колкото на футболен мач. А дано….
Но да си дойдем на думата: каква е логиката учениците да стоят цял ден в класната стая (без маски, защото те се носят само в общите части), вместо да пътуват до близко до София място (за около час и както е по наредба – с маски), да разгледат никому неинтересен музей, да потичат на някоя поляна и да изядат приготвените вкъщи сандвичи?
Кое от тези дейности (освен пътуването по „Тракия“) застрашава децата? Питам си аз, но по-страшното е – пита и малката: „Защо няма да ходим на екскурзия?“
Изключвам шеговития отговор от началото на текста. Тя не би го разбрала. Затова просто отговарям: „Не знам“.
Още от Доня Елзиния:
Преломните моменти, в които родителите се сбогуват с чистотата
„Ако накихам кекса, той ще се зарази ли с коронавирус?“
На мен пък ми харесва да си седя вкъщи. По няколко причини
