Британката Бетани Фълтън има странно изживяване. В навечерието на пандемията от коронавирус на Острова, тя се запознава с мъж чрез приложение за срещи. Само две седмици след срещата, двамата се озовават у дома й, заклещени от капана на новообявената карантина. За сайта Refinery 29, тя разказва сюрреалистичното си изживяване да се окажеш затворен с практически непознат човек вкъщи за две седмици. Ето нейната история:
„Преди по-малко от месец, излязох на среща с мъж, с когото се запознах чрез приложение за срещи.
Нашето първо виждане продължи 22 часа, като едно питие се превърна в няколко, а няколкото – в прекарване на цял ден заедно, обща закуска и разходки из града. От самото начало тази връзка беше необичайна.
След две седмици, прекарани заедно, той хвана грип. COVID-19 вече проблем в Италия и Китай, но все още не беше нещо, за което да се притесняваме във Великобритания – до момента, в който осъзнахме, че неговият шеф тъкмо се е върнал от Италия.
Съветът, който даваха по това време, беше простичък: остани където си, без външен контакт. След седем дни, ако не покажехме симптоми в рамките на 24 часа, ни се разрешаваше излизането. Тъй като нито един от нас нямаше кола, той нямаше как да напусне моя дом, без да използва градския транспорт, така че всъщност се оказахме затворени заедно. Щях да прекарам поне седем дни заедно с мъж, когото познавах едва от две седмици.
Внезапно да се окажем принудени да прекараме поне седмица постоянно в компанията един на друг, докато сме болни, и на толкова ранен етап от връзката – това си беше най-малкото плашещо. Не мога да ви опиша колко се радвах, че сме затворени в моя апартамент, вместо в неговия. Не само разполагах с домашните си удобства, ами и имахрезервна стая, което означаваше, че ако скъсаме на третия ден, поне бихме могли да избегнем споделянето на общо помещение.
Първо той каза на родителите си. Тъй като се срещахме само от две седмици, те не знаеха, че аз съществувам, затова последва телефонен разговор, в който той трябваше да признае, че през последните два уикенда не се е виждал „със своя приятел Джим“ и не е правил „козметичен ремонт“, а че всъщност и „Джим“, и „ремонта“ – съм аз. Направо очаквах неговият баща да започне да ме нарича „Джим“ отсега нататък.
Решихме да приемем карантината като възможност да се опознаем.
Започнахме седмицата в добро настроение, тъй като имахме само слаба кашлица и нямахме симптоми. На втория ден обаче той кашляше много, беше уморен и генерално не се чувстваше добре. На четвъртия ден започна да се оправя, но тогава аз се влоших – с температура и всичко останало.
Въпреки че прекарахме повечето време от седмицата, спейки, заради умората от вируса, в един момент на четвъртия ден, всичко ми стана ясно.
Той беше започнал да се чувства добре и въпреки че не му бях казала още, аз определено започнах да се влошавам. Казах, че ще направя паста карбонара, но в момента, в който сложих яйцата в тигана, разбрах, че съм направила грешка и яйцата станаха бъркани, вместо на хомогенен сос.
Това е от онези неща, с които обикновено мога да се справя, но може би защото не се чувствах добре, изпаднах в нервна криза. Тогава той сложи ръката си около кръста ми, целуна ме по челото и се захвана да спасява вечерята. Оправи яденето и то стана много вкусно. Това се запечата в мен, защото обикновено аз съм тази във връзката, която „оправя“ нещата. Така и не усетих подкрепа от последния си партньор.
Може би затова в този момент усетих, че започвам да си падам по новия сиприятел.
Научихме много един за друг и за щастие общата карантина се превърна в смесица от хубави и не чак толкова лоши моменти.
Научих, че той е невероятен готвач, но също така е и най-разхвърляният готвач, който може да съществува на земята – буквално намерих чили в тостера. Той твърди, че осъзнал, че аз си падам малко маниак на тема чистота (следва невярващо изсумтяване от страна на майка ми), но че обича да ме гледа как работя от вкъщи, което го кара да мисли, че съм много умна.
Както можете да очаквате, след седмица, прекарана буквално един върху друг, ние преминахме през частта с физиологичните нужди доста бързо. Беше наситено начало и се радвам, че този период вече е в миналото: той ме е виждал във възможно най-ужасното ми състояние и стигна до момента да не се затруднява да затваря вратата на банята, когато ходи по малка нужда.
Макар че не бих препоръчала изолацията с някого, когото познаваш едва от две седмици – независимо колко много го харесваш – в този случай, чудодейно, се получи добре.
Не само че не се убихме един друг, но на бърза скорост засилихме нашата връзка към удобния период на старите женени двойки. И макар и някои да мислят, че това означава. че сме изпуснали медения си месец – трябва да призная, че всъщност това страшно ми харесва.“
