Липсва ми времето, когато ръчният ми багаж се състоеше от книга, списание, гримове от първа необходимост, задължителните  безжични слушалки, шал за всеки случай, малка бутилка вода и термо чаша с мокачино. Сега единственото, което „опаковам“ за себе си, е унилата надежда децата да се държат прилично, или поне достатъчно приемливо, че да не прекарам пътуването … Продължете с четенето на С деца на път, или как да не превърнем влака и самолета в ад за всички