Може би около половината двойки обичат да демонстрират любовта си публично в социалните мрежи. Правят го чрез отбелязване на връзката в профила, общи снимки, тагване в смешни публикации, споделяне на песни и картинки на стената на другия, публични поздрави за празници и постоянни коментари един към друг.
Макар аз да не съм от тези партньори, всъщност смятам, че няма нищо лошо в това – е, стига да не се отива чак в общите профили тип „Пешо и Петра Христови“.
Понякога личи, ако споделянето е с характер показност или маркиране на територията, но в повечето случаи всъщност публичната любов е едно от малкото приятни и позитивни неща, които са ни останали за гледане в социалните мрежи на фона на всичката кръв, смърт, агресия, омраза и нечиста политика.
Интересно ми е да чета такива постове и да наблюдавам динамиката между влюбени. Зарежда ме и с известен оптимизъм, както и със заключения по повод комуникацията в и на романтичните връзки.
Особено любими за четене са ми по-дългите публикации, които някой влюбен решава да качи с похвала за партньора си по повод годишнина, рожден ден или просто щастието да се събудиш в сряда и този човек да е до теб. Понякога виждам искреност, друг път – клише, а трети път прочитам истински вълнуващи и съкровени истории.
И двата съдържат благодарност за отношението на любимия човек, но перспективата, през която го пречупва авторът, е съвсем различна.
Тип номер 1: „Благодаря ти, че ме търпиш такъв, какъвто съм!“.
Тип номер 2: „Благодаря ти, че ме правиш по-добър човек!“
Както казваше Кари Брадшоу, I couldn’t help, but wonder има ли по-правилна реплика измежду тези две.
Според мен в една невинна фраза, над която надали е мислил твърде много, човек успява да издаде манталитета си по отношение на това какво се очаква от партньорите в една връзка – дали да те приемат, независимо какъв си, или да те дърпат напред и да те мотивират да правиш промяна в себе си.
Вижте още:
Мисля, че в една здравословна връзка двете неща се случват успоредно. Човекът до теб те приема, да, иначе нямаше да е с тебе, освен ако не живее в блажена илюзия с образа ти, който сам си е създал в главата си, но и този образ е до време.
Същевременно, ако си щастлив с човека до себе си и го обичаш, това дори на несъзнателно ниво те кара да искаш да си по-добър, да се усъвършенстваш не само в партньорските си отношения, но и генерално като личност.
Ако обаче доведем което и да е от тях до крайност, би било деструктивно и за нас, и за връзката ни.
Понякога идеализирането на идеята за приемане води до закостенялост на мисленето и тотална липса на адаптивност. В такива връзки работата върху себе си, съвместното развитие и вървенето напред заедно се оказват трудни. Всяка дори и минимална критика, всяка обратна връзка се пресича в зародиш с думите „аз съм си такъв“. Техният подтекст е „ако не ти харесва, си върви“.
Oпитите за разрешаване на конфликти и за двустранни компромиси изначално се окачествяват като скандали, мрънкания, оплаквания и „опити да ме променяш“. Щастието и нещастието на всеки от партньорите си е лично негов проблем и така не може да се постигне истинска интимност.
Човекът, който „си е такъв“, на практика константно изпраща към другия посланието „или ще стане на моята, или няма да стане нищо“. Или, както ни е по-познато от детските лексикони, „който не ме понася, да се изнася“.
Доведено до крайност, обратното също не е градивен вариант. Чудесно е да израстваш и да се усъвършенствам в рамките на връзка и именно партньорът ти да те мотивира за това, но не и ситуацията да се обръща в очакване той да те дърпа напред непрекъснато и съответно да осмисля живота ти. Ужасно би било и ако изгубиш личности и идентичност, за да превръщаш себе си в човека, който мислиш, че твоят любим иска или заслужава.
Ако имаш нужда от външен човек, пък бил той и на-близкият ти, за да се развиваш и усъвършенстваш личностно, то усъвършенстваш ли се наистина или просто се вкопчваш в него и представите му, за да не го изпуснеш? И можеш ли да обещаеш на самия себе си, че един ден няма да се обърнеш и да му кажеш: „Виж колко много жертви съм направил/а за теб“?
Вижте още:
Може би подсъзнателно във връзките си си казваме онази популярна молитва за „спокойствие да приема нещата, които не мога да променя, смелост да променя онези, които мога да променя, и мъдрост да виждам разликата между тях…“. И това звучи като добър вариант.
Вече няколко дни не мога да си отговоря на въпроса кое е по-важно за мен – любимият ми човек да ме прави по-добра или да ме приема. Мисля, че двете вървят ръка за ръка, ако връзката е щастлива и пълноценна.
Вижте още:
