Цял живот съществувам в мрака на сянката на потисничеството на идеята, че не съм сръчна и не мога да правя красиви неща с ръцете си.
Това схващане, наложено ми от ДРУГИТЕ, ме е възпирало да правя бижута от силикон, чанти от подметки на кецове, рокли от вестник и други хендмейд арт неща.
Възпрепятствало ме е да татуирам хора, да оперирам хора и да оформям бретони на хора.
Едва днес, когато е късно за кариера на фризьор, хирург, татуист и хендмейд творец, разбирам, че другите са грешали или просто са ми завиждали.
Доказах го като реших да боядисам сама великденските яйца. В последните години не съм се посвещавала на това занимение, тъй като в четвъртък работех, а в събота страдах от махмурлук. Но тъй като сега съм в отпуск по майчинство, a всяка майка на малко бебе по цял ден не прави нищо, реших да свърша някаква работа и се захванах с яйцата.
Сложих в тенджерата 40 кокоши яйца и още 10 пъдпъдъчи в друга тенджера и седнах да медитирам: нещо, с което младите майки се занимават активно поради липса на други ангажименти. От 40-те яйца извадих 9 здрави и 31 напукани с грозно изскочила белтъчна маса. На пъдпъдъчите пък им беше извряла водата и се бяха изпекли, което съсипа визията им и се наложи да ги изхвърля.
От тия 9 здрави яйца обаче щях да направя чудеса. Разтворих боите ловко и наметках яйцата в бурканите. След 10 минути със затаен дъх извадих първото червено яйце, което щеше да краси полицата ми до другия Великден. Беше бледорозово на петна и навяваше мрачни асоциации за старчески скалп с екзема. Лилавото биеше към брик, жълтото се кипреше с естествен яйчен цвят, а синьото напомняше течност от тоалетно пате.
Цветовете обаче не са най-важното, тепърва щях да превърна яйцата в естетически шедьовър посредством стикери, здравец, скъсани чорапогащници и восъчни свещи.
Постарах се много. С единия сет стикери пресъздадох върху яйцето библейска сцена, в която крава стои до магаре, а над тях летят калинка и пчела. Здравецът и чорапогащникът помогнаха за изваждането на яйце с цвят на повръщано, обагрено в петната на Роршах. Онова с восъчната свещ бе замислено като рисунка на агънце в кошара, но се претвори в картина на Пикасо. А с черен маркер нарисувах лицето на едно от кучетата ми, пекинез, с леко променени черти като на Ам-гъл, ако беше Шар Пей.
Проявих мощен артистичен усет, облепяйки друго яйце в лъскави стикери на слънчеви очила, мустаци и шарени устни. Традициите са хубаво нещо, но и иновациите и смелостта в творчеството не трябва да се пренебрегват.
Когато бях готова с осем от здравите яйца обаче, ме загложи едно усещане за прахосничество относно останалите 31. След бърза справка в интернет и търсене на „счупени яйца идеи“, се спрях на лесна и успешна техника за разкрасяване на пукнатите.
Облепих ги в шарено тиксо с различни патерни и така се сдобих с 24 добре сварени яйца претърпели лоботомия, с превързани глави, и 7 болни от птичи грип яйца, преминали през операция на целия организъм и превързани навсякъде.
Оставих едно бяло яйце. То щеше да бъде личната ми Сикстинска капела, моят малък Notre-Dame. В унисон със световното вълнение през този месец, го посветих на Game of Thrones, изрисувайки с перманентен маркер герба на Дома Старк. Получи се добре.
Мисля, че тези красиви и стилни великденски яйца, в които вложих много старание, време и труд, са доказателство, че човек не бива да плаща ДАНЪК ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ и трябва да вярва в себе си и да бъде себе си и да преследва мечтите си.
