Предвид факта, че всяка фейсбук истерия трае между 6 и 8 часа, може и да сте забравили какво се случи след последния сезон на сериала „Game of Thrones“. Нека ви припомня. Огромна фенска маса по цял свят възнегодува онлайн срещу развитието на сюжета, искаха се извинения, обяснения и оставки от сценаристите, режисьорите, а Джордж Р.Р. Мартин беше притиснат в ъгъла да отговаря, изискваше се презаснемане на сезона т.н.
Шумното всеобщо недоволство повдигна въпроса за сливането на границите между създателите на изкуство и неговите потребители в ерата на лесната комуникация и социалните мрежи.
Имат ли право феновете да изискват от творците? Длъжни ли са писателите да се съобразяват с читателите си? Навътре ли е насочено изкуството или навън? Трябва ли същото да се променя според вятъра на общественото мнение или не?
Същите въпроси отново се актуализираха на българска територия, след като книжарници Хеликон представиха кориците на юбилейните издания на поредицата „Хари Потър“ – дело на българския художник Любен Зидаров.
Едва ли сте пропуснали най-новия скандал, особено ако следите ядрото на българския инфлуенсърски социум, който дебне какво се случва в пространството и коментира с еднаква страст и експертиза избора на главен прокурор, достойнствата на българските футболисти, националната стратегия за детето, дългото кърмене, резултатите от местните избори, пристигането на новото божоле и всичко останало.
Фейсбук страниците на книжарници Хеликон и издателство Егмонт бяха наводнени от възмущението на родители, загрижени за психичното здраве и естетическото възпитание на децата си, както и от верни последователи на „момчето, което оживя“.
Действително, едва ли някой, който е чел книгите за Хари Потър, си е представял Хагрид като циклоп с гащи и елек, или езеряните като жаби кекерици с големи зъби. Артистичният поглед на Любен Зидаров върху „Хари Потър“ е доста различен от стила на Мери Грандпре, която е илюстрирала кориците на първите издания, които се появиха под елхите на българските деца преди 20 години. Те нямат нищо общо и с илюстрациите на Джим Кей, които също сме виждали по нашите книжарници, нито с вижданията на други илюстратори на книгите на Дж. К. Роулинг – Джони Дудъл, Леви Пинфолд, Крис Ридъл, Андрю Дейвидсън, Томас Тейлър и Оливия Ломенек Джил.
Това обаче не означава, че 96-годишният илюстратор с огромен творчески опит трябва да се разпъва на кръст от хора, които (може би) карат Fiat Multipla, слагат си бели алуминиеви дограми на прозорците и в същото време говорят за естетика.
Представете си само какво щеше да стане ако публиката можеше да въздейства върху авторските произведения още от едно време.
Аптекарят, който продава отровата на Ромео щеше да се обърка и вместо отрова да му даде жен шен с пчелно млечице, съответно Ромео нямаше да умре и Жулиета нямаше да се прониже с кинжала му, защото хората не смятат, че е честно младите влюбени да умират. Ана Каренина нямаше да се хвърли под влака, за да не повлачи крак, а „Сътворението на Адам“ щеше да е прерисувано с един по-прилично изглеждащ (облечен) Адам. Леонардо ди Каприо щеше да се качи на онази дъска в „Титаник“ и с Кейт Уинслет да доживеят дълбоки старини заедно. А Джон Сноу и Денерис Таргериен, разбира се, щяха да имат няколко деца и да властват заедно над Седемте кралства.
Онова, което феновете се опитват да направят, съзнателно или не, твърде много наподобява цензурата, която играеше в изкуството по нашите земи преди време. Само че днешната цензура не е политическа, а естетическа, (псевдо)възпитателна или пък издържана в модерното „позитивно“.
Не ме разбирайте погрешно. И според мен стилът на Джим Кей кореспондира с вълшебството, уюта и философията на книгите за Потър несравнимо по-добре. Предпочитам да прекарам Коледа в Хогуортс на Мери Грандпре, отколкото в този на Любен Зидаров.
И не искам Хари да падне жертва на българските фейсбук патриоти и след време да се появи някаква нашенска версия, в която Хърмаяни носи шопска носия, унгарският шипоносец е ламя, а вместо от диментори, Азкабан се охранява от кукери.
Просто казвам, че творците не дължат нищо на консуматорите на творчеството си. Нито обяснения, нито оправдания. Глупаво и нарцистично е да се обиждате и да се чувствате предадени или травмирани заради това, че нещо не е „по ваш вкус“. И стига с това „Всеки има право на вкус“. Не говорехте така, когато градинката на Седмочисленици осъмна с онези плочки, а перките от акула зловещо изникнаха на Графа.
Едно е сигурно. „Хари Потър“ си остава най добрият начин да накарате децата си да заобичат литературата, ако ще и илюстрациите да са направени с акварел от Вежди Рашидов.
