„Когато започнахме+това, аз правех други неща. Аз съм финансист, идвах от големия бизнес – големи проекти с много нули и това беше помежду другото, само заради идеята.
Във времето така се случи, че цялото ми време вече е тук“, разказва Йоана Велева, един от създателите и основните двигатели на+това.
Ако се опитвате да разберете какво представлява мястото, то винаги ще трябва да прибавите още една идея към дефиницията му.
То е пространство за събития, кафене, място за срещи, място, от което да си купиш книга или картина. Място, на което да участват в уъркшоп или да седнеш кротко с чаша кафе, докато есента навън тихо се разстила.
Читалище, ама комерсиално
Ако трябва да опише+товас една дума, за Йоана то е дом. „Идеята на това място е много спонтанна и го създадохме, без да е планирано сериозно, с много ентусиазъм“, разказва тя.
Всичко започва от концепцията мястото да бъде нещо като читалище, „ама комерсиално читалище“ – да има неща, които обогатяват посетителите. Въпреки че е финансист, когато заедно с архитектите от FUNKT решават да превърнат фантазията в реалност, не мисли за финансовата част – създава мястото, вярвайки, че ще е готино.
„Факт е, че за осем години съществуваме, без да имаме подкрепа отникъде, на собствен ход. Нито сме финансирани по някакъв европейски проект, нито със спонсорство – изцяло на собствени средства. Това говори, че дейността ни не е непечеливш бизнес“, разказва Йоана.
Оказва се, че формулата е достатъчно добра, за да се съхрани мястото по-дълго, отколкото повечето заведения в София оцеляват. Може би водещата причина за това е, че+товане се ограничава до дефиницията за заведение, магазин или място за събития. То плюс това е предвидено и така, че там да се чувстват комфортно „и двумесечно бебе, и 78-годишен възрастен човек“.
„Вярваме, че хората трябва да живеят заедно на всички възрасти и да скъсяват дистанцията, а не да се опитват да се отделят. Неслучайно няма зони за деца и възрастни – искаме всички да общуват и празнуват заедно, доколкото това е възможно“, разказва Йоана.
Ако през осемте години живот на+товадо момента има нещо, което не се променило, това е идеята мястото да се променя непрекъснато спрямо нуждата на посетителите си. Така, ако в началото там е имало повече премиери на книги например, то днес има повече събития, свързани с обучения.
„Превърнали сме се в някаква спирка от градския маршрут за много млади пътуващи чужденци, които ни посещават. Така че през деня тук речта е много разнообразна. Може би допринася и това, че сме в такъв квартал, в който има по принцип повече чужди граждани“, разказва още Йоана.
И ако за осемте години+товасе е променяло непрекъснато, то Йоана също се е променила. Не само заради мястото, но и заради времето.
„Първо, станах по-работлива, защото един частен бизнес изисква абсолютна отдаденост. Това не е нещо, от което излизаш в почивка или имаш работни и неработни дни. Това е нещо, с което си постоянно ангажиран под някаква форма, така че определено дисциплинира. От друга страна, когато работиш за себе си, по друг начин контролираш ежедневието си, имаш друг тип свобода. Това ти дава други възможности да свършиш работата си и да експериментираш. Най-вече се променяш в тази многостранна комуникация с всички. Учиш се на толерантност, на разбиране“, разказва тя и се шегува, че не знае дали в основата на промените са мястото или възрастта.
Име без история
Всъщност+товасе появява съвсем случайно. Архитектка от екипа „може би е разгърнала в този момент книга, може би е забола пръст в страница“, предлага именно така да се казва мястото. От една страна, плюсът в името дава възможност за лесно вграждане във всякакви визуализации за мястото. От друга страна носи прибавена стойност. Според Йоана „плюс“ е сигурно една от най-позитивните думи.
Самият екип не се е променил особено от старта до днес. „Във времето те са се променили, но точно наскоро си правих счетоводна справка, че всичко на всичко оттук са минали само 10 души и то в момента трима от тях са тук“, разказва Йоана.
Казва, че моделът на работа в+това, въпреки че е микробизнес, е приложим във всяка една сфера и се старае да научи на това и по-младите си колеги – че начинът, по който правят нещата в работата си, е начинът, по който ще правят всичко друго в живота си.
„Днес сервираш кафе, утре можеш да си дипломат. Но отношението към твоето ежедневие, твоето време, е едно и също – или го уважаваш, или не. Ако не го уважаваш сега, най-вероятно ще си мърляч и в следващата си работа. Не става въпрос да се раздаваш, да си пренапрегнат или в услуга на околните. Уважавай себе си, уважавай това, което правиш – то те учи“, казва Йоана.
Балансът като малък трик
Йоана е майка на две деца, едното от които е само на годинка. Въпреки това успява да постига хармония между работата си и личния си живот, а уравнението се получава просто – не гледа на двата аспекта от живота си като на отделни неща.
