Вчера попаднах на ежегодния отчет на Националния статистически институт, който безстрастно обявява, че у нас продължава процесът по застаряване на населението. Сред всички цитирани проценти и данни от градове, села и паланки, както и сравнение какво е положението в съседните ни страни, стават ясни няколко неща (които всички ние добре знаем):
Нищо учудващо дотук, нали?
Прочитайки цялата статистика се замислих, че всъщност около мен цари някакъв невероятен бейбибум! Почти всички съученици от гимназия са вече родители, бившите гаджета вече са татковци, а раждането на второ става редовно явление.
В същото време обаче на фона на цялото детеправенеот страна на половината ми приятели и познати, я има и тази друга половина, от която самата аз съм част, които сме убедени, че по-скоро ще излетим в космоса, отколкото да създадем семейство.
И не защото не искаме, в никакъв случай! А защото всяка връзка завършва с провал. Най-честите причини за това са „непреодолимо различие в характерите“, „обичам те, но се срещнахме в неподходящ период“, „не съм готов“ и т.н., и т.н.
В следващия момент обаче се замислих, наблюдавайки собствения си живот до момента, кога точно трябваше да ги направя тези деца? Докато бях студентка или след това, когато се борих за добра заплата, трудов договор и добри осигуровки? Или докато се наслаждавах на това за първи път през живота си да съм независима и да разполагам сама с парите и времето си, които пък така много обичам да посвещавам на пътувания.
Истината е, че когато един мъж на 30 години стане баща, го наричат „млад татко“, а на мен в навечерието на 30-те ми години казват, че вече „изпускам влака“ и трябва да побързам.
Много ми е интересно как точно се бърза да създаваш деца, когато си необвързан или пък несигурен в партньора си. Може би като просто спреш да се пазиш и после кажеш „опа, стана грешка, но пък ще си я родя тази грешка, че вече ми е време“
Та, и аз (и още много като мен) сме допринесли за резултатите от статистиката и масовото „застаряване“, защото сме на 30/30+ и семейното планиране се изчерпва до резервация в бар за вино с приятелки в петък вечер.
Но знаете ли, мисля, че няма нищо лошо в това, поне засега.
Ако трябваше да спазвам неписания канон на обществото и да създам семейство с първата ми сериозна връзка, случила се към 4-и курс на студентстването ми, то сега щях да съм самотна майка или най-много разведена жена. Не ме разбирайте погрешно, нищо лошо няма в това и със сигурност пак щях да съм щастлива. Но се радвам, че още не съм загубила шанса да съм щастливо омъжена майка на едно-две, че защо не и три деца, пък били те и родени след 30-я ми юбилей.
А статистиките… те винаги са скучни и по-добре да си посвещаваме времето на други по-приятни неща.
