До преди десетина години средностатистическото обикновено семейство се състоеше от майка, баща и две деца. Напоследък обаче все повече семейства в реалния живот не се припокриват с този образ.
Майки и бащи отглеждат сами децата си, бебетата, родени в брак, са все по-рядко срещани, а вече, в света има и еднополови партньори, които се сдобиват с поколение.
Дали това е за добро, или вървим към провала е друга тема за размисъл. Важно е обаче, че хората имат свободата да изберат как да живеят живота си и впоследствие да променят избора си. Да не се чувстват оковани цял живот във веригите на обществените очаквания, в търсене на измисленото щастие, което само традиционното семейство може да даде, според някои.
По данни на последните европейски проучвания, самотните родители, които живеят с децата си, са почти 2 милиона и половина в ЕС, като 98% от тях се състоят от майка и дете, а само в 2% от случаите родителят е бащата.
Отново жените са тези, които остават сами с детето заради връзка, завършила зле, или защото с много смелост са решили да не прекъснат бременността си, въпреки нежеланието на партньора. В повечето случаи техният избор не е свободен, те са принудени от обстоятелствата.
Едно е сигурно – тези жени заслужават нашите адмирации. Защото цялата тежест и организация на всекидневната лудница, наречена живот с малко дете, я носят само те. Докато в останалите семейства малко или много задачите се споделят.
Да оставим настрана разходите и трудностите да намериш работа, която да ти позволи да съчетаваш грижите за детето и да се справиш с парите. Но това дете трябва да ходи на ясла/градина/училище, на плуване, английски и пиано, да пише домашни, някой трябва да оправи къщата, да сготви, да изслуша разтревожения си син/дъщеря, да поиграе с него, да го заведе да се позабавлява.
Ще кажете, „това е истинска лудост“. Истината обаче е, че натоварените дни минават също така, както и тези, които прекарваме на дивана (аз нямам спомен за последно прекаран ден по този начин). Затова не трябва да се обезкуражаваме, а просто добре да се организираме.
Златни думи, които всяка майка си повтаря много често, когато усеща, че губи почва под краката си. Най-вече самотните майки, все пак те са и майка и баща.
