Емоциите не са нещо, от което можем да избягаме, независимо, че сме на работното място. Но в продължение на десетилетия корпоративната логика налагаше хората да се въздържат от изразяването на чувства в офиса в името на спокойствието и на бизнеса. За някои хора обаче да крият емоциите си е едно от най-трудните неща, когато са в работна среда. А и защо трябва да го правят? Нашите чувства не са нещо срамно, което да крием, за да изглеждаме по-твърди, по-отговорни, по-справящи се.
В крайна сметка психологическите изследвания показват, че хората с по-голяма чувствителност често са сред най-добрите служители и са високо ценени от своите мениджъри, напомня Forbes. След като изследваха нагласите на служителите, компании като Google въведоха по-гъвкава фирмена политика, в която заляга разбирането, че когато работещите се чувстват свободни и сигурни да изразяват своите емоции, страхове и притеснения, те са по-иновативни и продуктивни. Известно е и че емоционално интелигентните хора изкарват повече пари – в САЩ хората с по-високо EQ изкарват средно 29 000 долара повече годишно от тези с по-ниско.
Казано накратко, ако имате емоционална сензативност и интелигентност, вие ще сте по-богат, по-щастлив и по-ефективен.
В същото време заблудите за изразяването на емоциите на работното място остават. Ето три устойчиви мита за чувствата по време на работа и оборването им с факти:
Мит 1: Емоциите нямат място в офиса.
Може би сте чували вариации на този израз. Много хора смятат, че емоциите в работата трябва да се крият, за да не пречат на рационалното приемане на фактите. Има работещи, които се опасяват също така, че ако изглеждат прекалено емоционални, ще бъдат гледани със снизхождение и съжаление. Други изпитват срам да проявяват своите чувства пред колегите.
Но игнорирането на емоциите на работното място е грешка. Има доста психологически изследвания, които показват, че да криеш чувствата си не само, че не помага, но и може да има негативни странични ефекти.
В статия за Forbes журналистката МелъдиУайлдинг сравнява криенето на емоциите с натискането на топка във водата. Всеки опит да я потопим със сила е неуспешен – тя винаги изкача на повърхността. Точно това се случва и с емоциите: ние хабим много енергия, за да ги скрием, и точно както топката, която е натисната във водата, в един момент те изскачат. При топката водата ни плисва в лицето, а при хората потиснатите емоционални реакции по един или друг начин се връщат. Затова и да потискаме чувствата си е уморително и неблагодарно. Това хаби ценни психически ресурси и енергия, която може да бъде използвана по други начини. А и когато се връщат емоциите често са още по-силни. Има и още нещо: когато потискаш негативните чувства, ти също така ограничаваш достъпа до позитивните като радост, вълнение, усещане за близост.
Факт: Емоциите са съобщения. Те носят важна информация за нашите нужди и ни показват какви действия трябва да предприемем. Те са сигнали, които ни насочват кое е важно за нас. Чувствата са ценен източник на интелигентност и вътрешно знание.
Мит 2: Емоциите контролират действията ни.
Понякога може и да сте усещали, че сте оставени на милостта на чувствата си и сякаш нямате контрол над тях. Това, което понякога забравяме, е че нашите чувства не винаги ни казват цялата истина. Понякога нашите емоции трябва да бъдат синхронизирани с действителността.
Когато чувствата ни са наистина силни, както често се случва в работата, ние понякога не виждаме ясно ситуацията – това е вярно. Нашето мислене се разстройва и ни е трудно да преценим обективните факти. И все пак хората с по-висока емоционална интелигентност ясно различават кога емоциите са ги завладели и умеят да се абстрахират от тях.
Факт: Вярно е, че не можем нищо да направим за това как се чувстваме. Вярно е и че нашите емоционални изживявания са 100% верни за нас самите. Но пъкможем да контролираме как да реагираме на обзелите ни емоции. Чувствата не са факти, но това че усещаме, не ни прави по-малко интелигентни. Нашите емоции само показват посоката, но това не означава, че задължително ще повлияят на решенията ни. Емоциите могат да влияят върху поведението, но не са абсолютното поведение. Затова е важно да преценяваме обективно чувствата си и да избягваме да реагираме спрямо негативните си психологически реакции.
Мит 3: Плачът съсипва кариерата.
Много хора са доста по-чувствителни от това, което показват. Те крият емоциите си, защото се страхуват, че плачът и изобщо изразяването на негативни емоции ще се отрази лошо на тяхната репутация. В това има смисъл, само защото от години съществува стигма над емоционалните реакции на работно място. Но не е реалистично да се опитвате постоянно да не показвате емоции. А и такова поведение определено е унищожително за вас самите.
Факт: Да плачете постоянно в офиса със сигурност няма да помогне на вашата кариера, но да се разплачете по време на емоционална среща или след като получите сериозно предложение няма да се окаже толкова застрашаващо работата, както си мислите.
Ако сте емоционални хора, приемете го. По-добре признайте реакцията си, отколкото да се опитвате да я скриете, или да се правите, че не се случва. Обяснете реакцията си на колегите с изрази като: „Както виждате, случващото се ми се отразява сериозно“, „Това ме засегна наистина сериозно. Може ли да ми донесете чаша вода?“ или „Осъзнавам, че реагирах твърде крайно, докато говорихме. Но искам да знаете, че приемам вашите отзиви и чувам какво ми казвате“.
Не трябва да се извинявате за своята реакция. Човешко е да имаме емоции. Но това, което ни прави добри лидери е да успеем да им отговорим с разума си и да ги комуникираме. Ако поемете отговорност за своите чувства и реакции, то това издава сила и увереност – и другите ще го оценят.
