Kак да разговаряме с детето си за онлайн средата и нейните рискове? Какви могат да бъдат превантивните мерки? В първата част на статията „Бащите и интернет: непознатите онлайн“ споделихме някои от често срещаните рискови модели в комуникацията между дете и непознат възрастен. В продължение, бихме желали да обърнем внимание на превантивния подход и подготовката на децата за едно колкото познато, толкова и непредвидимо място. Озоваваме се там с един клик, но в определени ситуации общуването би могло да се превърне в задънена улица за децата.
Макар и да е изкушаващо да ограничим достъпа на децата до онлайн пространството, това е трудно постижимо – интернет предлага също така знание, ресурс и разбира се, развлечение.
Актуален пример за ползите е ситуацията с мерките за социална изолация срещу разпространението на COVID-19, която призова хиляди деца и учители в онлайн обучителните платформи. Дори и на моменти да сме скептични към ползата от филми, видеа и компютърни игри, тези алтернативи за свободното време подхранват въображението, креативността и любопитството. Общуването в мрежа от виртуални контакти развива умения за работа в екип. Обратно на широко разпространеното схващане, че интернет изолира децата, лишавайки ги от пълноценно общуване, именно в тази среда много от тях могат да разговарят със своите връстници.
Какво да направим в този случай? Възможно ли е да следим всяка стъпка в интернет? Ако при по-малките деца това се случва по естествен начин, то при по-големите, на възраст от 10-12 години, прекаленият контрол има обратен ефект.
За това е важно да има връзка на доверие, детето да е склонно да споделя с родителите си какво прави и с кого общува в онлайн средата. Както отбелязахме, изследването показва, че децата споделят по-често с майките си, но ролята на бащата е не по-малко значима в предразполагането на детето и изграждането на доверие. Как обаче да сме сигурни, че доверието е създало здрава основа и най-важното – да имаме спокойствието, че детето няма да бъде подведено от непознат?
Отговорът се крие в понятието „дигитално-медийна грамотност“. Какво означава това?
Ограмотяването в интернет средата не акцентира основните технически умения (търсене на информация, регистрация в социалните мрежи, инсталиране на програма и прочие), а развитието на интуитивен и информиран подход.
Вероятно детето често ни изглежда „като риба във вода“ онлайн, израствайки във времето на дигиталните технологии. На моменти изглежда сякаш се справя по-добре от нас и няма какво да го посъветваме. Това не е точно така, както вече видяхме – например в случай, че с него се свърже опасен непознат. Родителите – както мама, така и татко, имат какво да го посъветват от гледна точка на по-големия си житейски опит. Но, ако не можем, а и не е добре да следим винаги детето си, как да сме сигурни, че е максимално подготвено?
Това, което ще му помогне да се предпази, е именно развиването на дигитално-медийната грамотност. Което включва не толкова технически умения, колкото комуникационните му и социални умения в интернет. Включва това да може да проверява достоверността на информацията, която среща онлайн, независимо дали тя идва от сайт, който може и да публикува фалшива новина, или от непознат, който му дава невярна информация за себе си. Защото интернет не е само техническо средство, той е и източник на информация и социална среда.
Както в реалния свят, в тази социална среда също има всякакви хора, а някои от тях са опасни. Не бихме искали такъв човек да срещне детето ни на улицата, но понякога забравяме, че това може да стане и в интернет, съвсем близо до нас.
Какво да направим? Да му забраним да говори с непознати онлайн, както сме му казвали да не говори с такива на улицата?
Това е подходящо за по-малките деца, но за тийнейджърите общуването с нови хора и създаването на приятелства е ключово.В ролята си на родители и зрели хора, самите ние общуваме в ежедневието си по този начин. Ако настояваме един тийнейджър да не се запознава с нови хора, рискуваме той или тя да започне да крие от нас с кого си общува.
Дигитално -медийната грамотност е нещо, за което и двамата родители могат да помогнат, като дадат на детето някои съвети и насоки.
Какво трябва да знаят децата, за да са максимално предпазени?
1. На първо място да свикнат да проверяват дали непознатият онлайн е този, за когото се представя.
Могат да проверят името, мейла му, снимките му в търсачката. Да видят дали същото име се среща на други места в мрежата и дали съответства на снимките. Или пък същото име се среща с други снимки и обратно. Или с мейла, който имаме, намираме друг човек с други снимки или дори друго име. Снимките също биха могли да се проверят в търсачка с „Търси по изображение“ и тогава детето може да види в Мрежата същата или други снимки на същия човек и да сравни дали името и останалата информация съвпада с тази, която е получило от непознатия.
Добър тест е задаването на въпрос, на който непознатият би трябвало да знае отговора. Ако се представя за дете от същото училище (педофилите също се представят най-често за връстници), детето например може да го попита кога е контролното по География или друго, което не може да се намери публично в интернет. Въпросът може и да е подвеждащ (напр. как се е справил на класното по български в понеделник, а тогава изобщо да не са правили класно в училище). Ако пък непознатият заговори открито за секс, макар и да се представя за връстник, важно е на детето да светне „сигнална лампа“ за нещо нередно.
2. Ако, след като провери непознатия по описаните по-горе начини, детето вече е заподозряло, че непознатият не е този, за когото се представя, или дори може да е педофил, то би следвало да знае какво може да направи.
Разбира се, най-добре е веднага да сподели с татко или с мама. Може и с друг доверен възрастен – чичо, леля, учител, училищен психолог. Най-добре да прекрати общуването си с подозрителния непознат, но също така е добре и детето да е запознато със стъпките, които може да предприеме – да направи скрийншот на разговора за доказателство, да го докладва и блокира в социалната мрежа, в която са се срещнали, да подаде сигнал на Горещата линия на safenet.bg, да се свърже, за да сподели и да получи съвет с Консултативната линия на Центъра за безопасен интернет (на телефон 124 123 или чрез чат-модула на safenet.bg).
Няма как да сме близо до своето дете по всяко време. Нито навън, нито в онлайн средата. Но ако сме го подготвили как да се предпазва, може да бъдем по-спокойни за неговата реакция към рисковете и опасностите, които се крият в Мрежата, също както и на улицата.
Добавената стойност на информацията ще му помогне да се възползват от предимствата, които онлайн средата дава – бърз достъп до информация, комуникация с хора, които са на разстояние, възможности за учене и забавление. Именно тук татковците са по-важни от всякога – децата имат нужда от тях.
Към: Бащите и интернет: непознатите онлайн, част 1
…
*Д-р Емануил Георгиев (Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, част от Национална кампания „Да бъдеш баща“) е експерт към Центъра за безопасен интернет.
„Да бъдеш баща“е национална кампания наосем водещи български неправителствени организации. Целта е мъжете да се включат по-активно в грижата за децата, което доказано води до добруването и на децата, и на мъжете, и на цялото семейство. През годините над 300 организации от цяла България са станали част от кампанията.
„Да бъдеш баща“е част отсветовната инициатива за бащина грижа MenCare Global.Кампанията представлява България заедно с повече от 45 държави на 5 континента, в които се случват различни инициативи, които подкрепят с дела идеята таткото да е близо до своите (вечно порастващи) деца.
Мнението на бащите е изключително ценно за екипа на Асоциация Родители, координатор на Национална кампания„Да бъдеш баща“.
Ако сте баща, можете да споделите вашето мнение, като участвате в следната краткаанкета.
Можете да я попълните директно и оттук:
