Ще ти пиша шестица на картофа

| от Констанс Бонасьо |

Петокласникът Иван искал да участва в кулинарното шоу на училището.

Когато разбрал, че в кабинета няма ни печка, ни скара, ни тостер, той попитал как ще пекат, варят и задушават продуктите. Отговорили му, че това е студена кухня и ще използват майонеза. Той казал, че това е вредна храна, че това „кулинарно шоу” ще е пълен провал, и те го изключили от отбора.

Дали се разочаровал!? Не много, защото вече свиквал – като се изказвал, го игнорирали.

В час по готварство, част от трудовото обучение ли, имали за задача да сварят картоф. Това учебно занимание или научен експеримент, или подготовка за живота, щяло да се осъществи в една очукана тенджерка върху съмнително нагряващо котлонче със своеволен, непредсказуем характер.

В Деня на варения картоф много деца забравили да си донесат от вкъщи, но предвидливият Иван бил купил два килограма в мрежичка и щедро ги разположил на чина си – „Който няма, да си взема!”. Децата били благодарни и по негласно споразумение оставили най-големия картоф за Иван, все пак той бил спонсорът. Часът приключил, учителката минала по чиновете и оценила всички добре сварени картофи с шестица. Само Иван получил 4, защото неговият си останал суров…

Дали се разочаровал!? Не много, защото вече свиквал – бил питал много пъти защо това котлонче в кабинета не бъде заменено с нещо по-ново. А винаги, когато питал, го санкционирали.

Когато в детската градина правили апликация на круша с листо, неговата творба не заела място на таблото. Направо си била отхвърлена. Детето било залепило листото надолу, а не стърчащо, та гланцовото му плодче имало дупка. Иван обяснил, че листото е увехнало, а в крушата има червей, но на госпожата тия не й минават – тя искала всички круши да са строени като войници, еднакви, с вдигнати листа. Все едно се намирали в казарма, а не в детска градина.

Дали се разочаровал!? Не много, защото вече свиквал – като не било по правилата на госпожата, не било правилно.

Когато бил в първи клас, учителката написала на дъската: 2-3=?. След което припряно казала, че такава задача не може да има. Иван вдигнал ръка и тържествено съобщил, че ще се получи отрицателно число. Госпожата го наказала да стои цял час прав, като толкова знае да се обажда.

Дали се разочаровал!? Не много, защото вече свиквал – хора умирали на клада в името на науката, та той нямало да постои прав от почит към отрицателните числа.
Минали години. Иван станал студент. Понеже се справял бързо със задачите, харесвало му да учи, знаел всичко, пишел курсовите работи на състудентите си. Те получавали шестици, а Иван – не. Все нещо в увода, в заключението не било съвсем гладко, нещо не достигало, липсвало…

Дали се разочаровал!? Не много, защото вече съвсем бил свикнал.

Знаел, че нашата образователна система не харесва питащите, знаещите, спорещите, търсещите, креативните.

Примирил ли се? Да! Тази година завършва магистърска програма в чужбина – там и ще живее…

 
 


Повече информация Виж всички