Когато се опитваш да избягаш от стреса, много бързо ще осъзнаеш, че всъщност тичаш в кръг. Точно като хамстерче на люлката си само хабиш енергия и се изтощаваш още повече, а стресът просто кротко те чакада се откажеш и да те връхлети с пълната си сила.
Каква тогава е тайната на спокойния живот?
Да се пенсионирате?
Да откраднете лексотана на баба си?
Да си сипете ром в кафето?
Да си пуснете болничен и да остане в леглото?
Всичко това са чудесни идеи, но дават единствено временно облекчение, а за качествена борба със стреса е нужно да се предприемат крути мерки, за да се изтръгне от корен.
Затова нека ви кажа моята тайна или по-точно – мантра, която повтарям по колкото пъти на ден(в понеделник най-често). Тя е под формата на въпрос:
„След 10-20-30 години това ще има ли значение?!“
Когато рязко се напрегнете и нервите ви кипнат от 0 до „искам да се гръмна“ за 10 секунди, то спрете се за момент, поемете дълбоко въздух и издишвайки си задайте този въпрос.
Представете си, че сме бутнали часовника напред не с един час, а с 30-40 години и вече сте в онзи етап от живота ви, когато всичко, за което сте се тормозили „на млади години“ ви се вижда смешно.
И ако подобни акробатики на въображението ви идват в повече, то тогава просто си спомнете за какви глупости сте се притеснявали в студентските си години, например, или още по-отдавна – в гимназиалния си период.
Спомнете си за безвъзвратно потрошените нерви по нещо абсолютно незначително, което тогава ви се е виждало като края на света.
Смеете се на себе си, нали? И сигурно си казвате „колко съм била зле, да се притеснявам за такива неща“.
Е, по същия начин ще мислите и за голяма част от сегашните си проблеми, по които хабите нерви и се стресирате.
Нищо чак толкова не си заслужава да се люлеете от притеснение или яд.
Дишайте дълбоко, вземете си второ кафе, кажете си „майната му“ и отново си задайте въпроса това ще бъде ли важно след няколко години или утре дори.
Мога да ви гарантирам, че няма да е. Само главоболието и бръчките ще ви останат за спомен.
Опитайте се да жалите себе си и да сте на първо място загрижени за себе си, а след това за всичко останало.
А понеделникът е само един ден, който съвсем скоро ще мине ?