„Всъщност прекарвам много време тук и с любимите си хора, за да не се налага да ги деля. Ангажирам ги. И мъжката част, и голямата ми дъщеря, когато е възможно да помага, се включват. Хем прекарваме повече време заедно, хем сме обединени от общи каузи“, казва Йоана.
И въпреки че изглежда сякаш в този тип занимания не остава време за хобита, тя продължава да намира време и за народни танци. Всичко останало, което счита за интересно, се опитва да привлече към+товаи да превърне своето място в сцена на темите, които са й интересни – като дизайна например.
„Винаги се опитвам, когато има нещо, което можем и тук да направим по тази теми – дали под формата на уъркшоп или представяне на проект или идея, да се включвам чистосърдечно, защото и личният интерес го има“, казва Йоана.
Според нея, човек може да се чувства много зареден, когато прави нещата, които харесва.
„Разбира се, че се изморяваш физически, а може би и психически, но то се получава едно такова постоянно двигателно зареждане и човек не подозира колко много неща може да свърши, когато поиска!“, казва Йоана.
В момента вече не си задава въпросите за смисъла на живота, а е наясно с това, което е и което може да постигне.
„Много добре се чувстваш в даден момент от живота, когато си приел някакви неща за даденост и не се изяждаш отвътре с въпроса: „Мога ли да ги променя?“. Винаги, докато порастваш, все нещо се „изправяш“, все нещо си недоволен. Сега си казваш: аз съм това, което съм, а това не мога – важно е и да знаеш какво не можеш. Разбил си си мечтите на подмечти. Голямата е трудно достижима, но си казваш: „Искам тази година това да направя“ и го правиш. Тогава изпитваш и това удовлетворение от постижението“, споделя Йоана.
Казва, че с времето се е научила, че щастието е в по-малките неща, ежедневните.
„Щастието не е да си нахилен от сутрин до вечер, а е в тези малки моменти на обратна връзка – някой да ти благодари, ти да свършиш нещо. Всичко останало си циркулира междувременно“, казва Йоана.
Хармония отвътре и отвън
Самата тя не ползва думата хармония. Предпочита „баланс“, защото отчита нуждата и от плюсовете и от минусите. За мен това е хармонията: да осъзнаеш, че нещата съществуват заедно по този начин – и позитивното, и негативното. Може би е свързано с приемане на всичко, което ти се случва по спокоен начин. Да виждаш и доброто му изражение“, казва Йоана.
Споделя и че вече е станала по-спокойна в комуникацията си и за нея са важни и правилата на работа, и дефинирането на границите.
„Преди пишех мейли и посред нощ и се раздавах, и исках всичко да е в срок. Обаче в един момент си дадох сметка, че това няма как да се случи, страдаме всички, [страда и] нивото на работа… Създадох си правила – прибера ли се вкъщи, имам 2-3 часа само за моето семейство, моите деца, не отговарям на имейли, нищо! Зареждам, за да мога през останалото време да съм в кондиция. На това те учи работата и животът, разбира се.“ – разказва Йоана.
Хармонията обаче има изражение и във външния вид.
Йоана не използва гримове и рядко слага друго освен червило и спирала. За сметка на това винаги внимава как подбира козметиката си.
„Понеже вече съм на 39, от няколко години задължително използвам околоочен крем, защото правя разликата. Преди използвах един крем за цялото лице, но сега се налага задължително много стриктно да подбирам. Във времето установих, че имам и алергии и реакции към козметика. Ползвам околоочен крем, който много добре да хидратира тази зона около очите. Ползвам дневен, а вече и нощен – за по-сигурно. За мен вече е много важна хидратацията. Това е по отношение на лице“, казва тя.
Досега не е ходила на друг тип разкрасяващи процедури, защото не е усетила нужда от нещо.
Казва, че за нея външният вид е важен – „той трябва да излъчва, че ти си окей със себе си“. Човек трябва сам да се харесва, за да го харесват и околните, но не трябва да се подвежда по визии или мода. „Въпреки че се възхищавам на хора, които изглеждат перфектно, аз лично се чувствам по-спокойно и намирам за по-красиво балансираното – да има я грижата, но да не е прекалена на ежедневно ниво. Външният вид невинаги е свързан с абсолютната красота, но добрият външен вид е, когато видиш, че един човек е положил грижа за себе си и това винаги прави добро впечатление“.
Този материал е реализиран със съдействието наJOWAÉ. Южнокорейските лаборатории наJOWAÉсъчетават традициите на медицинските растения с най-новите достижения на козметичната индустрия и предлагат два качествени подмладяващи концентрата –дневенинощен. Те изглаждат кожата и ѝ придават сияен вид, а резултатите са видими още след първото нанасяне. Двата продукта наJOWAÉсе борят и с пигментацията на кожата.
Дневният концентратсъдържа 89% съставки от естествен произход, като разчита на активния антиоксидант Лумифенол и екстракт от бял чай.Концентратът за нанасяне вечерот своя страна съдържа 94% естествени съставки и освен Лумифенол използва силата на ферментиралия черен чай.
Снимки: Мира Дерменджиева
Грим: Росина Георгиева
