Уикендът е онзи блян, който изглежда безкрайно далеч в началото на седмицата, вдействителност пристига бързо и си отива светкавично. Когато сте в ситуацията женени с деца обаче, лелеяната почивка през събота и неделя не се състои в блажено излежаване на дивана, маратон от филми или спане до обяд. През почивните дни детските градини и училищата не работят и децата са у дома, готови да излеят цялата си излишна енергия и да изопнат докрай остатъците от нервите на родителите си. Както казваше една моя позната, „В понеделник отивам да на работа, за да си почина“.
Но извън безмилостната реалност, изразяваща се в ранно събуждане, закуски с палачинки и безкрайно размотаване по паркове, градинки и молове, детски рождени дни, партита за Хелоуин или против Хелуоин, почивните дни са и нашето време като родители, времето, в което да бъдем заедно с децата.
Четене в детската градина
Моят уикенд започна още в петък следобяд, когато в рамките на Международната седмица на четенето отидох да чета в детската градина. Трябваше ловко да се вмъкна в свободното време, защото желаещите да четат не бяха малко. Дълго и подробно избирахме коя книга да прочетем, като първоначално избраната „Патиланци“ изгоря като вариант, тъй като я прочете една баба предишния ден. След като отметнахме няколко български народни приказки, се спряхме на евъргрийна Пепеляшка. С малката ми дъщеря нещата бяха прости – любимата книжка е „Вълкът и седемте козлета“ – знам я наизуст отзад напред. Оказа се обаче, че майките не само четат, но и черпят децата: с моркови, домашни погачи, банички, плодови шишчета и други. След първоначално опъване от моя страна, пожертвах за каузата голяма кутия с шоколадови бонбони, която току-що бях поръчала от Интернет. Надеждата ми бе да стигнат поне до Коледа.
С четенето се справихме, очаквано децата се зарадваха повече на бонбоните, отколкото на книгите.
На следващия ден мъжът ми замина да зазимява вилата и въпросът какво да правя сама с децата, надвисна със страшна сила. Най-голямо бе изкушението да им връча по един таблет и да си осигуря 48 часа свобода и блаженство, но все пак реших да се пробвам да бъда добра майка и да измисля занимание, хем приятно, хем не изискващо бюджет минимум 50 лева.
Започнахме с рисуване, което продължи десетина минути. През по-голямата част от времето се караха за флумастерите, минахме на водни бои, кухненската маса бе залята, но двете бяха видимо доволни.
Тяхното предложение бе да сготвим кексчета вкъщи, но аз нали съм пишман домакиня. Шишков и Манчев са виновни, с техните готварски рецепти за деца. Получи се бледо подобие на кексчета и много брашно по целия под.
Междувременно трябваше и обяд да се яде, да живеят замразените супи и пилешките хапки.
Следобедът се опитах да ги сложа да спят, четох, докато ми се схвана ченето, но освен че аз заспах на дивана, друг резултат нямаше.
Пробвахме да излезем в парка на хубавото време с колело за едната и ролери за другата. Аз нося колелото и го бутам, 25 минути обувам ролерите и тяхното бойно снаряжение от подлакътници, надлакътници, кара се 1 час, в който бутам или държа някоя от начинаещите в карането и после ме боли гърба.
Връщаме се вкъщи и телевизорът идва на помощ. Следва вечеря, игра на криеница и детска дискотека. Мъжът ми си идва усмихнат от вилата и втрещен ме пита защо къщата прилича на бежански лагер и няма нищо за ядене. Все пак съвсем скоро ще почне работната седмица, мисля, че следващия уикенд хич не го чакам да идва.
