Откакто на света има деца, има и играчки.
Не е новина, че играта е съществен механизъм във формирането и развитието на детската физика и психика. И макар невинаги човечеството да е разполагало с модерни, съобразени с конкретните нужди на детето играчки, то винаги е опирало до тяхната помощ в отглеждането на поколенията.
Най-ранните играчки са правени от природни материали: камъни, пръчки и глина: парчета от тях, пригодени за играчки, са известни от археологически разкопки при много от древните култури, както и от някои от най-ранните писмени източници.
Сред играчките от Индската цивилизация например (III-II хилядолетие пр. Хр.) са малки колички, свирки с форма на птици и маймунки, плъзгащи се по връв. От Древен Египет са познати кукли с коса и подвижни крайници, изработени от камък, дърво и керамика. В Древен Рим и Древна Гърция пък са открити сведения, че децата са си играли с кукли от теракота или восък, лъкове, пръчки, стрели и…йо-йо.
В епохата на Просвещението отношението към децата прави крачка от въприемането им като рудиментарна част от домакинството към присъствието им в живота на семейството като малки личности.
През този период се появяват люлеещото конче и първият пъзел. Следват хвърчилата, обръчите, количките, пумпалите и куклите, а през 50-те години на XVIII век на бял свят се раждат и първите настолни игри.
През XIX век започват да се отдава съществено значение на играчките с образователно предназначение: пъзели, книги, карти и въпросните настолни игри, които, разбира се, търпят промени. Популярни са и играчки с религиозни мотиви, да речем модел на Ноевия ковчег с миниатюрни животни или предмети от други библейски сцени. С нарастването на средната класа повече деца разполагат със свободно време, което започва да създава пазар за играчки и съответно условия за въвеждането на промишлени методи за тяхното производство.
През 60-те години на XIX век се „ражда“ съвременният зоотроп, дело на англичанина Уилям Джордж Хорнър, както и дървените и порцеланови кукли в миниатюрни къщи за кукли за момичетата, и топчета и модели на влакове за момчетата.
Въс всички случаи обаче истинският бум на играчките се случва през XXв. Фокусът все повече се насочва към важността на пълноценното и щастливо детство с оглед на по-нататъшното успешно развитие на децата. Ключови имена от този период са Уилям Харбът, който създава пластилина, и Франк Хорнби, на когото дължим конструкторите за сглобяване „Мекано“ , моделите на железопътни линии „Железници Хорнби“ и моделите на превозни средства „Динки Тойс“.
По време на Втората световна война някои случайни открития водят до създаването на нови групи играчки.
Например, по време на опити да създаде заместител на синтетичния каучук, американецът Ърл Уорик изобретява интелигентния пластилин. През 1943г. Ричард Джеймс прави експерименти с пружини, като част от изследванията си за военни цели, и тези експеримент поставят началото на разработката на играчката слинки.
След края на войната с подновения икономически растеж и развитието на нови технологии и материали, най-вече пластмасата, играчките стават евтини и общодостъпни в развитите страни. Сред най-популярните продукти на следвоенния период са конструкторите от сглобяващи се пластмасови тухлички на датското предприятие „Лего“, кубчето на Рубик, фигурките „Екшън Мен“ и, разбира се, куклите „Барби“. Барби, чието пълно име е Барбара Милисънт Робъртс, заедно с приятеля си Кен и сестрите си Стейси, Челси и Скипър, направи истински фурор в света на играчките. Ако сте били деца през 90-те, със сигурност си спомняте каква гордост беше притежанието на „оригинално барби“.
90-те бяха и годините на плюшените играчки. Мечета, лъвчета, зайчета, маймуни и цели плюшени зоопаркове обитаваха детските легла. Филмите на Дисни бяха във вихъра си и нямаше дете, което да не знае колко кученца имат Понго и Пердита, как се казва любимата на Аладин и какво животно е Робин Худ (Вие не знаете ли, че Робин Худ е лисица?!).
Когато децата на 90-те започнаха да ходят по дискотеки, техните играчки вече бяха изместени от нови герои: играчките с дистанционно управление.
Спортни автомобили, линейки, полицейски коли и пожарни омайваха въображението на малките момченца, движейки се напред назад из апартамента за недоволство на майките. Момиченцата пък вече знаеха какво е „парцалена кукла“ само от бабите си, но самите те имаха играчки-бебета, които правеха всичко, каквото прави истинското бебе. Почти всичко.
И така до днес…когато играчките изпълняват много повече функции от това да забавляват децата. Днешните играчки са умни. Те водят малкото дете по пътя на неговото израстване и влизат в ролята на помагачи на родителите.
Най-модерните играчки, които срещаме например в лицето на марката Fisher-Price, са LnL (laugh and learn – смях и учене) Smart Stages. Експертите на бранда говорят със стотици майки и бащи, за да изработят най-подходящите и адекватни играчки за децата: такива, които ще ги забавляват, но и ще подпомагат развитието им, ще им служат като лост за напредък и прозорец, през който по-ясно да виждат света.
Fisher-Price е брандът, който стои зад култовото образователно, говорещо кученце, смеещото се чудовище и небезизвестния робот Бийтбо.
Те са и създателите на гризалката-дрънкалка-тромпет, за която може да ви разкаже всеки родител на бебе, както и на розовокосата кукла Имма от филмчето „Shimmer & Shine“.
Немалка част от играчките на Fisher Price са интерактивни.
Те общуват с детето, обучават го, водят го за ръка. Родителите, които са отглеждали децата си по време на Индската цивилизация, за която стана дума по-горе, със сигурност също са искали да подобяват когнитивните функции и да стимулират креативността на децата си, макар и вероятно да не са употребявали точно тези думи. Намираните по време на разкопки глинени топки от Неолита сигурно са служили за игра на бебоците от тези времена.
Днес обаче имаме късмета да живеем в 21 век и въпреки че имаме редица поводи да недоволстваме срещу „отдалечаването от корените“, със сигурност има за какво да сме благодарни на технологичния бум, белязал времето ни. Децата ни – също.
Може би, ако след години нашите наследници, владеещи съвсем нови цивилизации и следващи съвсем различен начин на живот, намерят интерактивния робот на Fisher Price по време на разкопки, ще си помислят, че сме били достатъчно интелигентни, за да отглеждаме децата си с мисъл и внимание. Може би…предметите, които оставяме днес, ще говорят на идните поколения за живота ни сега. И ще говорят с добро.
