Депресията засяга около 280 милиона души по света. Тя се характеризира с негативни възгледи за себе си и ниско самочувствие. Подценява се масово, а е сериозен проблем с психичното здраве.
Няколко различни области в мозъка са различно засегнати от депресия. Например, мозъчните дялове, свързани със социалната значимост, субгенуалният ACC (sgACC) и предната инсула (AI) предизвикват по-голяма неврална реактивност към отрицателни стимули при възрастни и юноши с депресия.
Критиката води до повишена невронна активност в AI, ACC и свързаните със социалното познание мозъчни региони, включително дорзомедиалния префронтален кортекс (PFC), темпоралните полюси и долния фронтален гирус при юноши.
Например, критика, която не е в съответствие с възгледите за себе си, може да предизвика негативно настроение у тези хора. Въпреки това, в сравнение със здравите индивиди, юношите с депресия, които често са по-чувствителни към отхвърляне, се чувстват по-зле след критика, независимо от техните собствени възгледи.
Депресията също води до негативни отклонения в когнитивните процеси, като внимание, памет и интерпретация.
Затова тийнейджърите с депресия реагират по-зле на родителската критика, особено когато тя не съвпада с техните собствени възгледи.
Относно изследването на влиянието на критиката върху тийнейджър с депресия
Проучването Relations and Emotions in Parent-Adolescent Interaction Research (RE-PAIR)* изследва взаимодействието между родители и тийнейджъри. Сравняват се подрастващи на възраст между 11 и 17 години с дистимия (DEP) или депресивно разстройство (MDD).
Изследването разглежда юноши, които наскоро са започнали средно училище, живеят с родителите си и говорят свободно холандски.
Семействата, в които имат тийнейджър с депресия, биват набрани чрез клиники за психично здраве и социални медии.
След записването тези семейства участват в лабораторна сесия, завършват моментна оценка в рамките на 14 дни и впоследствие са подложени на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
По време на лабораторната сесия юношите и техните родители оценяват 49 думи за обратна връзка от много отрицателни през неутрални до много положителни. Тези думи също биват оценени според тяхната приложимост към личността на подрастващия. Оценка от едно означава „изобщо не е приложимо“ до оценка от пет или „много приложимо“.
Вижте още: Депресия е, дори и да не прилича на това
След като чуват всяка дума за обратна връзка, тийнейджърите оценяват текущото си настроение по време на сесията с ЯМР. От едно – или „много негативно“ – до седем – или „много положително“. Преди и след тези задачи те попълват и визуални аналогови скали, за да оценят нивата на самочувствие, тъга, релаксация и раздразнителност.
Изследователите също така определят дали подрастващите с депресия проявяват притъпено или потенцирано негативно настроение към родителска критика. Следят и за необичайна невронна активност в мозъчните региони, включително AI и sgACC, както и тези, участващи в социалното познание, като темпорапариеталната връзка (TPJ ).
Депресираните подрастващи, получаващи родителска критика, показват повишена активност във темпоралния дял, който участва в извличането на социални знания.
Повишена активност се наблюдава и в хипокампуса, веретеновидната извивка и парахипокампалната извивка. Всички тези са области на мозъка, критични за кодиране на епизодична памет. За сравнение, получаването на родителска похвала се свързва с намалена активност в десния зрителен кортекс при юноши с депресия в сравнение със здрави контроли.
И при двете проучвателни групи настроението се повишава, когато похвалата е по-приложима; обаче, приложимостта не модулира невронните реакции. При критика депресираните подрастващи показват по-лоша реакция, като настроението им след това почти не се повишава. Трябва да се отбележи също и че родителите на тийнейджъри с депресия гледат на децата си по-малко положително.
Това предполага, че родителската критика засяга по-силно тези индивиди, отколкото здравите в контролната група. В съответствие е с предишни наблюдения, като по този начин предполага отрицателна памет и отклонения на вниманието при юноши с депресия.
Независимо от състоянието на депресия, родителската похвала подобрява настроението на подрастващите в по-голяма степен, когато е в съответствие с възгледите на детето за себе си. По този начин идентифицирането на личностните характеристики, които юношите ценят у себе си, може да помогне за откриването на интервенции за подобряване на настроението им.
Вижте още: Австралия легализира екстази наркотици за лечение на ПТСР и депресия
Тийнейджърите също могат да се научат да се адаптират и да предават своите мисли и чувства на родителите си. Родителите биха могли да работят за предоставяне на градивна критика . Така ще намлят отрицателния ефект от обратната връзка. А и ще насърчат положителна семейна среда.
Тези индивиди показват повишен sgACC и хипокампусна активност, след като чуят родителска критика, Те си спомнят негативанта обратна връзка по-дълго след това. За съжаление, при тези деца положителното въздействие на похвалите също е по-малко.
Родителите се съветват активно да идентифицират, признават и ценят характеристиките на детето, които биха могли да улеснят развитието на положителен възглед за себе си. Ранната интервенция може също така да смекчи депресивните симптоми в началото на заболяването.
Необходими са бъдещи надлъжни проучвания за оценка на индивиди от ранна детска възраст за неврална чувствителност към депресия и други невропсихиатрични състояния.
*Проучване на връзките и емоциите в отношенията между родители и подрастващи.
