Благодаря на първия, който ме научи, че приятелството може да оцелее въпреки гадния секс и евтиния алкохол.
Благодаря на втория, който ме накара да разбера какво е любов, да се чувствам желана, красива и обичана. Съжалявам само за това, че реши да ми подариш пръстен, преди да съм готова.
Благодаря и на първия мъж, с когото отидох на почивка и после на още една. Дължа ти признание, защото ме научи, че мъжете също са уязвими и още, че скучните мъже не са за мен.
Благодаря на мъжа, който ми докара венерическа болест. Разбрах по трудния начин, че сексът за една нощ не винаги е романтика.
Както и на мъжа, когато срещнах една петък вечер навън, който ме попита дали ще се омъжа за него, а когато казах „не“ се засмя и после си прекарахме страхотно на терасата му.
Винаги ще помня и теб, рижавия, когото срещнах онова лято на морето. Правихме секс без да се запознаем. После разбрах – „Николай“ и правихме още секс. Много пъти, но без обвързване. Няколко години по-късно си споделяхме животите, само че вече не можехме да правим секс, защото бяхме обвързани.
Благодаря и на мъжа, който нямаше пари за ресторант и ме водеше на разходка в парка. Осъзнах, че романтиката в тревата е силно надценена, освен това оставя трайни следи по дрехите.
Благодаря и на мъжа, който пазеше снимка на друга жена в книгата си. Разбрах, че с ревността не сме приятелки и няма да ни се получи.
Благодаря и на мъжа, който беше по-малък от мен и ми показа какво е да „командваш парада“.
Благодаря и на онзи, с когото разбрах, че размерът има значение.
Благодаря на всички мъже, които ме вкарваха в роля, и на онези, които ме приковаваха до телефона с една единствена мисъл в главата – „Ще ми се обади ли?“
Много се радвам, че ви срещнах, защото сега виждам какъв човек повече повече не желая да бъда и колко много имам да дам от себе си на някой друг.
Ще помня дълго и онзи, който не беше готов да напусне дома си. Мъжът, който не можеше да понесе да живее далеч от майка си.
И на онзи, който ме изостави с разбито сърце.
Спала съм с много мъже. Толкова много, че вече дори не трепвам, когато гледам „Четири сватби и едно погребение“ със сцената, в която Анди Макдауъл и Хю Грант си говорят за това с колко мъже тя е спала.
Накрая искам да благодаря на мъжа, когото обичам. Мъжът, който ме научи какво е да бъдеш обичана, да даваш и да получаваш, да изградиш съвместен живот. Ти си най-прекрасният човек, когото някога съм срещала.
На всички останали мъже, с които съм спала, благодаря, че ме научиха как да обичам себе си и другите, как да ценя и да се чувствам оценена, как да се изправям от калта и да продължавам и как да помагам на другите да го правят същото.
Благодаря ви. Без вас не бих имала него.
