Ако има една изконна българска дума, която едновременно хвърля във възторг и успоредно с това удивява – това е „РОД“.
За хората от по-малките населени места „да си родА“ с някого, продължава да е жизнено важно, докато за претендиращите за модерност граждани на столицата роднините са по-скоро екзотична подправка към семейните празници и погребения. Но дори иизрасналият в карето на президентството (не знаехте, че там има жилищни сгради, нали?), има свако от село и учинайка с род от родопските села.
Моя приятелка, която има задружна родА от пловдивския район, често споменава „калеко си“ (съпруг на леля й). „Калеко“ така е лепнало на човека, че ми се струва, че тя дори не знае как е рожденното му име. Сега чета в нета, че калекото на места се наричал лелин, лелинчо, тетин или тетинчо. Бас ловя, че няма да го запомня. Че аз така и не успях да оправя „балдъзите“, „баджанаците“, какво остава за „деверите“ и „шуреите“…
Малко ме е срам, но когато някой ми заговори за „зълва си“, започвам да се оглеждам притеснено и си мисля, че след разговора трябва да прочета в Wikipedia за кого точно става дума.
Ами да, зле съм с роднинските обръщения, макар че моят род също е богат на тях. Например като дете си мислех, че Свако е малкото име на онзи симпатичен чичо, мъж на леля Дора. Тя пък беше сестра на баба ми – тоест моя баболеля – дотолкова роднините все можех да ги преброя. Но понеже майка ми наричаше чичото постоянно „Свако Боян“, ми трябваха доста години да проумея, че Свако не е името му, а Боян не е фамилията му. В крайна сметка моят личен досег с роднинските обръщения през целия ми живот се е свеждал до кратките, но упорити „вуйчо“ (брат на майка ми) и „вуйна“ (съпругата му).
А сега за този текст отново ми беше необходима Wikipedia, за да разбера, че „учинайката“ било другото име на вуйната, използвано в различни региони на страната.
Парадоксално, но все още много българи използват сложния код от родови обръщения, за да причислят някой съпруг или съпруга към семейната общност. И това се случва във време, в което над 50% от двойките не сключват брак!
И докато за мен „етърва“ винаги ще звучи като вид едра риба, нещо средно между „есетра“ и „пъстърва“, то за други етървата си е просто съпруга на девера. В превод: имате значи двама братя. Хипотетично те се женят. Съпругите им ще се падат една на друга етърви. А ако двамата братя се женят за две сестри? Тогава етървите ще бъдат също така и балдъзи. Разбрахте ли сега?
Но колкото повече живея на този свят, толкова повече се уверявам, че е важно да научим родовите обръщения.
Най-малкото, защото живеем в страна, в която повечето хора изпитват силна привързаност към всичките си роднини, включително към некръвните. А към кръвните – включително и към третите братовчеди. Напоследкът обаче забелязвам странна тенденция: на всички хора, които познавам, третите им братовчеди са някъде. Не познавам нито един трети братовчед, който да не е заминал за чужбина. Моите, доколкото мога да ги проследя по семейни разкази, са в САЩ: едната ми трета братовчедка е изключително успешен фотограф, а другата е мениджър на голяма международна компания. Не ме питайте за имената им.
Така или иначе съвсем скоро ще настъпи денят, в който, за да си преброи българинът кръвната рода, ще му се налага да си прави ДНК-тест. Вече има онлайн тестове, които засичат кръвната ти връзка в проценти с хора по целия свят. Един познат си направи такъв тест и излезе, че има около 1000 души из целия свят, с които има общо ДНК. С някои от тях е намерил обща семейна история.
Но какво да правим с родата, с които имамесамо социално роднинство: непряка родова връзка, или временна родова връзка – докато не се разведем например?
А иначе у насвсички постоянно си се хвалим, че сме си родА.
И все пак единственият момент, за която аз се сещам да е важно да наричам девер брата на гаджето си е, ако някой ден заема висок пост и ме заподозрат в конфликт на интереси. Тогава за медиите ще бъде много по-лесно да напишат: „Марина имала общ бизнес с девера си“, отколкото: „Марина имала общ бизнес с брата на гаджето си“.
И като стана дума за корупционни схеми, много харесвам следния виц:
„Кумицата на шурея е зълва на етървата на баджанака. В задачата се пита:
– Има ли конфликт на интереси?“
