– Къде ти е бележникът? – попита родителят с особено подозрение.
Този въпрос е хвърлял в ужас не едно поколение ученици. За предходните генерации той често е бил предзнаменование за близка среща с родителска плесница или, не дай боже, колан. Или пък просто повод да се намери основание за наказание на някой досаден младеж. Дори аз самият си спомням, че този въпрос обикновено не вещае нищо добро за остатъка от деня или от седмицата.
В миналото бележникът позволяваше на ученика и родителите му да са запознати с оценки, забележки, отсъствия и други сравнително своевременно. Т.е. той е бил един полезен документ и средство за комуникация. И съответно криенето му е било ефективно средство за защита от въпроса „Къде ти е бележникът?“ и евентуални неприятни последствия от него.
За учителите бележникът беше и си остава едно доста досадно, чиновническо и дори детективско занимание.
Често срещани ситуации:
– Къде ти е бележникът?
Възможни отговори:
– Класната ни ги събра – плитка лъжа, която лесно може да бъде проверена.
– Не знам – много лош избор.
– Вкъщи – универсално извинение.
А за пред родителя:
– В шкафчето в училище – Бинго! Системата е победена!
Отговорът с шкафчето е бич божи за родители и учители, защото за пред родителя бележникът е в шкафчето, а за пред учителя бележникът е вкъщи. Естественотой има свойството да се телепортира и местонахождението му зависи от това дали в него ще бъде (или е) написана двойка или шестица.
В наши дни обаче положението е доста по-различно. Съществуването на бележника вече не е от особено значение, защото родителите научават цялата нужна информация чрез SMS в момента, в който тя е попълнена в електронния дневник. Или просто като сами влязат в него от телефон или компютър. Безспорно изключително добро решение, което обезсмисля криенето на бележника. Всъщност то изобщо обезсмисля съществуването на бележника. Защо?
Защото от този момент нататък бележникът вече е досадно и натоварващо задължение за учителя, поредното парче хартия, което трябва да бъде надлежно изписано.
Защо?
Защото така трябва! Така е по наредба, закон и т.н.
Родителят вече не се интересува от бележника, всъщност подписването му вече е досадно и за него самия. А за ученика е по-добре в бележника да има само хубави оценки (все пак баба ти няма достъп до електронен дневник и може да пъхне вътре някоя пара). Така, че за учителя бележникът продължава да е в неизвестност (зависи за какво му трябва всъщност ).
Друга досадна ситуация:
– Господине, кога ще ми нанесете шестицата от контролното и от проекта? – пита Петър.
– Скоро ще събера всички бележници, за да ги нанеса – отговарям отегчено, защото знам, че това ще отнеме между 20 и 40 минути в зависимост от това дали има много хора, които са си крили бележника до този момент.
Ситуацията е повече от досадна. Оценките са в електронния дневник – родителите са запознати, учениците са запознати, ръководството е запознато, проверката от РУО може да ги види, ако иска даже и министъра може да ги види… Но аз трябва да ги нанеса в бележниците! Кога? Ами в свободното си време.
Не съм привърженик на нанасянето на оценки в час, пък дори и по време на урок-упражнение. Поради простата причина, че обикновено когато в края на часа започнем да проверяваме отговорите се оказва, че са работили точно 3 души и трябва да има наказание за останалите. Цялата ситуация е безсмислена, защото на практика часът е пропилян, 99% от учениците не са научили, тренирали или усвоявали нещо.
Защо е толкова важно за учителите бележниците да са попълнени навреме?
Дежурен съм в голямото междучасие. Случва се нещо странно. Разни колеги се разхождат трескаво напред назад с купчинки бележници в ръка. Явно нещо пропускам. А не трябва, защото съм класен за първа година.
– Какво става? За какво ги събирате тези бележници – питам аз с разсеяно любопитство и полу на шега. ( Дано да не ме засяга! – мисля си.)
– Ооо, не знаеш ли! Заместник-директорите ще правят проверка. Днес до обяд трябва да ги предадем. Гледай да си напишеш оценките и да направиш проверка и да впишеш отсъствията и … – обяснява грижливо колежката по математика, а на мен вече ми става лошо, защото до обяд имам 6 поредни часа.
Изпълних препоръките в междучасията и естествено оказа се, че съм пропуснал нещо – да напиша, дата, проверка и да се подпиша. Иначе другото съм го написал. Но както шеговито каза заместник-директорката:
– Не е важно какво си направил, а какво си написал. Ще направим протокол, а ти ще дойдеш да се подпишеш за пропуските – полуназидателно, полушеговито.
Та, така. Въпреки, че няма особен смисъл от бележника (вече), той все още подлежи на проверки и трябва да си изряден, защото… ( и аз не знам защо, но е добре да си изряден! А и защото на Петър му е важно!)
Другият ужас, изгубено време, зрение, схващане в пръстите и китката, които причиняват бележниците на учителите е нанасянето на срочни и годишни оценки (О, да! ) Слава на технологиите, нанасянето им в дневника вече не е така стресиращо, защото в електронния дневник можете да поправяте всичко, което объркате. Без да се налага да се червите пред директор, да драскате с червено, колегата класен да ви гледа накриво и прочие неприятности произведени от една объркана оценка (да пази Бог да са повече!).
Но да се върнем на бележниците. Нанасянето на срочни оценки е досадно, чиновническо занимание, не само, защото както вече казах, докато вие хабите мастило и зрение, всички заинтересувани вече отдавна са разбрали срочните оценки. Но и заради ето това:
Снимка:Brasnach.wordpress.com
– За Бога братя, попълвайте ги тия бележници!
Да, на пръв поглед не изглежда нещо много страшно да впишете 11 предмета, 3 имена, номер, клас, отсъствията за срока и да се подпишете. Обаче сега го умножете по 25. Гарантирам Ви, че вашият неделен следобед ( т.е. част от почивният ви ден ) е изгубен. Не е много честно нали? И не е особено смислено.
Затова моето лично мнение е, че колкото по-скоро бележниците (и с тях въпросът „Къде ти е бележникът? ) за училищата с електронен дневник отпаднат, толкова по-добре за учители, родители, ученици, а и за ръководството (не на последно място!). Според мен това ще бъде доста иновативно. Направо ще е революционно (без сарказъм!). А и ще подейства стимулиращо за училищата, които се бавят да въведат електронен дневник ( с намигване към МОН).
Послепис: Посвещава се на всички родители, които своевременно и коректно попълват бележниците на своите ученици! Благодаря ви! Наистина го оценявам!
*Явор Генов е роден през 1992 г. в град Бургас. Той е бакалавър по история и работи като учител в гр. Горна Оряховица. В момента живее във Велико Търново, където продължава образованието си в магистърска програма „География и икономика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята, свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на Съвременната българска история.
Текстът е предоставен на mamamia.bg от aвтора и е част от неговия блог Brasnach.wordpress.com
