Би било прекрасно да живеем в свят, в който всяка написана дума не се приема буквално. Колко по-щастлив и ненапрегнат щеше да бъде средностатистическият онлайн читател само!
Да, но не живеем в такъв, затова трябва да се направи следното уточнение: Този текст няма за цел да обижда никого, той е на база реални коментари на майки в социалните мрежи и извън тях, и всяка прилика с действителни лица не е толкова случайна.
Никой не сочи с пръст майките. Нека е ясно още от сега.
Често си представям какво би било усещането, ако някой ден имам дете. Ако наистина е толкова прекрасно, колкото казват, значи би трябвало да е по-прекрасно от влюбването. Онова истинското, което като те удари, ставаш като кон с капаци. Розови капаци. Нито те интересува какво се случва около теб, нито ти пука кой, за какво, по какви параграфи е съгласен с теб. Ти си щастлив, а целият свят може да върви където си иска. Шумът му дори не те докосва. Следвайки максимата, че децата са най-прекрасното нещо, не трябва ли същото да е усещането, когато родиш? Може и така да е. Би трябвало да е така.
На теория е така. На практика едно по-щателно преглеждане на групите и форумите за майчинство поразително прилича на клетка пълна с настървени лъвици, готови да се нахвърлят срещу всеки допускащ за нормално да не води техния живот. Тези лъвици изглеждат умиротворени на профилните си снимки, на които позират с бебетата си. И докато последното само по себе си е прекрасно, то когато до него седи коментар, от който лъха явната неприязън към поредната различна гледна точка към даден проблем, контрастът се рязко се набива на очи.
Към кого се изписва тази неприязън? Почти към всеки, който не възхвалява майчинството като висша човешка ценност, не желае да става родител преди 30, не приема за окей (защото не е, може би) да говори 24/7 за децата си и се отнася с чувство за хумор към негативните черти на бременността и животът след нея. Ако ти си от този тип хора, то ти не подкрепяш страданията на майките.
Достатъчно е да видите няколко текста, в които майчинството, гордото изтърпяване на болката, и всичкия дискомфорт покрай бременността не са описани като спа ваканция на Бахамите, и ще видите на какво е способна милата жена, която на профилната си снимка или на корицата позира с детето си.На теория всички те ще кажат, че децата са най-прекрасното нещо, но на практика не трябва ли, когато най-прекрасното ти се случи и ти да станеш поне една идея по-прекрасен и благ? Очевидно не.
Оставаш с впечатлението, че хрисимата жена от снимката желае да й отдадеш почит за мъката, болката, виковете, подутите глезени и всичко останало.Че защо иначе би ти пожелала да забременееш, „за да изпиташ същото“? Защо всяка статия „против“ майчинството, е платена?
„За какво да страдаме? Че не сме баби на децата си?!!!!“ – коментар под материал, който представя добрите черти на това да не се жениш преди 30.
За горкия човек на средна възраст от предградието, с хиляди нереализирани мечти от мързел, е напълно нормално подобна нетърпимост към различното мнение. Той няма много останали алтернативи.
Това обаче е друго поле. Нямаше да прави впечатление, ако беше по друга тема, например футбол или новия закон, приет в Парламента. Ако злобата идваше от друга социална прослойка или беше написана на латиница, или с главни букви или съдържаше нецензурни изрази, някак щеше да е окей. Тази не съдържа нищо от гореспоменатите и пак е гадно да я четеш.
Гадно е и да я чуеш. Профилната снимка на усмихната жена с прекрасно бебе контрастира рязко с избълваната омраза към поредната различна гледна точка. Която никой не задължава майката да приеме. Никой не цели да я обижда или да й казва колко е зле, за това че си е развалила фигурата. Не. Това е просто поредната различна гледна точка в нашия век, в който правилно и грешно не са понятия. Изхвърлени са от речника тогава, когато са спрели да годяват момите и ергените от съседни села, когато всеки вече е могъл да си купи кутия презервативи, когато порното става индустрия за милиарди.
Оттогава да не искаш деца не те приравнява до зелената еуглена , нито да имаш деца те възвисява редом до Майка Тереза.
Да бъдеш родител може би е прекрасно. Не знам. Дано някой ден разбера какво е. Дано, когато се случи това, да съм достатъчно щастлив, че да не ми пука от поредната различна гледна точка.
