4 начина да отгледаме радостни деца

| от Mamamia |


Напоследък „щастието“ е абсолютен „хит“ и за да усетим безметежността му сме склонни да направим какво ли не. Понякога чак е смешно: за да почувстват малко „щастие“ и „радост“, хората са готови да прекарат два часа в задръстване на изхода на София, само за да си направят барбекю на двора на къщата на село.

В името на „щастието“, други са готови да влязат във физическа схватка със съседите, нарушили нирваната им със силната си музика. Да не говорим колко хора изобщо не умеят да се радват на ежедневните прекрасни мигове и в дългосрочен план това ги прави доста нещастни личности!

Този текст е точно за онази настройка към света, която много хора нямат, но която може да ни направи силни, както и да окрили нашите собствени деца – особено в тежки моменти като настоящата криза.

Точно в момента, когато са затворени вкъщи и почти не се виждат с връстниците си, децата се нуждаят от радост.

Макар че за тях е малко далечно абстрактното понятие за „щастие“, то радостта е достъпна и възможна. Практикувайки изразяването и усещането на радостта, в един момент те ще израснат като щастливи хора.

По характер децата са различни – някои са с лек нрав и са весели по природа, докато други лесно се разочароват и отчайват.

Според психолога Елвайра Баруция, радостта е умение, което може да се научи, а практикуването й трябва да става ден след ден. В текст за сайта Gildshire.com Баруция цитира Кристин Картър – автор на книгата „Отглеждане на щастие: 10 лесни стъпки за по-радостни деца и по-щастливи родители“. Картър пише:

„Мислете за щастието като за наръч умения, вместо за вродено качество. Някои деца ще бъдат добри в бързото му усвояване, докато други ще се затрудняват. Но всички ние трябва да научим граматиката на щастието и да я упражняваме, докато ни стане навик“

За да изпитваш радост, трябва да си оптимист

Ако от най-ранна детска възраст насочвате вниманието на децата към светлата страна на живота, те ще имат по-лесно тийнейджърство. Според австралийски учени 13-годишните, които се проявяват като оптимисти, са много по-малко склонни да развият депресия по-късно в живота си. Очевидно е, че депресията и оптимизмът не вървят ръка за ръка.

Когато детето има проблем, окуражавайте го да го решава, да осъзнава какво го е причинило и как да подобри собственото си положение.

Също така имайте предвид, че детето ще имитира вашия позитивен или негативен поглед към живота, така че не се оплаквайте гласно. Вместо това станете пример за оптимистичен човек. Бъдете сигурни, че това ще помогне на децата ви.

За да си радостен, трябва да бъдеш добър човек

И възрастните, и децата твърде често се фокусираме единствено върху своите собствени нужди и проблеми. Почти нямаме време и желание да помагаме на другите хора, а в дългосрочен план това няма как да ни направи щастливи.

Не е тайна, че хората, които обичат да помагат на другите, често демонстрират по-голямо задоволство от собствения си живот.

За децата е особено важно да разберат, че да бъдеш добър и мил е по-важно от това да бъдеш щастлив – защото всъщност второто следва от първото. Когато си мил и загрижен към останалите, щастието идва само.

Научете децата да се чувстват благодарни за това, което имат, и да ги е грижа за семейството и приятелите им. Бъдете им пример.

За да си радостен, не бъди перфекционист

Да натискате децата да бъдат перфекционисти е най-прекият начин да ги направите нещастни. Това е така, защото „перфектното“ е невъзможно и нереалистично. Вместо това окуражавайте децата да дават най-доброто от себе си, но не и да търсят съвършенството и перфекционизма.

В един момент, когато си изберат собствената сфера на интерес, децата може и да развият свой личен перфекционизъм, основан на собствените им стандарти в дейността им. Но това не бива да се прилага във всички сфери на живота.

Според психолозите да признаваш успехите на детето си в следствие на усилена работа е много по-ползотворно, отколкото да ги хвалиш за техните умения, интелигентност и резултати.

Ако детето бъде оценено заради резултатите (примерно оценките си в училище), то ще развие склонност да не прави повече нищо, ако то не му носи добра оценка. А ако се оценяват усилията му – това ще го накара да се справя по-добре.

Да осъзнаеш, че е напълно нормално да не си перфектен е едно от основните умения, за да бъдеш щастлив. Всички се учим чрез грешките си, а перфекционизмът ни пречи да грешим и ни сковава.

За да бъдеш радостен, ти е необходима воля

Според Елвайра Баруция най-големият символ на успеха е самодисциплината.

Самодисциплината и умението да се отлага получаването на награда напред във времето, е ключово за да бъдеш щастлив. Защо е така?

Всички знаем за „Маршмелоу тест“ – експеримент, проведен от психолога Уолтър Мишел в Станфордския университет през 70-те години на ХХ в. Това е ключово психологическо изследване на детското поведение, при което на четиригодишни деца им е показан поднос с бонбони и лакомства. Децата са поканени да си изберат което искат от тях. Експериментаторът предлага два варианта на децата: или да изядат веднага бонбона, или да изчакат 15 минути, докато екпериментаторът се върне, и тогава ще получат два бонбона. Ясно е, че някои деца не успяват да се овладеят и изяждат веднага лакомството, докато други (по-малката част) успяват да изчакат експериментатора. Множество съвременни видеа повтарят експеримента наМишел.

Ето едно от тях:

По-късно изследванията на Мишел показват, че онези деца, които успяват да отложат удоволствието, са почти два пъти по-успешни и щастливи в живота, отколкото онези, които изяждат бонбона си веднага.

Когато детето се фокусира в получаването на наградата, то демонстрира по-висока воля. Ако като родители успеем да научим децата на самодисциплина, те ще са по-устойчиви на стреса като възрастни, защото ще знаят как да го преборят и как да изчакат по-щастливи времена.

Самодисциплинираните деца ще се справят по-лесно и с различните фрустрации по-късно в живота си и това ще ги доведе до по-щастлив и радостен живот.